Когато Ирак плаща десетки милиони долари за A.D.E. 651 - устройство, рекламирано като безупречен детектор за бомби - властта си мисли, че спасява безброй животи. Оказва се, обаче, че детекторите заслужат само осмиване. В основата си те не са нищо повече от играчка.
Неспособността им да вършат това, за което се използват, води до множество жертви. А Ирак далеч не е единствената държава, която бива заблудена.
В една неделна сутрин през есента на 2009 г., автобус, натоварен с един тон експлозиви, достига Министерство на правосъдието в Багдад. През последната година Ирак изглежда малко по-спокойна държава. Разполагането на американските войници сякаш дава резултат, а министър-председателят Нури ал Малики решава да намали някои от мерките за сигурност като пример, че нещата се подобряват.
Бетонените ограждения са свалени, а автомобилният трафик е допуснат по-близо до държавните учреждения.
Автобусът не е претърсен в нито един от контролно-пропускателните пунктове около административния център. Шофьорът спира непосредствено до една от сградите и след това активира товара. Взривът е толкова силен, че колите се преобръщат във въздуха, а останки чупят прозорци на 12-тия етаж на близка сграда.
Докато се разсейва димът наоколо, малко по-горе по улицата, микробус с втора бомба експлодира пред Агенцията по регионалното развитие.
Само за няколко секунди са убити над 155 души, а над 500 са ранени. Най-продължителният мирен период след падането на Саддам Хюсеин е приключил, разбит на парчета от нова вълна атентати. Два дни по-късно малка групировка, свързана с Ал Кайда, която по-късно ще стане известна като Ислямска държава, поема отговорността за терора.
Правителството обаче е по-притеснено не е от това кой е извършил атентатите, а от това как изобщо е успял.
Как е възможно почти 2 тона експлозиви да преминат през най-пазените райони в града?
Първата реакция на властите е да потърсят съучастници или подставени лица. Около 60 души са заподозрени - работещи на КПП-тата и постовете на местната полиция. Но истинският проблем, както се оказва, е в бомбените детектори, които се използват из цял Ирак.
Те всъщност са играчки. Никога не са работили. Всичко е една прескъпа измама - осъществена от британски търговец и коствала десетки милиони на крехкото правителство, както и стотици животи на иракчани.
Войната винаги дава добър шанс на печалбарите. Международни фондове се насочват към държави, разбити от тежки конфликти и техните правителства често нямат капацитета да проследят всичко. Неочаквана група измамници се събира заедно, за да се възползва от това.
Сред тях са двама мъже на средна възраст, живеещи в предградията на Лондон, стар ексцентрик от Щатите, бивш търговец на охранителна техника от малко градче в Англия и полицай, който започва да работи в телекомуникационния бранш, също от малко градче - Хембридж. Впоследствие те се разделят и поемат по своя път.
От тях само един продължава измамата, като спечелва 80 милиона долара и мами няколко правителства по света.
„Бомбените детектори" са продадени не само на Ирак - техен вариант се използва от силите за сигурност в десетина други държави. Устройствата са създадени на базата на играчка, която присъства на пазара в продължение на десетилетия.
Когато групата се захваща да модифицира устройството, за да започне да го продава по цял свят, му измисля всевъзможни технически звучащи имена като A.D.E. 651, Quadro Tracker, Positive Molecular Locator, Alpha 5 и GT200. Всички те са ребрандирани версии на куха играчка, която тежи едва 150 грама и е продавана като нещо, с което можеш да откриваш топки за голф с името Gopher.
Дори като играчка Gopher не впечатлява особено. Направена е от евтина пластмасова дръжка със свободно висяща антена. Идеята е проста - когато наклоните устройството надясно - антената също се накланя натам. Когато го наклоните наляво - тя също се насочва в тази посока. Ако слушате презентацията на подходящия търговец обаче, ще повярвате, че антената се движи заради нещо наречено „ядрен четириполюсенрезонанс", електростатично привличане или нискочестотни радио вълни, отблъсквани от йоносферата.
Всяка една от тези сили уж насочва антената по посока на това, което търсите. Отначало това са "елементите, които се използват за направата на всички голф топки".
Колкото по-убедителен е продавачът, толкова повече хора са склонни да пренебрегнат очевидното обяснение за силата, която наистина кара антената да се премести: гравитацията.
