Когато говорим за промените в климата, опазването на околната среда и въобще екоактивизма, Норвегия обикновено попада сред онези страни, които биват дадени за пример. Сега обаче страната бива обвинявана в "климатично двуличие", след като от правителството пуснаха в експлоатация ново нефтено находище - "Йохан Свердруп", а премиерът Ерна Солберг дори нарече проекта "добър за околната среда".
"Йохан Свердруп вече е отворен. Това е добра новина за нашите инвеститори, за Норвегия - и за емисиите", се похвалиха от Equinor - норвежката държавна нефтена компания - на официалния си сайт.
Причината според тях новото нефтено находище да е толкова добро за околната среда и да помага за намаляването на въглеродните емисии е фактът, че то ще оперира изцяло на енергия от възобновяеми източници.
Не са малко обаче критиците на проекта, според които това показва само и единствено "климатичното лицемерие" на скандинавската държава, която изкарва 18% от брутния си вътрешен продукт (БВП) от петрола.
Нефтеното поле, разположено на около 140 км от норвежкия бряг, е кръстено на първия премиер на страната. В него има запаси от 2,7 милиарда барела петрол, достатъчни да издържат половин век и да донесат повече над 100 милиарда долара в хазната на Норвегия.
Самата нефтодобивна централа се задвижва от енергия, доставена от брега, генерирана главно от вятърни полета - рядкост за петролните находища в морето, повечето от които се захранват от дизелови генератори. Според експерти обаче тази нова нефтена площадка е перфектна метафора за подхода на Норвегия към борбата с климатичните промени.
Страната беше сред първите, които ратифицираха Парижкото споразумение и обеща да стане неутрална по отношение на климата до 2030 г. Предлага на своите граждани щедри субсидии за електрически автомобили и забрани обезлесяването.
Но Норвегия също е основен производител на изкопаеми горива. Държавната компания изпомпва 2 милиона барела петрол на ден, според Международната агенция по енергетика, което я прави втория най-голям производител в Европа след Русия. Междувременно нейното производство на природен газ надминава и всички останали европейски страни.
"Норвегия има шизофренични отношения с климата, петрола и газа", коментира Ларс-Хенрик Пааруп Михелсен, главен изпълнителен директор на Норвежката климатична фондация пред CNN. "Ние сме страхотни в приемането на амбициозни цели за емисиите, но в същото време планираме производството на нефт и газ за десетилетия напред."
Наред със значителните си запаси от изкопаеми горива, Норвегия също има изобилни възобновяеми енергийни ресурси, особено в хидроенергията. Вътрешните нужди на страната се покриват изцяло от възобновяеми източници на електроенергия, докато нефтът и газа се изнасят в чужбина, формирайки 62% от общите печалби на страната от износ.
Според Equinor, норвежката държавна компания, която управлява полето Йохан Свердруп, в момента се работи усилено, за да се подчертае ефективността на полето за опазването на климата.
"Средните емисии на CO2 от международни полета са 25 пъти по-високи - с 18 кг въглероден диоксид, отделяни при извличането на един барел нефт, 0,67 кг въглероден диоксид, отделяни за барел, произведени от "Йохан Свердруп", обяснява говорителят на Equinor Мортен Еек.
На фона на по-голямата картина обаче, тези спестявания на изпуснат в атмосферата въглероден диоксид може и да нямат такова особено значение, смята Пааруп Михелсен, тъй като емисиите от производството представляват само 5% от общите емисии от световната петролна индустрия.
"Големият проблем е изгарянето [на гориво] в сектори като транспорта и промишлеността", каза той.
Според Марк ван Баал, основател на групата за климатичен натиск, определено има момент на двуличие в случая.
"Нефтена компания, която представя целите си за намаляване на собствените си въглеродни емисии, а не тези от продуктите си, е като компания за производство на цигари, която обещава, че ще забрани на всичките си служители да пушат, но същевременно с това увеличава производството на цигари", коментира Ван Баал.
Норвежкото правителство обаче спокойно може да твърди, че прави всичко възможно за борба с изменението на климата, тъй като според настоящите международни норми отговорността за емисиите на парникови газове пада върху страната, в която те се появяват. Иначе казано - не страната, която произвежда горивото е виновна, а тази, която го гори.
За Норвегия това означава, че тя не носи отговорност за емисиите, причинени от изгарянето на нефта й на други места по света.
Според данни на статистическото бюро на Норвегия, годишните емисии на парникови газове в страната достигнаха около 53 милиона тона през 2017 г. Това е приблизително 10 тона на човек, което е приблизително в съответствие с останалата част на Европа. За сравнение - емисиите от парникови газове в САЩ на човек се равняват на около 15 тона на човек през 2017 г., според Международната агенция по енергетика.
Ако погледнем обаче емисиите, генерирани от износа на горива на Норвегия, картината става съвсем друга. Според доклад на ООН за пропуски на емисиите през 2017 г. емисиите от нефт и газ, от изнесените от Норвегия горива има изпускане на близо 470 милиона тона въглероден диоксид във въздуха.
Когато норвежкото правителство говори за намаляване на емисиите, това означава вътрешни емисии, а не от износа му. Но Парижкото споразумение за климата е ясно - за да избегнат катастрофите от повишаването на температурите в атмосферата, светът трябва драматично да намали всички въглеродни емисии.
Експертите твърдят, че постепенното премахване на изкопаемите горива е от съществено значение за запазване на настоящите температури, каквато цел фигурира в Парижкото споразумение.
Норвежкият министър на климата и околната среда Ола Елвестуен призна, че страната му ще трябва да промени политиката си за в бъдеще.
"Светът трябва да намали използването на изкопаеми горива възможно най-бързо и разбира се това ще се отрази както на норвежката икономика, така и на петролния сектор", казва той в свое изявление.
Въпреки поетите ангажименти си в областта на климата, правителствената политика на Норвегия също е насочена към привличане на световните петролни гиганти да работят на територията на страната. Съгласно действащите закони, компаниите могат да приспадат 78% от разходите си за проучване от облагаемия си доход.
Стратегията работи. Според норвежкото министерство на петрола и енергетиката активността в нефтената и газовата индустрия се увеличава бързо. През 2019 г. Норвегия присъди 83 производствени лиценза (нов рекорд) и започна 57 нови сондажни проучвания.
Правителство на страната не крие факта, че има дългосрочни планове за петролната индустрия, която по нищо не личи да бъде изоставена в името на климата.
Плановете са петролната платформа "Йохан Свердруп" да продължи да работи до 2070 г. - 20 години, след като глобалните емисии на парникови газове трябва да бъдат сведени до 0, според обещанието, подписано от правителството на Норвегия.
Елвестуен заяви, че макар новото находище да е активно за дълго време, предвижда се, че две трети от ресурсите там ще бъдат извлечени преди 2030 г. След това се очаква производството да намалее.
И все пак, както много от еколозите в Норвегия се изказват, досега не се е родил човекът, който ще дръпне шалтера на производството на нефт в страната. Докато "черното злато" носи на Осло големите пари, климатът винаги ще е на второ място.
