Невинна ли е Аманда Нокс?

Помните ли американката Аманда Нокс, обвинена от италианските власти за бруталното убийството на съквартирантката й - британката Мередит Кърчър?

Арестът на Нокс, делото и престоят й в затвора бяха водеща тема в медиите по цял свят.

Те са проследени отблизо и от американските представители в Рим, както разкриват дипломатически грами впоследствие.

Аманда Нокс вече пътува от Рим за Сиатъл - освободена, след като обвинението в убийство току-що е било отхвърлено - когато Дейвид Торн, американски посланик в Италия, изпраща грама до Държавния департамент, обявявайки, че делото официално е приключило.

Облекчението на Торн е ясно доловимо. "Случаят се счита за приключен", пише Торн през октомври 2011 г.

Оптимизмът му се оказва преждевременен, но мащабите на погрешната му преценка ще станат ясни едва тази седмица, когато дългоочакваното решение в продължаващото дело във върховния съд на Италия може да стартира съвсем нова съдебна битка за потенциална екстрадиция на Нокс от САЩ - решение, което ще има сериозни дипломатически и политически последици както в Рим, така и във Вашингтон.

Нокс - която е представяна от медиите както като оклеветена наивна невинна девойка, така и като психопат и сексуален маниак - вече заяви, че ако трябва да я върнат в Италия, ще се съпротивлява до последно.

Много фактори биха могли да повлияят на резултата от потенциално искане за екстрадиция.

Нокс е решена да роди дете - тя планира да сключи брак с приятел от училище на име Колин Съдърланд и това може да стане фактор, който да попречи на екстрадицията.

Американските власти ще имат опцията да изберат да отложат екстрадицията на майка с малко дете.

Нокс и нейният бивш приятел Рафаеле Солечито са осъдени за убийството на британката Кърчър през 2009-та, след обжалване две години по-късно са освободени, заради съмнения в убедителността на физическите улики, включително евентуално оръжие, с което може би е извършено убийството, открито в апартамента на Солечито.

И Нокс, и Солечито през цялото време настояват, че са невинни.

Оправдателната присъда впоследствие е отменена през 2013-та, защото апелативният съд решава, че тя противоречи на оценката на уликите и доказателствата. Година по-късно, след повторно дело, двамата са обявени за виновни - отново - по обвинение в убийство, като Нокс е осъдена на 28 години и половина затвор, а Солечито - на 25 години затвор.

Според италианското законодателство това решение няма да бъде прието за окончателно, докато не бъде подкрепено от касационен съд, чието решение предстои тази седмица - най-вероятно то ще бъде произнесено в сряда.

Ето защо Нокс все още живее на свобода в САЩ, въпреки че в момента се счита за виновна за убийство в Италия.

Окончателното решение - на Италия, която трябва да поиска екстрадиция, и на САЩ, която да се съгласи да я извърши - в крайна сметка ще е чисто политическо, казват съдебни експерти.

Казусът е дълъг и сложен, с поредица от взети решения, обжалвания и отмени, които са нещо типично за мудната и протакаща дела италианска съдебна система.

Солечито в момента също е на свобода в Италия, но ще бъде арестуван незабавно, ако присъдата бъде потвърдена.

Ако не потвърди присъдата, касационният съд може да реши да изпрати единия или и двамата обвиняеми на нов процес, но няма правомощия да оправдае Нокс или Солечито.

Когато Нокс отива да следва в Перуджа, тя е само на 20 години. Като повечето студенти на тази възраст, тя експериментира с марихуана, алкохол и краткотрайни сексуални връзки.

Нокс и Солечито се запознават седмица преди убийството. Публичната им интимност скоро след откриването на тялото на съквартирантката на Нокс - Кърчър, предизвиква подозрения и засилва убеждението - сред тези, които ги считат за виновни - че Нокс е психопат.

Въпреки че вече не са двойка, двамата са изправени заедно пред правосъдието. Но и този факт може да се промени тази седмица.

Защитникът на Солечито намекна миналата година, че ще се опита да изтъкне разликите между двамата.

"Те не са като сиамски близнаци," заяви пред репортери Джулия Бонджорно.

Последната присъда разчита на писмени признания, които Нокс е направила - и после оттеглила - след разпит в полицията, в които казва, че е била в къщата, когато убийството се е случило, но не е участвала в него и че приятелят й не е бил там.

Трети мъж, жител на Кот д'Ивоар на име Руди Гуеде, също е осъден за убийството на Кърчър през 2008-ма, но по ускорена процедура.

Гуеде намира тялото на Кърчър в къщата, която тя дели с Аманда Нокс, макар той самият да не живее там. Негови пръстови отпечатъци са открити на местопрестъплението. Той признава, че е бил в къщата преди убийството - и е използвал тоалетната там. А отпечатък от дланта му е открит в кърваво петно под тялото на Кърчър.

Гуеде първо бяга от града и се налага да бъде екстрадиран в Италия от Германия, за да бъде изправен пред съда.

Той вече почти е излежал половината от 16-годишната си присъда.

Един от италианските съдии по делото - Александро Ненчини, ръководил второто обжалване, твърди, че 21-годишната Кърчър и Нокс са били в конфликт - имали са разногласия за плащането на наема за къщата", който е ескалирал и е стигнал до агресия."

Ненчини също така смята за убедителни криминологичните улики, които първият апелативен съд отхвърли, включително следи от смесена кръв и ДНК, принадлежащи на Нокс и Кърчър, идентифицирани в банята, използвана от двете съквартирантки.

"Гуеде, Нокс и Солечито са оставили следи от движението си в кръвта на жертвата, която е изтичала изобилно от раните й," пише съдията.

Ненчини изключва идеята Гуеде да е влязъл в апартамента през прозореца, след като го е счупил с камък, както твърдяха защитниците на Нокс и Солечито в по-ранните съдебни дела.

Той също изключва тезата, отстоявана от защитата на Гуеде, че Кърчър го е пуснала вътре за предварително уговорена среща. Вместо това съдията пише: "Съдът възприема позицията, че само и единствено Аманда Нокс е притежавала втори ключ за апартамента" и тя е пуснала Гуеде вътре.

Въпреки че Солечито отдавна настоява, че той и бившата му любовница са невинни, адвокатката му сега ще разчита на доказване на правдивостта на самопризнанията, които според Нокс са правени под натиск.

"Ако вярвате на признанията, Солечито няма нищо общо със случилото се," казва Бонджорно. "Думите на Аманда Нокс... оневиняват Солечито."

Но дори и присъдите да бъдат потвърдени, колелата на съдебната машина ще продължат да се движат бавно.

След като съдът огласи обосновката си за взетото решение - публикуването й може да стане в период до 90 дни - италианският министър на правосъдието ще има шест месеца време, в което да реши дали да изиска връщане на Нокс от САЩ.

Междувременно в родния си Сиатъл, Нокс колебливо се опитва да се върне към поне някакво подобие на нормален живот.

Въпреки огромното внимание от журналисти и папараци, тя се старае да стои далеч от общественото внимание. Миналата година започна работа в местен вестник - West Seattle Herald, където пише материали и театрална критика. Редакторът на вестника Патрик Робинсън казва пред Daily Beast, че се е свързал с нея с идеята да й даде "възможност да води нормален живот".

Новините

Най-четените