Млада жена стои изправена пред тълпа еднооки чудовища. В ръката си държи бяла кърпа за глава, вързана на пръчка. Косата й, подобна на змиите по главата на митичната горгона Медуза, се спуска свободно по нейните рамене.
Тази сцена е от анимационно видео, създадено от Самин – 32-годишна аниматорка от иранската столица Техеран. Помогнал й е нейният приятел художник. Чрез своето изкуство двойката протестира срещу задължителното носене на хиджаб (традиционна кърпа за глава) в Иран.
"Тъй като сме артисти, нашият език е нашата форма на протест. Но се надяваме, че видеоклиповете ни могат да дадат гласност на проблемите на иранските жени", разказва Самин. Това не е истинското й име. Променено е, за да не бъде преследвана след интервюто.
За Самин споделянето на нейното изкуство в социалните мрежи е най-безопасният начин тя да покаже своята солидарност с движението срещу закона на Иран за задължително носене на кърпа за глава. Той е част от ислямския дрескод, наложен принудително след революцията срещу секуларния режим през 1979-а.
От края на декември досега най-малко 33 души са били арестувани за участието си в протести срещу хиджаба. Тогава започна вълната от антиправителствени демонстрации, която позволи да се вдигне шум около неравенството между половете в страната.
Хората в Иран се обърнаха към приложения като Telegram и Instagram, за да споделят информация за протестите и да изкажат своята подкрепа. В отговор на това, представители на властите ограничиха достъпа до социалната мрежа и услугата за изпращане на съобщения в опит да овладеят размириците.
"Правителството казва "ти си мюсюлманка, ти трябва да носиш хиджаб", но когато го сложиш сякаш се цензурираш. Мисля, че 90 процента от хората не искат хиджаб. Младите хора никога не биха го избрали", казва Самин.
Кадър от анимацията, създадена от Самин.
Не е ясно колко разпространена е подкрепата за тези движения в Иран, който все още се смята за по-свободен за жените, отколкото много от своите ислямски съседи. Жените в страната могат да шофират, да гласуват, да се занимават с повечето професии и са сред най-високо образованите в Близкия Изток.
В началото на февруари иранският президент Хасан Рухани разреши публикуването на доклад отпреди 3 години, който показва, че населението в страната е разделено по темата. Според доклада 49,2 процента от иранчаните считат носенето на хиджаб за личен избор и са против това правителството да се разпорежда какво трябва да носят жените.
Историята на Самин подчертава поколенческата разлика в мненията по въпроса. Младата жена не разкрива пред своите традиционно настроени родители какво мисли за хиджаба. Нито за това, че си има приятел. "В Иран момичетата са принудени да са лъжкини. Трябва да криеш всичко. Трябва да крия работата си, емоциите си, любовта си, всичко това заради местната култура", разказва тя.
Заплахата от арест принуждава Самин да не изказва мнението си на улицата, но анонимността на социалните мрежи й дава възможност все пак да говори. Младата жена обяснява, че понякога иска да протестира по подобие на Вида Мовахеди – 31-годишна майка, която беше арестувана за това, че е протестирала без хиджаб насред улица в Техеран. Това, което спира Самин да постъпи така е мисълта, че не знае колко време след това ще прекара в затвора.
Видеото с Мовахеди, стояща върху електрическо табло и развяваща своя хиджаб като флаг, е било нещото, което е вдъхновило Самин за нейната анимация. Клипът се разпространяваше масово в социалните мрежи в края на декември, в голяма степен и заради това, че беше споделен от ирански жени, живеещи в САЩ.
Протестът на Вида Мовахеди. Снимка: YouTube
Масих Алинехад е активистката зад кампанията в социалните мрежи "Бяла сряда", която е насочена срещу задължителното носене на хиджаб. Масих споделя клипове и снимки на протестиращи в своите профили, които са следени от общо 2,3 милиона души. Така жената осигурява платформа за ирански жени, които искат да изразят недоволството си пред света. Някои вече поемат нещата в свои ръце, като публикуват свои снимки без хиджаб в личните си профили.
През февруари беше арестувана и Шапарак Шахаризаде – деен член на движението "Бяла сряда". Причината за задържането й беше това, че тя свали своя хиджаб като протест срещу арестуването на Мовахеди.
Преди да бъде арестувана, 42-годишната жена, която живее в Техеран със съпруга си и 9-годишния си син, успява да сподели и своята история с медиите. Тя разказва, че не е могла да спре да мисли за Мовахеди, след като жената е изчезнала.
"Не можех дори да спя. През цялото време си мислех "какво се случи с онова момиче?". И реших, че не е редно да я забравя. Почувствах се длъжна да я подкрепя", казва Шапарак. Но действията й имат своите последствия.
Снимките на нейния собствен протест се появяват в публичното пространство. Родителите й са ужасени. Обадили й се и й казали да спре, след това започнали да звънят на нейния съпруг. Това също не дало резултат и те започнали да говорят на 9-годишния й син. Тогава Шапарак решила да прекрати отношенията си с родителите си. Обяснява, че те не са религиозни, но ги е страх да се възпротивят на статуквото.
"Естествено, че съм тъжна, но това е животът ми. Те ме цензурираха цял живот и сега просто искам да имам глас", разказва жената. Освен родителите си е загубила и неколцина приятели, но мъжът й не е спрял да я подкрепя, което за нея е напълно достатъчно.
Според разказите на семейството й и на нейния адвокат, Шапарак е била бита по време на престоя си в арест в Техеран. Обявила е гладна стачка след като е била преместена в затвора Гарчак. Жената е освободена на 28 февруари, но й предстои съдебно дело. Обвинена е в "подбуждане към поквара и проституция" - обичайното обвинение на властите, за да съдят жени, които протестират срещу задължителното носене на хиджаб.
Но Шапарак не е сама. 35-годишната Манидже Резиай, също от Техеран, е друго разпознаваемо лице на борбата на жените в страната. Тя е родена с аходроплазия, т.е. има нисък ръст. Въпреки това работи като модел – нещо нелегално в Иран. Била е задържана за споделяне на свои видеоклипове без хиджаб в интернет. "Принудиха ме да кажа, че ще спра, но аз продължавам да изразявам недоволството си и да протестирам в социалните мрежи", разказва жената.
Тя не крие името си, но това идва с цена – получавала е заплахи както на живо, така и онлайн. Заплашвали са я с изнасилване и със заливане с киселина.
Много хора я питат дали е била арестувана някога. Отговаря им с "не", просто защото не иска обществото да се страхува и жените да не смеят да протестират. През февруари обаче Манидже отлита за Холандия, страхувайки се за собствения си живот.
И не знае дали някой ден изобщо ще има възможност да се върне вкъщи.
Мисля че ако феминистките ги накарат да приемат Истанбулската конвенция, ще се разрешат всички проблеми отведнъж.