Към това можем да добавим и психологически феномен т.нар. Махалото на Шеврьол, при който правим движения, но не го осъзнаваме, известен още като идеомоторен ефект. Феноменът е известен от векове или поне, откакто някой е започнал да използва криви пръчки, за да търси петрол или вода.
Промените, които са направили от Gopher бомбения детектор, наречен Подобрено оборудване за засичане 651 (A.D.E 651), са всъщност изцяло козметични. Устройството се транспортира до клиентите в заздравени пластмасови куфарчетата с вътрешност от твърда пяна - нещо, което биха използвали в шпионски филм.
Всъщност куфарчетата са най-скъпата и най-впечатляващата част от целия комплект. Устройството има дръжка, подобна на тази на пистолет, от която просто излиза една антена. Към нея има и още добавка, в която могат да бъдат поставени ламинирани карти. Всяка от тях е надписана с различната субстанция и би трябвало да програмира машината, така че да я засича - наркотици, слонова кост и други контрабандни продукти.
Някои варианти на устройството имат малки електронни платки, които обаче не са свързани с нищо. Някои имат телефонни кабели, които водят до колан, но когато клиентите започват да се оплакват, че това прави устройството тромаво - кабелът е просто премахнат.
Нито едно от устройствата никога не е имало работеща електроника, затова хората, които са го ползвали, са били инструктирани да го „зареждат", генерирайки статично електричество. Силите за сигурност в Ирак усвояват нещо като танц на гейша - движения с дребни стъпки и повличане на краката - като дете в комбинезон, което се опитва да изкара искри, търкайки килима.
Изглеждали са като пълни глупаци. Когато тръгват слухове, че устройството се задейства от всевъзможни неща, като например парфюми - фарсът достига нови висини - шишенцата с парфюми на КПП-тата се прибират преди проверка.
Въпреки, че устройството изглежда просто абсурдно, списъкът с жертвите е дълъг.
A.D.E. е продадено на армията на Ливан, армията на Мексико, полицията в Белгия, на хотелите Mövenpick в Бахрейн. Продавано е в Румъния, Грузия. В Азия клиентите са в Бангладеш, Китай, Хонконг, Индия, Япония, Пакистан и Виетнам. В Близкия Изток устройството достига до Йордания, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Обединените арабски емирства и Иран. В Африка е купено от Кения, Либия, Нигер и Тунис.
Но никоя страна не се набутва толкова, колкото Ирак. До 2009-та година устройството навлиза навсякъде в страната.
Историята започва още през 90-те, в Американския юг. Малкълм Стиг Ро и партньорът му продават Gopher в няколко щати, когато им хрумва нова идея – да го адаптират за по-сериозни дейности, като например откриване на наркотици. Моментът е подходящ – войната срещу дрогата в САЩ е в своя епогей, а обещанието за евтин начин да откриваш скрити вещества звучи твърде добре.
Те променят името от Gopher на по-звучното Quadro Tracker и всъщност успяват да го продадат на училища в Тексас, Канзас и Флорида. Към списъка с клиенти биват добавени и няколко местни полицейски участъка в Илинойс и Джорджия.
При този успех, Ро започва да посещава конференции за сигурност. На една от тях той се запознава със Сам и Джоан Трис – британска двойка със скромен (но легитимен) бизнес, занимаващ се с продажбата на торбички за доказателства, пудра за снемане на отпечатъци и други дребни консумативи за криминалистите.
Междувременно устройството на Ро е тествано от ФБР, които го определят като безполезно и изпращат предупредително съобщение с резултата до всички в системата.
Ро се мести да живее при новите си приятели в Англия и не след дълго започва да продава нова версия на Gopher.
Подобно на колегите си от другата страна на океана Вътрешното министерство на Великобритания го тества и също го обявява за измама. Тогава към тримата се присъединява Гари Болтън – ветеран в продажбите с опит в чужбина. Заедно с него Ро и Трис правят нова компания Global Technical и презентират продукта на Джим Маккормик, който предлага да е свръзката с контатките си в Африка, Азия и Латинска Америка.
Скоро групата се разпада, разкъсана от взаимни обвинения и всеки един от тях започва да продава своя версия на устройството. Но Маккормик е този, който тръгва с най-голям хъс. През 2004г. той вече обикаля Англия с „работещ прототип“ и се опитва да намери производител, който да направи по-тежък модел с по-луксозно усещане.
