Световната икономическа криза от 2008 г., изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ, Brexit, скорошните прогнози за забавяне на икономическия растеж в САЩ, Европа и Латинска Америка са само част от знаците за предстоящи сериозни промени в глобален мащаб.
Възходът на Азиатско-тихоокеанския регион, случващ се именно на фона на тези събития, може да бележи началото на нова епоха - "Пост-западния ред". Тази тема беше в центъра на Форума Бразилия + Китай, посветен на предизвикателствата пред света през 2017 г. Той се проведе в Пекин по време на тридневната среща на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) в началото на септември.
Политическият клуб на най-бързо развиващите се големи държави, каквото всъщност представлява БРИКС, от години се опитва да извади света от доминацията на Запада и САЩ. В състояние ли са обаче?
Това, което днес описваме именно като "Запада" или "Реда на Запада" представлява не толкова географско понятие, колкото смесица между икономически, културни и политически модели, като пазарната икономика, свободата на словото, либералната представителна демокрация, върховенството на закона и т.н.
Този световен ред се предпазва от големи институции като Международния валутен фонд, Световната банка, НАТО и др.
Тук важно е да се отбележи разликата между термините "ред" и "система". Макар често да са бъркани за синоними, всеки от тях има своя специфика. "Редът" представлява начинът, по който ресурсите се движат и разпределят - в глобален и в локален мащаб. Системата, от своя страна, представлява наборът от институции, закони и международни договори, които уреждат запазването на този ред. В този ред на мисли, Западът като понятие е ред, а институциите, които пазят този ред са системата.
След Втората световна война САЩ поема ролята на лидер на Запада. Това до голяма степен се дължи на непокътната от войната икономика, на свежите финанси от продажбата на оръжия и отпусканите заеми на европейските държави, сражаващи се срещу Хитлер, но и най-важното - на факта, че единствена от големите световни държави Америка не претърпява тежки инфраструктурни загуби. В добавка към голямата армия, това поставя САЩ на пиедестала като лидер на Свободния свят.
Краят на Студената война и разпада на Съветския блок бележи началото на пълната културна и икономическа доминация на Америка. Американската култура влиза като филми, сериали, музика, мода, харни и напитки, като консуматорско общество и свободен пазар.
Така е и до днес. С едната разлика, че вече се появяват много фактори, които да оспорят този световен ред, показвайки слабите му страни и цялостното отслабване на запада.
Съответно, ако се поставят нещата в рамката на "Пост-западане ред", трябва да си зададем два основни въпроса - Съединените щати и Европа все още ли заемат господстващо положение по отношение на военните, икономическия просперитет и ценностите? И има ли упадък в институциите, държащи реда на Запада?
По отношение на "реда", тълкуването на прехода към пост-западен световен ред не е лесен въпрос. Що се отнася до политическата и военната мощ, САЩ и НАТО остават неоспорима сила, както по отношение на конвенционалната сила, така и на възпиращата сила.
Разбира се, в "ядрения клуб" се включват държави, които могат да бъдат наречени противници на Запада (Пакистан, Русия и вече вероятно Северна Корея), а терористичната заплаха остава притеснителен фактор. И все пак все още не се е появила сила, нито национална държава, нито международен пакт, които да оспорят силата на НАТО, дори след критиките на американския президент Доналд Тръмп към Алианса.
По отношение на икономиката тепърва се наблюдават ефектите от промяната.
Индия и Китай, както и останалите по-малки актьори от Югоизточна Азия помагат за промяната на гео-политическия пейзаж. Що се отнася до престижа и меката сила, тук спадът в силата на Европа и САЩ вече се наблюдава ясно покрай всичките политически и социални кризи, раздиращи западните общества, като в много държави антизападните настроения са факт.
И все пак все още няма алтернатива, която да запълни оставената ниша, да даде потенциално универсална рамка, която да измести идеята за "американската мечта". Така независимо от пропагандата на Пекин или Москва ние няма да видим нито "китайска мечта", нито руска.
Факт е, че вече наблюдаваме опити да бъде създадена алтернативна на западната система. Но дори Новата банка за развитие към БРИКС и различните други институции, създадени под ръководството на Китай в рамките на Азиатско-тихоокеанския регион и Евразия, все още не могат да се изправят срещу институциите, конструирани през дългия период на западната доминация.
Вместо това, те са насочени към увеличаване на обхвата на възможностите за финансиране на развитието на отделните райони - област, в която обаче нуждите далеч надхвърлят източниците на инвестиции.
Да говорим за нов световен ред също е твърде рано. Въпреки упадъка, който Запъдът прежиява, все още няма условия за възникването на нечия чужда хегемония, която да промени нещата из основи. Вместо това сме изправени пред ситуация с няколко големи играчи и оформящи се около тях лагери. И в този свят няма нито правила, нито резултатите са ясни.
