47 години на власт - преживял е повече от 600 опита за покушения, 10 американски президента, икономическата блокада на САЩ, и краха на Съветския съюз.
На 13 август водачът на кубинската революция празнува своя 90-ти рожден ден.
След тежка коремна операция през юли 2006-та година Фидел Кастро предаде властта на брат си Раул и слезе от сцената.
Многократно се повяваха спекулации за неговата смърт, а
големите медии отдавна написаха некролога му.
Напълно в стила "умря жената на болния мъж" обаче, след операция Кастро на няколко пъти беше показван по телевизията - първо по пижама, силно отслабнал, след това вече възстановен, облечен с анцуг в цветовете на кубинския национален флаг. При всяка поява той се изказва и по политически теми. За разлика от 5 години по-младия Раул Кастро, който проведе политиката по сближаване със САЩ, Фидел Кастро остава скептичен към този политически ход.
Според официалните източници Кастро е роден на 13 август 1926 в източнокубинския район Биран, син е на имигрант от Испания - земевладелец. Кастро е амбициозен, интелигентен студент и изключителен спортист.
За учителите в йезутското училище той обаче е избухлив и силен инат. Като студент по право, организира протести срещу подкрепяния от САЩ режим на Фулхенсио Батиста. На 27 години вече е сигурен в себе си и в историческото си мисия. Когато през 1953 г. Кастро е изправен пред съда заради опит за държавен преврат, той се обръща към обвинителите си с думите:
"Историята ще ме освободи."
След като изоставя адвокатската си кариера, Фидел, заедно с брат си Раул, започва да подготвя удара си по режима на Батиста. Организира нападението на казармата Монкада в Сантяго де Куба на 26 юли 1953 г. - денят по-късно става кубинският национален празник, което е пълен провал.
Бунтовници са заловени, измъчвани и много от тях са убити, а Кастро е осъден на 15 години затвор. Пред съда той произнася онази паметна реплика за историята. През 1955 г. е освободен като част от обща амнистия и заминава за Мексико.
Хиляди "контрареволюционери" са прогонени извън страната. Именно бруталният отговор на диктатурата на Батиста срещу противниците му настройва на населението на страната на Кастро.
Докато е в мексиканско изгнание, Кастро, заедно с аржентинския лекар Ернесто "Че" Гевара, подготвя партизанска война срещу диктатора.
През декември 1956 Кастро се връща на борда на легендарния "Granma" в Куба и започва подривната си борба, която завършва на 1 януари 1959 г. с триумфалното му влизане в столицата Хавана.
След революцията, Кастро реализира постепенно политическите си идеи:
Жилища, образование и безплатно здравеопазване за цялото население.
Земите на едрите земевладелци са отчуждени, а чуждестранни компании са национализирани.
Хиляди "контрареволюционери" са прогонени от страната. Повечето от тях намират убежище в щата Флорида, който става център на най-върлите врагове на Кастро.
Опонентите на Кастро и дисидентите са смачкани: подложени са на жесток тормоз, изгонени са от страната или са пратени в затвора.
Кастро води политика на сближаване със СССР, което влошава дипломатическите отношения със САЩ.
През 1960 г. Дуайт Айзенхауер одобрява военна операция срещу Куба - идеята е преврат срещу Кастро, организиран от наемническа армия от кубински изгнаници.
На 15 април 1961 година, едва три месеца след встъпването в длъжност на новоизбрания американски президент Джон Кенеди, осем американски бомбардировача „Douglas A-26″ нанасят бомбени удари по три от летищата на островите Куба с цел да унищожат наличната авиация.
Само че, от 24 самолета от кубинското ВВС са били засегнати два. По неизвестен за ЦРУ начин, кубинците са били отрано предупредени за нападението и островните военни власти са разместили под открито небе само неизправните летателни машини и специално създадени за целта макети. Американското разузнаване не е знаело за този факт, а и първоначалните планове и очаквания са били светкавично да се ликвидират и изведат от строя всичките видими на пистите самолети.
Около полунощ на 17 април, над
започва хвърлянето на десантните части на участниците в операцията.
Към средата на деня, кубинската армия на Фидел успява да изолира и спре настъплението.
На 19 април кубинските войски водени от Фидел, преминават в окончателно си настъпление и успяват да сломят противодействието на противника, който в крайна сметка се предава и хвърля оръжието.
Следващата голяма криза е Карибската криза - на 14 октомври 1962 г. американски разузнавателни самолети U-2 прихващат съветски кораби, които возят ракети с ядрени бойни глави към Куба.
Направени са въздушни снимки, на които се виждат ракетни площадки на територията на Куба с насочени ракети към САЩ. Два дни по-късно снимките са на бюрото на Кенеди.
Светът е на ръба на ядрена война.
Съветският държавен ръководител по това време - Никита Хрушчов, след преговори с американския президент Джон Кенеди, предлага сделка - САЩ да изтегли въоръжението си от Турция, в замяна на това СССР изтеглят ракетите си от Куба. На 28 октомври Хрушчов оповестява, че е наредил премахването на съветските ракети от Куба. Светът си отдъхва.
Следват множество опити за покушения срещи Кастро, не без подкрепата на ЦРУ.
През 1993 г. дъщерята на Кастро Алина избягва в Маями, след като сестра му Хуанита иска оставката му. Брат му Раул обаче си остава все така верен.
През февруари 2008 г. той става официално държавен глава на Куба, а през април 2011 г. наследява Фидел на поста му начело на Комунистическата партия на Куба (PCC).
На партийния конгрес през април 2011 г. Фидел Кастро (отново по анцуг) държи нещо като прощално слово. "Скоро ще бъда като всички останали. На всеки от нас ще му дойде времето", казва той и призова "идеите на кубинските комунисти" да се поддържат. Хилядите делегати го приветстват с "Фидел, Фидел!".
