Нападението в Париж от 12 май, за което "Ислямска държава" веднага пое отговорност, е извършено от млад чеченец, натурализиран като гражданин на Франция преди около 8 години. Не за първи път Чечня влиза в черната хроника на световния тероризъм - още от 90-те години на миналия век страната се превръща в убежище за ислямисти и джихадисти.
Република Чечня е съставна част от Руската федерация, по-рано - от Съветския съюз; още от XVI век е под контрола на руската държава. През последните години страната се ползва от значителна автономия от Москва под режима на президента Рамзан Кадиров.
Ден след нападението на Хамзат Азимов в центъра на Париж, Кадиров обвини Франция за радикализирането на 21-годишния мъж.
"Цялата отговорност за това, че Хамзат Азимов е тръгнал по пътя на престъпността, носят властите на Франция. В Чечня той само е роден, а порастването, оформянето на личността му, на неговите възгледи и убеждения е станало във френското общество", посочи той.
Преобладаващата част от 1,4-милионното население на територията, която се намира на около 100 км от Каспийско море, са мюсюлмани. Сунитският ислям се развива тук още през VIII век, а особеностите на чеченското общество често се дават като пример за етническото и религиозното многообразие в Русия.
Съвременният облик на Чечня носи дълбоките белези на двете войни от 90-те години, след които в кавказкия регион започна да се развива радикален ислямизъм, вдъхновен от уахабистките и салафистките движения, които влизат в конфликт с умерената култура на по-старите поколения чеченци.
След разпадането на СССР през 1991 г. чеченските сепаратисти обявяват независимостта на т.нар. Република Ичкерия - част от територията на бившата Чечено-ингушка съветска република. Москва отказва да признае самостоятелността на новото държавно формирование на ключова локация в Кавказкия регион, през който минават търговските връзки към Близкия Изток. Регион, богат на нефт и природен газ.
Русия се намесва с военна сила, което слага началото на тежък конфликт, със сериозен брой жертви и разрушения, който постепенно разпалва вторични сблъсъци в целия Северен Кавказ. Руската армия се изправя пред огромни затруднения в борбата срещу чеченските бойци дори след като най-после успява да превземе столицата Грозни през 1996 г. В същата година е подписан мирен договор, който макар да не признава независимостта на Чеченската република, на практика й гарантира почти пълна автономия под управлението на сепаратистите.
През 1999 г. Владимир Путин дава началото на Втората чеченска война, малко след като е посочен за министър-председател на Русия. Путин се заканва, че ще "преследва терористите навсякъде".
"В тоалетните ще ги ловим, и ще ги давим в дупките".
Конфликтът, който продължава шест месеца, приключва с още повече жертви от първата война, но Москва все пак го приема за свой успех.
Владимир Путин, който няколко месеца по-късно става президент на Руската федерация и получава подкрепата на обществото, оправдава употребата на сила с нуждата от борба срещу тероризма и радикалния ислям. Още от началото на първата чеченска война се надига силна ислямистка вълна в ядрото на сепаратистите, които се сблъскват с по-умерените движения в страната.
Ръководителят на отцепниците Шамил Басаев, който се самоопределя като "муджахидин" до смъртта си през 2006 г., е особено ярък представител на резкия ислямистки завой на борците за независимост на Чечня.
Джихадизмът се развива не само в Чечня, но и в целия регион на Кавказ. Русия e сред най-големите "износители" на чуждестранни бойци за батальоните на "Ислямска държава", изпреварвайки държави като Саудитска Арабия, Йордания и Тунис. В терористичната групировка влизат около 3400 руски граждани, повечето от които - чеченци.
Един от най-видните кадри на ИДИЛ, който заемаше позицията "министър на отбраната" в Халифата до 2016 г., беше Таркан Батирашвили, т.нар. Омар Ал Шишани (Омар Чеченеца) - етнически чеченец с грузинско гражданство, разпознаваем по дългата си червена брада и черна кръгла шапка.
В тази среда на рязка експанзия на ислямизма в Кавказ, Владимир Путин се съгласява да даде по-широка автономия на Република Кавказ, като допуска развитието на силно консервативен ислям, но под условието на пълно подчинение на Кремъл.
Гарант за този трудно постижим баланс се оказва Ахмад Кадиров - бивш главен мюфтия и военен ръководител на сепаратистката република Ичкерия, който по-късно преминава на страната на руските федерални части, а през 2000 г. поема официалното правителство на Грозни. Една година след като е избран за президент на Чечня, Ахмад Кадиров е убит при атентат, организиран от ислямисти, които гледат на про-руския държавен глава като на предател.
Властта в Чечня поема неговият син Рамзан Кадиров, който постепенно установява силно авторитарен режим в страната на базата на консервативния прочит на исляма. Кадиров се утвърждава като противник на уахабитското влияние, което си пробива път през Саудитска Арабия, и като лоялен довереник на Владимир Путин.
Няколко дни след атентатите срещу Charlie Hebdo в Париж през януари 2015 г., в чеченската столица Грозни беше свикан контрапротест под надслов "Любов към пророка Мохамед", с който бяха осъдени не само терористите от ИДИЛ, но и "онзи, които с карикатурите си им дадоха повод да открият стрелба". Тогава Кадиров обяви, че Европа не си е направила необходимите изводи след терористичния акт, а отговорността за атаката срещу редакцията била на западните служби за сигурност.
В момента Рамзан Кадиров играе важна роля в конфликта в Сирия, където чеченските милиции подкрепят силите на режима на Башар Асад и руската армия. Хилядите въоръжени мъже от Чеченската република дават възможност на Русия да действа по-дискретно при определени ситуации, отколкото щеше да го направи, ако разчиташе само на редовната си армия.
Чеченският президент се опитва и да се наложи като медиатор между сунитските държави в региона. През фондацията си "Кадиров" той предостави 14 милиона долара за възстановяването на една от най-прочутите джамии на Омаядите в Алепо, която понесе тежки разрушения по време на бойните действия.
Активността на Рамзан Кадиров е част от политиката на Владимир Путин за налагане на "меката сила" на Русия в региона, но на цената на все по-широкото навлизане на ислямизма в Кавказ.