По-малко от две седмици след встъпването в длъжност на Тръмп като президент на САЩ, Барак Обама спря почивката си, за да възрази срещу изпълнителната заповед на Тръмп за спирането на емиграцията. Според изданието The Atlantic по всичко изглежда, че предстоят много по-конфликтни връзки между предишният и настоящият президент, отколкото Америка е свикнала.
Но доколкото няма право да се кандидатира отново за президент, Обама не представлява сериозна заплаха за Тръмп, който би трябвало да е много по-притеснен от разединението в собствената си партия.
В други части на света обаче бившите управници са намерили начин да разполагат с много повече влияние, отколкото Обама би могъл изобщо да сънува... Те успяват да останат на власт дори след като мандатите им са изтекли и формално не са на власт. Ето как:
Алваро Урибе в Колумбия
Колумбийската политика се дефинира от известно време от отчуждението между двама бивши съюзници, превърнали се в съперници: настоящия президент Хуан Мануел Сантос и Урибе, непосредственият предшественик на Сантос на президентския пост.
Двамата имат сериозни разногласия за това как да се подхожда към дългогодишния конфликт на Колумбия с ФАРК и други въоръжени групи, като Урибе твърдо се противопоставя на примирието, което Сантос договори с ФАРК чрез мирно споразумение.
Решението на Колумбия да отхвърли плана за помирение по време на референдума миналата година даде много власт на Урибе - и в крайна сметка Сантос подписа променено споразумение.
Ограниченията за заемани мандати спират самия Урибе да се кандидатира отново за президентския пост, но той държи място в Сената и е основал нова партия, която ще представлява сериозно предизвикателство за съюзниците на Сантос на изборите през 2018-а.
Матео Ренци в Италия
В голяма степен италианските политици не могат нищо да направят, без то да мине през бившия премиер. Последният лауреат на знаменитата титла "бивш премиер на Италия напоследък" се оттегли в края на миналата година, след като изгуби референдум за избирателния закон. Но въпреки че вече не е официалният лидер на страната, той запазва контрола върху партията си и се надява да я поведе пак към победа. (Иронично, но победата на избори би била първа за него - Ренци стана премиер след като предишният премиер подаде оставка).
Пътят обратно към властта обаче изисква преодоляването на още едно препятствие в лицето на пореден бивш премиер - Силвио Берлускони, който се твърди, че се стреми към връщане на власт, както и популисткото движение "Пет звезди", които биха предпочели да изхвърлят от политиката всички стари лица.
Така или иначе, Ренци може и да не удържи статута си задълго. Той или ще стане отново премиер или някой друг ще стане пореден "бивш италиански премиер" и ще е начело на следващата борба за власт.
Махатир Мохамед в Малайзия
На 91 години, с повече от две десетилетия като премиер, би било повече от нормално за бившия лидер на Малайзия, ако той се наслаждаваше на спокойна пенсия.
Вместо това миналата година Мохамед напусна партията, която ръководеше в продължение на десетилетия, за да поведе кампания срещу настоящия премиер Наджиб Разак. Мотивите за тази стъпка на Махатир са свързани с корупционния скандал с инвестиционния фонд 1MDB, и твърденията, че Наджиб е извлекъл лична финансова изгода от него.
Способността на Наджиб за изграждане на съюзи и внимателният контрол на лостовете на демокрацията - твърди се, че избирателните райони са сериозно преначертани - вероятно ще го удържат на власт в предстоящите избори.
И все пак в лицето на Махатир той откри тежък противник - с влияние и опит.
Нури ал Малики в Ирак
Ако не можете да станете крал, следващото по статус е да бъдете "създател на крале".
Бившият авторитарен премиер на Ирак беше принуден да се откаже от най-висшия пост през 2014 в полза на Хайдер ал Абади. Голяма част от политическата власт в Ирак все още обаче преминава през ръцете на Малики, който запазва поста вицепрезидент, въпреки опитите на Абади да го лиши от тази титла.
Той също така има сериозно влияние над шиитските въоръжени групи, наречени "Народни мобилизационни отряди", които изиграха спорна роля в кампанията за отвоюване на Мосул от "Ислямска държава".
Той не иска официално да се откаже от перспективата в някакъв бъдещ момент да се бори за премиерския пост, но дори и да остане зад кулисите, ще продължи да упражнява сериозно влияние върху политическото лидерство на Ирак.
Луис Игнасио Лула да Силва в Бразилия
Лула, както е известен бившият президент на Бразилия, заслужава награда за най-позорно политическо наследство. След като ръководи Бразилия през осем години на нарастващ просперитет и международен престиж, Лула предаде властта на предпочитания от него наследник Дилма Русеф, след което наблюдава как тя бе импийчната заради корупционен скандал, който все още тресе властта.
Въпреки че той самият е обект на много обвинения в рушвети, Лула изглежда непоколебим и дори заяви убедително миналата година: "Само Исус Христос е по-популярен от мен тук, в Бразилия".
Скоро ще разберем кой от двамата е по-популярен - след като вече веднъж е напуснал президентския пост, Лула отново може да се кандидатира през 2018 година...
