Рестарт на отношенията между САЩ и Русия? Едва ли

Заради проведения телефонен разговор между Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин дни след изборите в САЩ, руските медии заговориха, че президентът може да приеме Тръмп още тази зима, за да започне онова, което от Кремъл наричат "съвместни усилия за нормализиране на връзките" между двете държави.

Разговорите за ранни посещения на високо ниво все още са спекулативни. И все пак открито признатото радушно отношение на Тръмп към автократичния руски президент внушава идеята, че новият президент на САЩ ще направи първата си президентска визита в Москва. Това ще бъде първата подобна визита след обещаващото посещение от Барак Обама през 2009 година.

Интервютата с повече от дузина висши експерти и политици след изборите обаче разкриват непоклатима институционална и партийна опозиция на вероятните опити на Тръмп да се помири с Путин.

Подобен жест би бил посрещнат със силна съпротива от Конгреса, от европейските съюзници, от кариерните специалисти по национална сигурност и вероятно дори от някои основни членове на бъдещата администрация на Тръмп.

"Президентът не може да направи това едностранно", казва Стивън Коен, автор и учен, който подкрепя подобряването на отношенията на Америка с Москва. "Ние не можем да знаем дали изобщо ще има някакво партньорство с Русия".

Разговорите между двамата ще съвпаднат с особено напрегнат момент. На 21 ноември в интервю Путин заяви, че Русия ще премести ядрени ракети в европейския си анклав Калининград, за да противодейства на онова, което нарича "заплаха" от НАТО за страната.

"Ситуацията става все по-напрегната", заяви Путин за отношенията с НАТО в интервю за режисьора Оливър Стоун, излъчено по руската телевизия в понеделник.

Тръмп обаче обеща да намали напрежението.

Още по време на предизборната кампания той обеща да се "разбира чудесно" с Путин, с което шокира досегашния елит на външната политика, който приема руския лидер за смъртен враг. Тръмп предложи САЩ да работят съвместно с Москва, за да се борят с "Ислямска държава" и обмисляше приключване на американските санкции, наложени от 2014-та насам, с които Русия бе наказана заради агресията си срещу Украйна.

Тръмп също така редовно изразяваше възхищение от Путин и дори се похвали, че руският президент го е наричал "блестящ". Путин всъщност използва прилагателно, по-близко до "впечатляващ" - което накара критиците да се притесняват, че нюйоркчанинът опасно жадува за приятелството и одобрението на руския лидер.

Много анализатори очакват Путин да предложи на Тръмп военно сътрудничество срещу "Ислямска държава", която не е основна цел на руските операции в Сирия.

В замяна е възможно той да поиска признаване на анексирания Кримския полуостров, спиране на икономическите санкции и намалено американско военно и политическо ангажиране в Източна Европа и Централна Азия.

По-рано този месец говорителят на Путин - Дмитрий Песков, заяви пред Associated Press, че "бавно намаляване или изтегляне на военния потенциал на НАТО от нашите граници" би могло да "доведе до разведряване на отношенията с Европа".

Но в момента, разговорите за подобно споразумение е по-вероятно да предизвикат гняв и от двете страни на Атлантика.

"Военните не вярват в това, Държавният департамент не вярва в това, разузнавателната общност не вярва в това, Републиканската партия не вярва в това и никой от нашите съюзници не вярва в това," казва Иво Даалдер, бивш американски посланик в НАТО при президента Обама и председател на Чикагския съвет по глобална политика.

"Много е трудно да приемем, че Русия е страна, с която можем да сключваме споразумения, без да правим компромиси с принципите си", коментира Петр Павел, офицер от чешката армия и председател на военния комитет на НАТО, по време на Международния форум по сигурност в Халифакс, Канада, миналия уикенд.

Първото препятствие пред опита на Тръмп за сближаване с "враг номер едно" може да дойде още от собствения му кръг от висши съветници.

Избраният вицепрезидент Майк Пенс осмя Путин в дебатите през октомври, описвайки го като "дребен хулиган". Той заяви, че "последните провокации от страна на Русия трябва да бъдат посрещнати с всичката сила на Америка".

Избраният от Тръмп за директор на ЦРУ, членът на Камарата на представителите Майк Помпео, нарича американската реакция на агресията на Путин в Украйна "прекалено слаба".

Предпочитаният от бъдещия президент за поста съветник по националната сигурност Майкъл Флин вероятно също ще предупреди шефа си да не сключва споразумения с Путин, независимо че като генерал от запаса той седя до руския лидер по време на вечеря през декември 2015 в Москва. Флин твърдеше също, че САЩ и Русия трябва заедно да се борят с ислямския тероризъм, но същевременно с това той се изказа доста хапливо по отношение на Русия в интервю за Politico, дадено през октомври. "Путин е тоталитарен диктатор и гангстер, който не се интересува от нашите интереси", бяха думите на Флин.

Според определени експерти изборът на Тръмп за държавен секретар ще изпрати силен сигнал за неговите намерения. Водещият кандидат за поста - Мит Ромни, също е наричал през годините Путин "гангстер", а през 2012-та определи Русия като "геополитически враг номер едно на Америка". Затова е малко вероятно той да предвожда стратегически обрат по отношение на Москва.

