Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато черният хумор в чата се превърне в расистки манифест

Когато черният хумор в чата се превърне в расистки манифест Снимка: Getty Images

Всичко може да бъде намерено от всеки в интернет, необходимо е само време и желание. Но когато мотивацията на търсещия е подхранвана от намерения за саморазправа или за смъртоносен удар срещу предполагаеми "врагове", ефектите на всеобхватната мрежа стават изключително опасни.

Ясен пример са последните случаи на масови разстрели в САЩ, извършени през юли и август в Гилрой, Ел Пасо и Дейтън. Заподозреният за убийството на 22 души в Тексас беше свързан с авторството на манифест с расистки послания, публикуван във форума 8Chan малко преди атаката. На следващия ден беше извършено смъртоносно нападение в Дейтън, за което разследващите твърдят, че е вдъхновено от "насилствена идеология".

Трагедията в Гилрой също беше класифицирана от ФБР като "вътрешен терористичен акт". Това означава, че разследващите имат данни за връзка между извършителите и групировка, базирана в САЩ, която разпространява идеология на насилието.

През юли директорът на ФБР Кристофър Рей обяви пред Сената, че повечето случаи на вътрешни терористични актове са мотивирани от идеята за превъзходството на бялата раса, което трябва да се защитава с насилие.

Анализ на Mother Jones показва, че повечето извършителите на масови убийства в последните 35 г. в САЩ са млади бели мъже. Мотивите им са твърде разнообразни, за да бъдат генерализирани. В някои от случаите причините за тежките престъпления остават неразкрити. Радикализацията обаче е налице.

Рисковете от разпространението на екстремистки идеи в интернет са проблем, който е отдавна известен на родителите и учителите. Последните трагични случаи обаче подновиха с нова сила въпроса за възпитателната роля на семейството при подобни обстоятелства.

Джоана Шрьодер, майка на три деца от Лос Анджелис, смята, че родителите трябва да разпознават сигналите за евентуална радикализация и да им обръщат внимание своевременно.

"Предупредителните знаци се появиха при нас преди около една година. Децата започнаха да задават въпроси, които сякаш бяха извадени от списък с опорни точки на "алтернативната" десница", казва тя в интервю за BBC.

Постепенно Джоана разбира, че споделянето на сексистки и расистки коментари сред съучениците на синовете й е масова практика. Това я провокира да напише серия от коментари в Twitter, посветени на проблемите с отглеждането на момчета в среда, която позволява лесен и бърз достъп до екстремистка идеология.

Нейният съвет към родителите е да преглеждат социалните мрежи, които децата им ползват, и да се стараят да ги учат на емпатия към околните.

Посланието й е събрало над 180 000 харесвания, 8500 коментара и споделяния в различни социални платформи.

Тя предупреждава родителите да не изпадат в крайности. Не всички груби шеги са индикатор за възприемчивост към екстремистки идеологии. По-важното е родителят да направи така, че детето му да разбира по-дълбокия смисъл на расистките, сексистките или хомофобските коментари.

Призивът й за по-внимателно следене на социалните мрежи на тийнейджърите се сблъска и с определени негативни реакции. Мнозина критикуват този подход като пресилена реакция и намеса в личното пространство на децата от страна на родителите.

Нещо повече: концентрирането на вниманието върху поведението на белите момчета като някакво изключение на фона на всички останали групи е противоречиво и затруднява решаването на основния проблем.

Масовото разпространение на идеология на омразата може да бъде проследено до своя първоизточник: алгоритмите на социалните мрежи, които са създадени с цел задържане на интереса на потребителите чрез постоянно "подсказване" на ново съдържание с висок капацитет за ангажиране на вниманието.

Ако гледате клип за видеоигри в YouTube например, следващата препоръка от алгоритъма на платформата може да ви отведе до съдържание с политически послания. Всяка следваща стъпка може да води към все по-крайни и предизвикателни клипове. Разбира се, онлайн-пропагандата не достига само до момчетата. Но при американските младежи тези послания сякаш оказват по-силно негативно влияние. И това не се случва единтвено в САЩ.

Разследване на "Ню Йорк Таймс" показва как YouTube е спомогнал за разширяването на влиянието на крайната десница в Бразилия чрез систематично препоръчване на канали с конспиративни теории на потребителите си.

Ефектът от насочването на зрителите към подобни клипове се забелязва в училищата, здравните институции и политическия живот. Преди да бъде избран за президент, Жаир Болсонаро беше звездата на крайнодясната бразилска общност в YouTube.

Учителите се сблъскват с трудности в противопоставянето на радикализацията, защото би трябвало да избягват коментарите срещу конкретни политически или идеологически групи. Въпреки това ролята им на възпитатели е от ключово значение.

Въпросът не е да учат децата какво да мислят, а да ги учат, че е важно да се вслушват в аргументите на хората дори когато не са съгласни с тях.

Много от родителите с високи финансови възможности се заблуждават, че децата им са имунизирани срещу предразсъдъци спрямо расовите различия или социалното неравенство. Младите хора обаче се сблъскват с тези проблеми в най-различни аспекти на всекидневния живот. Невъзможността да ги обсъдят спокойно в семейната среда се превръща във фактор, който може да доведе до неприятни отклонения.

Нещо повече: белите момчета се чувстват ограничени от обществото, когато искат да говорят за тези различия, защото се притесняват, че може да бъдат заклеймени като расисти. В разгара на културната промяна, която се случва в западните страни, мнозина от тях се чувстват под прицела на масовото обществено мнение и политическата коректност.

Затова младежите предпочитат да водят този тип разговори в затворени групи в социалните мрежи или в анонимни форуми, където могат да общуват и да коментират възгледите си за расите, половете и сексуалността през призмата на черния хумор.

По този начин някои от тях превръщат страховете и притесненията си в повод за забавление. Други обаче приемат шегите им твърде сериозно.

Намесата на родителите е наложителна, защото много деца не подлагат на критичен размисъл посланията, с които биват облъчвани онлайн. Важно е да не се подхожда с грубост и неразбиране на контекста, а да се даде аргументирано обяснение за причините, поради които определена "закачка" е неадекватна и обидна.

Учителите също трябва да внимават в подхода си към родителите, когато искат да ги предупредят за поведението на децата им. Да кажеш на една майка "Мисля, че синът Ви се превръща в бял националист", е проява на чиста безотговорност.

Във всички случаи, ограниченията пред свободното слово създават само пречки пред справянето с тези проблеми. Класните стаи трябва да се превърнат в места, където децата да задават въпроси, без да се срамуват. Когато клеймото "срам" се наложи върху цяла група от уязвими млади хора, не се постига нищо повече от тласкането им във все по-негативна посока.

 

Най-четените