Когато миналата седмица крайно десни тълпи маршируваха в източногерманския град Кемниц, развявайки расистки лозунги и нацистки поздрави, голяма част от германците се погрижиха ясно да се разграничат от това... и да хвърлят вината върху "изтока".
"Отново Саксония! Саксония все още ли е част от Германия?", написа консервативният германски ежедневник "Франкфурт алгемайне цайтунг", а сп. "Шпигел" постави на корицата си думата "Саксония" в кафяво и със стар готически шрифт точно в стила на нацистите. Междувременно в статия по темата вътре журналист с леви възгледи предлага провинцията да бъде отделена от Германия заради огромните си различия с останалата част на страната.
Във време, когато десният популизъм се увеличава в Германия, източната провинция Саксония се сдобива с особено лошо име. Кемниц е само последният явен случай, за който се разбра и извън страната. Градовете Хайденау, Фрайтал и Бауцен са придобили известност по сходни причини.
Погледнати от големите градове от бившата Западна Германия като Хамбург, Мюнхен или Франкфурт, тези малки източни градчета изглеждат безкрайно отдалечени.
А когато берлинските журналисти искат да се почувстват като чуждестранни кореспонденти, те отиват за един ден в източната част на страната и говорят с академик, който е направил някои изследвания за десния екстремизъм. След това пишат история, която звучи толкова чуждо на читателите им, колкото и новините от Ивицата Газа, Пхенян или от щатите, гласуващи за Тръмп в САЩ.
Три десетилетия след падането на Берлинската стена разривът между Източна и Западна Германия все още е осезаем - и продължава да се развива. Борбата на бившата социалистическа република да навакса на западната част от страната след 1989 г. е доста тежка и тя отдавна жалее по края на тази отминала ера.
Но "соцталгията" там намира своя огледален отговор и сред западняците, които си мечтаят за онези времена, когато Западна Германия беше освободена от източните си съграждани.
Винаги, когато се появят новини за избухване на крайното дясно в Саксония или Бранденбург, ще се намерят граждани от другите провинции в страната, които да излеят недоволството си в социалните мрежи, коментирайки че повече няма да спират за бензин между Берлин и Мюнхен (един вид кракът им няма да стъпи в тези бунтовни провинции).
Или че си искат обратно Стената, която да откъсне от тях тази "тълпа от полудели нацисти". Или че биха предпочели Чехия да им даде ядрените си отпадъци, но да вземе Саксония и останалите източни провинции.
Мнозинството от германците - и особено онези, които живеят в добре развитите квартали на големите градове - са объркани от това, което се случва на изток. През последните няколко години Германия претърпя лека трансформация.
Дори в чужбина е широко разпространено мнението, че страната се е справила с нацисткото си минало, за да се превърне в мултикултурна и толерантна държава и стълб на либералната демокрация.
Признаването на вината - централна част от идентичността на Федералната република след 1945 г. - сега се е превърнало в нещо като повод за гордост и мнозина германци вярват, че тази им способност да признаят грешките на дедите си им дава някаква морална власт.
Покрай вълненията и проявите на нацизъм в Кемниц Йозеф Йофе, известен коментатор и редактор-издател на ежеседмичника "Цайт", пусна последната си книга - "Добрият германец".
Книгата описва възхода на нацията от покайващи се грешници до морална суперсила.
"Добрият германец" започва с първото германско споразумение за репарации на канцлера Конрад Аденауер с Израел, след това се спира на колениченето на канцлера Вили Бранд във Варшава през 1970 г. и завършва със сегашното управление на Ангела Меркел, твърд защитник на либералните ценности във времената на Доналд Тръмп.
Йофе нарича това история за "порастването на нацията" като според него Германия достигнала зрялост: "Тази Германия е по-добра от когато и да било: либерална, демократична, устойчива на кризи и стабилна".
Има някаква правдивост в наратива Йофе. Но все пак това остава просто западногерманската перспектива към нещата, която обаче изключва източногерманския опит, който е доста по-различен. И той влияе дори върху тези, които нямат преки спомени от ГДР.
Там признаване на вина няма, камо ли желание за изкупление. За ГДР Западна Германия е пряк и директен наследник на нацистите. В резултат на това много източногерманци смятат, че идентичността на "добрия германец" не е тяхна, и те се противят, че тя им бива налагана.
Десните идеолози използват тази нагласа, като твърдят, че е нездравословно да се изгради национална идентичност на чувство за вина. Schuldkult - "култът към вината".
"Добрите германци" на Запад, от своя страна, са дълбоко объркани от възхода на крайно-дясните екстремисти. Затова те винят жителите на Източна Германия. Понякога те неохотно признават, че част от тези избухвания се случват и в западни провинции. След това обаче добавят, че Саксония или Мекленбург-Предна Померания са много по-зле. Федерална република Германия, казват те, би била много по-добре, ако страната не беше обединена.
Това обаче са само фантазии. След три десетилетия животът на хората на Изток и Запад е прекалено свързан, за да позволи такова разграничение.
И десният популизъм е интересен пример тук. Защото макар източните провинции да са крепост за крайнодясната партия "Алтернатива за Германия", нейните политици възхваляват миналото на Западна Германия. А междувременно партията не се представя особено зле и в западните провинции.
А ако действително в Саксония е най-наситено с неонацистки групировки, това е до голяма степен така, защото към 1990 г. крайнодесните от Запада мигрират на Изток с желанието да започнат основите на нещо голямо от нулата - от онези части на голямата вече държава, които са се срутили, и в които може да се гради.
И те действително успяват - нещо, което се вижда сега по големите крайно-десни протести, групите скинари, обикалящи необезпокоявани из градове като Дрезден, по цялостното настроение...
Преди 3 години в една своя реч тогавашният президент на страната Йоахим Гаулк говореше за две Германии - на толерантност и демокрация и на расизъм и ксенофобия. Втората той я нарече Dunkeldeutschland - "Тъмната Германия". Впоследствие той е посрещнат на Изток (откъдето е самият той) със сериозни протести и викове "Добре дошъл в Тъмната Германия".
Въпросът обаче е, че това разделение става все по-дълбоко и внушава, че на Запад живеят добрите, а на Изток - лошите.
Подобно нещо не прави услуга на никого и само задълбочава проблема. И ако все повече източногерманци се сблъскват с идеята, че те са "лошите германци", като нищо това трайно ще стане част от местния манталитет.