Ако Тръмп въпреки всичко реши да действа за сближаване с Русия, Конгресът също може да се съпротиви.

От месеци лидерите на републиканската партия в Конгреса критикуват "равнодушната" реакция на Барак Обама относно анексирането на Крим от Путин и критикуват мълчаливото въздържание по въпроса с въоръжените проруски бунтовници в източната част на Украйна, която причини смъртта на хиляди хора. Така че те вероятно няма да изгорят от желание да защитават още  по-опрощаваща политика по тези въпроси.

На конгреса на Републиканската партия през юли, представители на кампанията на Тръмп блокираха предложение за предоставяне на оръжие за Украйна, а  Тръмп също така загатваше, че може да признае Крим за част от Русия. ("Нали разбирате, народът на Крим, от това, което съм чувал, предпочита да е с Русия, отколкото където е бил преди. И трябва да се съобразяваме с това", заяви той пред ABC News през юли).

Конгресът обаче има много различни възгледи и по двата въпроса.

През март 2015, резолюция на Камарата на представителите, призоваваща Обама да изпрати оръжие на правителството на Украйна, бе гласувана с непреодолимо мнозинство от 348 гласа "за" срещу 48 "против".

През септември Камарата на представителите одобри още една мярка, нареждаща на Печатната правителствена служба да "не отпечатва никакви карти, документи, или други материали... представящи или по някакъв друг начин обозначаващи Крим като част от територията на Руската федерация".

Въпреки че Тръмп може едностранно да спре някои американски санкции срещу Русия, наложени от Обама чрез директни постановления, други биха изисквали решение на Конгреса.

Сред тях са санкциите срещу десетки руснаци, обвинени в нарушаване на правата на човека според закона "Магнитски" от 2012, който Путин смята за основна пречка за добрите отношения САЩ-Русия. Но е малко вероятно Тръмп да получи особена подкрепа от Конгреса за отмяната му.

Повечето висши републиканци в Конгреса заемат доста по-войнолюбива позиция към Путин, отколкото Тръмп.

През септември председателят на Камарата на представителите Пол Райън порица Тръмп за похвалите му към руския президент и нарече Путин "агресор, който не споделя нашите интереси". Ръководителят на мнозинството в Сената Мич Макконъл е заявявал неведнъж, че ще изпрати оръжие на украинското правителство и ще разшири американските ракетни отбранителни системи в Източна Европа - ход, който би вбесил Путин.

Председателят на комисията в Сената по въпросите на въоръжените сили Джон Маккейн разпространи изявление скоро след изборите, в което предупреждаваше Тръмп да няма доверие на Путин.

Миналия месец в интервю пред CNN председателят на комисията по външна политика на Сената Боб Коркър също предупреди Тръмп да не допуска "ласкателствата" на Путин да повлияят на трезвата му преценка.

В изявление за Politico, председателят на комисията по външна политика на Камарата на представителите Ед Ройс заяви, че е "готов да работи с администрацията на Тръмп за овладяване на руската пропаганда, за засилване на НАТО и действие от позиция на силата".

Дори много демократи приемат твърда линия спрямо Путин, което ще затрудни Тръмп да убеди собствената си партия да не го прави.

Русия "е една от областите на външната политика, където Тръмп най-вероятно ще се сблъска с единна съпротива от Конгреса", смята сенаторът от демократите Крис Кунс, член на комисията по външна политика на сената.

Всеки ход на Тръмп, приеман като предателство спрямо европейските съюзници на Америка, допълва Кунс, би бил "твърдо и постоянно спъван от демократите и републиканците в Конгреса, които от десетилетия работят заедно, за да противодействат на руската агресия в Европа и Близкия Изток".

Политиката на Тръмп към Русия може също така да се сблъска със силна съпротива от военните и представителите на разузнаването.

САЩ увеличиха разходите за военни и разузнавателни нужди и действията си в тези области спрямо Москва в последните месеци, особено откакто Русия започна да нанася въздушни удари в Сирия от миналата есен, включително и срещу подкрепяни от ЦРУ бунтовници.

Пред Конгреса през юли 2015 г. председателят на Обединеният комитет на началник-щабовете Джоузеф Дънфорд - чийто мандат като висш съветник на президента продължаваше до септември - нарече Русия "най-голямата заплаха за националната ни сигурност" и коментира, че поведението на Путин "е меко казано притеснително."

"Предстоят мрачни дни за Пентагона", ако Тръмп се стреми драстично да намали конфронтационната позиция на военните към Москва, казва Евелин Фаркас, която беше водещият експерт по руските въпроси в Министерството на отбраната на САЩ през мандата на Обама.

Висши представители на Пентагона, отбелязва Фаркас, са отделили месеци за "денонощни усилия, с които да попречат на подривните действия на Русия в Европа и Близкия Изток. Така че ще настъпи истинска деморализация."

Представителите на американското разузнаване също клонят към запазване на конфронтацията по време, когато Москва тормози, и според някои източници, дори дрогира американски представители в други държави.