Отнема му 2 години да намери кой да произвежда нещо, за което знае, че не върши никаква работа. Той вече не е просто дистрибутор, а производител.
Компанията му A.R.S.C. бързо набира сили – първо продава пет A.D.E. 650 на ливанската армия за по 14 хил. долара парчето, които след това правят нова поръчка за още 80 броя от безполезната играчка. За луксозните шведски хотели Mövenpick цената е 25 хил., а за златната мина – Ирак – 40 000 долара. Той продава поне 5000 устройства там. С отстъпките и кикбек към местните власти, печалната му само от там е 38 милиона долара. '
За пет години, със сделки в около дузина страни, той успява да спечели около 80 милиона долара.
Британски следовател по-късно разказва, че Маккормик не е нито социопат, нито зъл човек, просто много алчен. Въпреки това изглежда той не е имал възможност да се наслаждава на парите си. Едва е използвал къщата за 5 милиона долара, купена от Никълъс Кейдж, въпреки големия закрит басейн и Bang & Olufsen музикална система. Не е ходил и често на вилата в Кипър. На снимките на яхтата си изглежда неестествено.
Той купува всичко това, докато в Ирак се отприщва вълна от бомбени атаки. Той знае за това, знае за жертвите, загинали в резултата от схемата му.
Дори лети до Багдад, за да изнесе странна пресконференция, заедно с началника на антибомбения отдел на Ирак, обяснявайки какви са предимствата на устройството. Маккормик не показва никакви признаци на проблемно съзнание.
Когато прокуратурата се задейства и го задържа в следствие на сигнали на британски и американски военни в Ирак и последващ репортаж по BBC, той не иска адвокат. В продължение на 6 часа стои в стаичката за разпити и разказва за предимствата на устройството, което продава.
По време на процеса той продължава да твърди, че устройството работа. Работата на прокуратурата е да докаже, че това не е така. Процесът се преобръща на сюрреалистичен дебат за науката зад фалшивия бомбен детектор. Достатъчно е журито да се усъмни за секунда, че това нещо може и да работи.
Маккормик кани ексцентричен румънски учен, който е писал статии за теории, които казва, че са приложени при A.D.E. 651. Но дори Маккормик се затруднява да обясни теорията, според която устройството наистина работи, макар и да не спира да го твърди.
В крайна сметка обвинителите стигат до извода, че като производител той е трябвало да знае, че играчката е безполезна. Дори наистина да вярва в четириполюсния резонанс като теория, в A.D.E. 651 няма компоненти, които убедително да прилагат този феномен. Просто парче метал и метал.
Присъдата е 10 години. Обвиняеми са и 4 от петте останали замесени лица – един се отървава, защото не е произвеждал устройствата.
И тук историята би трябвало да приключи. Но не. Хиляди такива устройства са продадени из цял свят и изкарването им от употреба се доказва като изключително трудна задача. Освен това Маккормик успява да уговори производствената матрица да бъде изпратена в Букурещ, където е подадена патентна молба, подписана от същия учен, който свидетелства по време на процеса. Румъния приема патента.
Година след осъдителната присъда на Маккормик египетските военни започват да тестват устройство, наречено C-Fast, което изглежда като очевидна адаптация на Gopher и твърди, че засича и ХИВ и хепатит.
Миналият юни 38 души загиват при атентат на летището в Карачи, когато терористи със самоубийствени колани с експлозиви и базуки преминават покрай летищната сигурност, която разчита на A.D.E. 651. Друга версия на устройството се използва в Тайланд. Мексиканската полиция разчита на него при проверки за наркотици. Ако при тях стане известно, че устройството е измама това може да провали последвалите съдебни процеси.
Въпреки многото обвинения във Великобритания и въпреки присъдата срещу началника на антибомбения отдел на Ирак за корупция – властите в Багдад продължават да защитават A.D.E. 651. Точният брой на хората загинали понеже силите за сигурност са разчитали на тази играчка е невъзможно да бъде определен, но със сигурност варира в стотиците. И бройката ще расте, към този момент Ирак продължава да се пази от терористични атаки с този модифициран детектор за голф топки.
