Настроението в групата на Лейбъристите е враждебно. Преди ден, в една от конферентните зали на британския парламент депутатите напразно се опитваха да убедят партийния си председател Джеръми Корбин да се оттегли от поста си.
Пред вратата се стигна до открита размяна на удари между говорителя на Корбин и депутата Джон Уудкок.
"Всеки ден охулваш Джеръми по медиите, Джон", оплака се говорителят.
Уудкок контрира: "Ти си назначен чиновник, който изнася пред медиите информация от закрито заседание, каквото трябваше да проведем тук, при това - изключително изкривена информация".
Вербалният сблъсък между двамата мъже показва огромната криза на ръководството в Лейбъристката партия.
Референдумът за Brexit сложи началото на революция срещу партийния лидер Корбин. Опозицията се намира в катастрофална ситуация - въпреки че не тя, а управляващите консерватори изведоха страната от Европейския съюз.
Хаосът при социалдемократите е показателен за състояинето на британската политика след Brexit.
Почти всички членове на кабинета в сянка - "А" отборът на Джеръми Корбин - подадоха оставка след крайния резултат от референдума. А във вторник се проведе вот на недоверие срещу 67-годишния партиен лидер, който бламира Корбин с мнозинство от 80% от всички депутати.
Преди всичко има две причини за бунта: на първо място, водещите съпартийци на Корбин го обвиняват, че не се е отдал сериозно на предизборната кампания за оставане в ЕС. Нещо повече: с противоречивите си сигнали той дори е подкопал шансовете за успех на лагера против Brexit, твърдят противниците му.
Сред тях е депутатът Крис Браянт, който също напусна кабинета в сянка на опозицията:
"Ти разколеба много избиратели, които не разбраха от коя страна стои Лейбъристката партия. Проявите ти доведоха до провала на кампанията за оставане в ЕС", каза той.
По думите му - дори в деня на референдума част от симпатизантите на лейбъристите са смятали, че партийният им лидер подкрепя Brexit.
Резултатите покзават, че много от социалдемократическите "крепости" във Великобритания всъщност гласуваха за напускане на ЕС.
Втората причина за вътрешнопартийния бунт срещу Корбин е, че депутатите се страхуват да не загубят и следващите парламентарни избори с него начело.
Анализаторите не изключват, че след избора на наследник на Дейвид Камерън през есента, може да бъдат предизвикани предсрочни избори. Възможно е те да се проведат дори още тази година. Много от политиците от Лейбъристката партия се ужасяват от мисълта какъв би бил резултатът от сблъсъка между суховатия социалист Корбин срещу гласовити популисти като Борис Джонсън.
Поради тази причина противниците на Корбин настояват за бързо вземане на решения. Все пак лидерът на партията реши да не се отказва от поста си доброволно. Приближени до ръководството коментират, че "той няма да се разколебае при никакви обстоятелства".
Корбин разчита на подкрепата от партийния електорат.
Съпротивата срещу него идва от парламентарната му група, но не и от самата партия. Освен това - вотът на недоверие от страна на депутатите не води до задължение за оставка на лидера.
Корбин и съюзниците му имат своя собствена реалност. Политологът Роб Форд от Университета в Манчестър смята, че Корбин има шанс да консолидира властта си при извънреден конгрес на партията.
Ако загуби, лейбъристите са заплашени от разцепление.
"През последната година, много от членовете ни влязоха в партията само заради Корбин. Сега казват: "Corbyn or bust" ("Корбин или нищо"), казва Форд.
67-годишният председател, който принадлежи към лявото крило на партията, беше избран през септември чрез вътрешни избори с 59.5 процента от гласовете на симпатизантите на Лейбъристката партия.
Партийният апарат и депутатите обаче не приеха особено радушно избора на Корбин. В продължение на десетилетия в парламента той играеше ролята на "партийна опозиция", като не се спазваше дисциплината на групата.
След заседанието в понеделник вечер, лидерът на Лейбъристите излезе, за да се порадва на подкрепата на симпатизантите си.
"Корбин, Корбин, Корбин", скандираше тълпата.
"Не бива да търсим виновниците за неуспеха", обяви той пред хората и продължи: "Важно е да бъдем единни".
За това обаче може би е твърде късно.