През юли директорът на американското разузнаване Джеймс Клапър заяви, че САЩ се намира в "своеобразна война" с Русия в киберпространството.

През октомври американската разузнавателна общност стигна до извода, че Кремъл е наредил и ръководил хакването на имейлите на Демократическата партия и Клинтън, за да наруши хода на кандидатпрезидентската кампания.

Въпреки че по закон са задължени да изпълняват заповедите на президента, военните и разузнавачите могат да изразяват несъгласието и възраженията си по вътрешен йерархичен ред и да забавят прилагането на политики, с които са категорично несъгласни.

Когато например държавният секретар Джон Кери постигна ограничено споразумение за военно сътрудничество с Москва срещу ИДИЛ през есента, скептично настроеният Пентагон подкопа просъществувалия за кратко план чрез разпространяване на информация до медиите и бюрократична безкомпромисност.

Няколко висши политици и експерти по Русия изразиха надежди, че Тръмп ще направи преоценка на мнението си за Путин в контекста на секретните разузнавателни брифинги, които сега получава, които описват в подробности враждебните действия на Русия по цял свят.

"Това ще е отрезвяващ момент за него", казва Майкъл Макфол, бивш американски посланик в Москва през мандата на Обама.

И все пак Тръмп често се е сблъсквал с доказателства за престъпленията на Путин, включително и с констатациите на американското разузнаване, че Русия се е месила в хода на изборите. Той обаче редовно е отхвърлял обвиненията.

Това кара някои критици да се питат дали Тръмп няма някакви неразкрити интереси - може би финансови - търсейки благоразположението на руския лидер.

Със сигурност, дори ястребите по отношение на Русия подкрепят преговорите с Москва по определени въпроси, като ядреното споразумение с Иран през 2015, и казват, че диалогът е решаващ за овладяването на напрежението между двете ядрени държави.

"Разбираме, че липсата на комуникация не е вариант," казва Павел.

Експертите смятат, че Тръмп и Путин може първоначално да изградят доверие чрез сътрудничество в Сирия, като Русия увеличи ударите срещу "Ислямска държава", а Тръмп приключи подкрепата от САЩ за сирийските бунтовници, борещи се срещу режима на сирийския президент Башар Асад, който е дългогодишен съюзник на Путин.

Но последното препятствие на Тръмп пред нова договореност с Русия може да е самият Путин.

Тръмп ще е третият пореден американски президент, който прави опит за сближаване с автократичния руски лидер, който встъпи в длъжност през 2000 година, решен да възстанови визията си за руско величие след разпада на Съветския съюз и "опортюнистичното" разширение на НАТО към границите на отслабена Русия.

И Джордж Буш-младши, и Барак Обама подадоха ръка на Путин в началото на мандатите си, след което станаха свидетели на това как той превзема чужди територии - в Грузия през 2008 и в Украйна през 2014 - и обвинява Вашингтон, че заплашва страната му.

"Лошите отношения с Русия не са резултат от липса на опити за подобряване", коментира висш представител на Държавния департамент.

Според някои Тръмп може да обърка критиците, които се опасяват, че той ще направи всичко, за да угоди на Путин. Дмитрий Симес, бивш съветник на Ричард Никсън, който е председател на Центъра за национален интерес, вярва, че Тръмп в частен план ще демонстрира пред Путин решимостта на Америка да преговаря от позиция на силата.

Същевременно Симес казва, че Тръмп вероятно ще "изпрати ясно послание до Путин, че не се опитваме да го сваляме от власт, че не се опитваме да го унижаваме и не се стремим да отслабваме Русия - стига той да разбира и спазва нашите граници на приемливо поведение".

Симес казва, че мнението му е повлияно от контакта му с кампанията на Тръмп, когато Центърът за национален интерес е бил домакин на сегашния избран президент на САЩ през април, на среща на тема външна политика.

Симес обаче същевременно предупреждава, че неуспешен опит за приятелски отношения между Тръмп и Путин - и двамата горди мъже, които не търпят лесно обиди - може дори още повече да влоши отношенията между двете държави.

Той препоръчва частни дипломатически преговори, за да се избегнат "публични изказвания, които да предизвикат опасни полемики и изведнъж двамата лидери да започнат да се мразят един друг".

Скептици по въпроса за способността на Путин да променя политиката на САЩ към Русия могат да бъдат открити дори в самото правителство на Путин.

Изборът на Тръмп бе посрещнат с първоначален оптимизъм в руската столица, където членовете на руската Дума спонтанно аплодираха при вестта за изборните резултати.

И все пак представители на Кремъл са изразили предпазливост за това какво може да постигне предстоящият президент.

"Американският елит има много негативна нагласа към перспективите за сътрудничество" с Русия, казва Иля Рогачев от руското външно министерство пред руската агенция Interfax този месец.

"Помните ли как Обама обеща например да затвори центъра за задържане в Гуантанамо преди повече от 8 години?"

"Помня големите очаквания преди осем години, когато беше избран Барак Обама" коментира и руският министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев пред Die Welt по-рано този месец. "Резултатите обаче се оказаха коренно различни..."