Международната граница между Северна Ирландия и Република Ирландия е дълга 500 км и има около 275 гранични пункта. На практика цялата тя представлява граничен пункт, защото освен знаците, които преминават от мили-в-час в километри-в-час, няма друга видима физическа инфраструктура.
Проблемът е, че всичко това би могло да се промени, когато Великобритания напусне Европейския съюз, а Ирландия остане членка на ЕС.
Защо не може да има ясно очертана граница?
Част от въпроса е политически. Белфасткото споразумение от 1998 г., основният фундамент на мира в Северна Ирландия, премахна контролните пунктове от границата и спомогна тази граница да стане почти невидима. Граничните проверки биха разклатили основите на голяма част от постигнатия напредък.
Подобно на много мирни споразумения, Белфасткото споразумение е шедьовър на креативната двусмисленост, която позволява на различни хора да се обосновават с различни аргументи от различни части на текста му.
Общото членство в Европейския съюз направи това много по-лесно постижимо. И Ирландия иска ясен писмен ангажимент, че споразумението ще се спазва във всичките му аспекти.
Другият въпрос е икономически. Икономиката на Северна Ирландия и Република Ирландия са напълно свързани взаимно. Огромни количества стоки и услуги пресичат границата ежедневно без каквито и да е проверки.
Преговарящите за Brexit в момента разглеждат повече от 140 области на сътрудничество между севера и юга, които обхващат какво ли не - от общ пазар на електричество до защита на околната среда.
Също така се смята, че поне 30 000 души пресичат границата ежедневно, за да ходят на работа. Движението на хора е регулирано от Общата пътническа зона между Великобритания и Ирландия, която съществува още отпреди ЕС.
И двете страни са категорични, че Общата пътническа зона ще продължи да съществува, но това само по себе си не дава решение на предизвикателството пред нова поява на ясно очертаната граница.
Ако никой не смята, че ясно очертаната граница е добра идея, защо не може всички да се споразумеят, че тя няма да се въвежда отново?
Защото Великобритания обяви, че напуска единния пазар и митнически съюз на ЕС. Това веднага превръща вътрешната граница в Ирландия във външна за единния пазар и митническия съюз с всички потенциални проверки, свързани с това.
Към настоящия момент всички правила и регулации, както на север, така и на юг, са еднакви - за безопасност на храните, за защита на животните... всичките.
Това са отношения, базирани в голяма част на споразумения, които се обхващат от общото членство в ЕС. В момента, в който това се промени, вероятно ще се наложи да се подновят граничните проверки.
Затова и ирландското правителство иска писмени гаранции от Великобритания, че Северна Ирландия ще продължи да следва регулациите на ЕС - така че стоки да могат да продължават да преминават свободно през границата.
Ирландският външен министър Саймън Ковъни каза по-рано този месец, че за него е жизненоважно да не се появят регулаторни отклонения от правилата на вътрешния пазар или митническите съюзи, които са необходими за сътрудничеството между севера и юга. Според него регулациите трябва да съответстват на Белфасткото споразумение.
С други думи, и Ирландия, и останалата част от ЕС очакват Северна Ирландия да остане в митническия съюз и единния пазар.
Да, обаче все пак трябва да има гранични проверки някъде между ЕС и Великобритания, нали?
Да, със сигурност. На практика това изтласква митническата граница в Ирландско море... вътрешна митническа граница, ако можем така да я определим, която е между Северна Ирландия и Великобритания.
Дали това би било приемливо за британското правителство, или за юнионистките му политически съюзници в Северна Ирландия - Демократичната юнионистка партия? С една дума, не.
"Уважаваме желанието на Европейския съюз да запази законовия ред на единния пазар и митническия съюз", каза наскоро в Брюксел министърът по въпросите на Brexit Дейвид Дейвис. "Това обаче не може да става за сметка на конституционната и икономическа цялост на Великобритания."
Не може ли Великобритания просто да обяви границата за едностранно отворена, и изобщо да не извършва проверки или митническо облагане?
Според правилата на Световната търговска организация, ако направи това, на Великобритания би й се наложило да стори същото и с останалите държави по света. Което би означавало британската икономика да бъде залята от евтин внос.
ЕС така или иначе би наложил проверки, което би позволило на британското правителство да прехвърли вината върху Брюксел. Това обаче би бил доста напразен и безсмислен жест.
Има ли решение?
Ако решението беше лесно, вече щеше да е налице.
ЕС твърди, че лимитите на Великобритания по отношение на Ирландия - без граници, от една страна, и с излизане на Великобритания от единния пазар и митническия съюз, от друга - са фундаментално несъвместими.
Британското правителство говори за технологични решения от рода на предварителен скрийнинг на стоки и схеми за работа с "ползващи се с доверие търговци".
ЕС казва, че такива решения биха ускорили преминаването през границата, но те изобщо не са достатъчни, за да се избегне връщането на някои гранични проверки.
Като алтернатива, ирландските власти твърдят, че вече има случаи на правила и регулации, които вече са различни в Северна Ирландия спрямо тези в останалата част от Великобритания, и изтъкват други примери като Хонконг в Китай, където има различни регулаторни споразумения в рамките на суверенни държави.
Водят се напрегнати преговори, за да се намери решение, което би гарантирало, че а) няма разминаване в регулациите в ключовите области и б) ще бъде създадена някаква форма на митническо партньорство на остров Ирландия, която да не противоречи на конституционния ред на Великобритания.
Ако обаче се открие вариант, който да превръща Северна Ирландия в "задна вратичка" към единния пазар, останалите държави от ЕС ще възразят категорично.
Така че дори и всички страни да се договорят в следващите две седмици, че е постигнат "достатъчен напредък" по въпроса с Ирландия, остава да бъде изминат дълъг път, преди да се стигне до някакво трайно решение.
