Когато все още е тийнейджърка, Мишел Картър праща съобщения на гаджето си, в които го призовава да сложи край на живота си. Той изпълнява заръката. Днес тя е на 20 години и властта постанови, че тя ще бъде наказана за действията си.
Съдът призна за виновна в непредумишлено убийство Картър, окуражила чрез есемеси 18-годишното си гадже да се самоубие.
Конрад Рой умира на 12 юли 2014 година, вдишвайки въглероден диоксид от водна помпа в камиона си.
Тийнейджърът, който е имал психично заболяване, е опитвал и преди да слага край на живота си. На 12 юли той излиза от превозното средство, защото е изплашен. Картър обаче му казва да се върне в камиона и да довърши започнатото, става ясно от съобщенията, които двамата са си разменяли в течение на връзката си.
Картър се отказа от правото си да поиска да бъде съдена от съдебни заседатели, като вместо това остави съдбата си в ръцете на съдия Лоранс Мониц. В петък съдията постанови осъдителна присъда.
Според Мониц действията на Картър са били „необуздани и безразсъдни", когато инструктирала Рой да се върне обратно в камиона, въпреки че е знаела, че това е отровна среда, „несъвместима с човешкия живот". Според него именно поведението й е причинило смъртта на Рой.
„Тя е инструктирала Рой да се върне в камиона, знаейки всички чувства, които й е споделял, неговите несигурности, страхове и тревоги", посочва съдията.
В свои съобщения Картър признава пред приятели, че не е направила нищо, за да спаси Рой. Не се е обадила на полицията или на семейството му, въпреки че е знаела къде се намира. Мониц отбелязва, че тя дори не е отправила съвсем прост съвет към Рой - „Слез от камиона". Точно обратното.
Наказанието й ще бъде произнесено на 3 август. Възможно е за действията си да получи до 20 години затвор.
Прокурорите твърдят, че чрез есемеси и телефонни обаждания Картър, която тогава е била на 17 години, е принудила Рой да сложи край на живота си, инструктирала го е кога и как да го направи, разсейва съмненията му дали да го направи и го наказва за всяко забавяне. Според обвинителите Картър е използвала Рой като „пешка в своята болна игра на живот и смърт" и е искала да бъде „опечалената приятелка", за да спечели вниманието и съчувствието на връстниците си - нещо, за което винаги е копняла.
Според защитниците й обаче Рой отдавна е имал суицидни мисли и е щял рано или късно да отнеме живота си. Според съдия Мониц обаче за съда е от без значение дали той е щял да отнеме живота си по друго време.
Адвокатите на Картър отбелязват, че след като е била на 30 мили от мястото, на което Рой се самоубива, тя няма да как е съпричастна към смъртта му. Психиатърът Питър Брегин се включва в защитата й с твърденията, че е взимала антидепресанти по време на случилото се, които са замъглили разсъдъка й.
Според него Картър е мислела, че прави нещо добро, окуражавайки Рой да се самоубие. Адвокатите й казват и че самата Картър има проблеми с психичното здраве и по това време е била „смазана" от връзката им.
В кратко изявление след изричането на осъдителната присъда, бащата на Рой благодари на съдията и на прокуратурата. „Това беше много труден период за нашето семейство и бихме искали да осмислим тази присъда, от която сме радостни", каза той.
Прокуратурата обаче посочва, че в това дело победители няма, защото в крайна сметка става дума за един млад мъж и една млада жена, събрани от трагични обстоятелства.
