Каталонският парламент одобри 1 октомври за дата на референдума за независимост. Така каталонските сепаратисти преминаха от думи към действия на 6 септември, след като регионалният кабинет на Карлес Пучдемон подписа указ, с който се насрочва референдум за самоопределение на 1 октомври, а сепаратисткото мнозинство в каталонското Народно събрание гласува закон, проправящ пътя за този референдум.
Тази стъпка е кулминацията в дългогодишната подготовка на сепаратисткото движение в Каталония, което преди десетилетие едва събра подкрепата на 15% от каталонците, и открито демонстрира неподчинение от страна на местната изпълнителна и законодателна власт пред испанската конституция и консервативното правителство на премиера Мариано Рахой.
Това може да се окаже една от най-тежките политически кризи, пред които Испания се е изправяла в 40-годишната си съвременна демократична история.
"Каталония ще реши собственото си бъдеще на 1 октомври," заяви Пучдемон в реч след подписването на указа. "Никой няма правомощия или власт да ни отнема правото да решаваме това."
След гласуването на закона, депутати-сепаратисти изпяха каталонския химн Els Segadors. Останалите законодатели, подкрепящи оставането в териториалните граници на Испания, напуснаха парламентарната зала в знак на протест преди вота.
Кабинетът на Рахой предприе първите законови стъпки за борба с каталонската кампания за независимост още преди гласуването като оспори в Конституционния съд решението на бюрото на каталонския парламент да премине към разглеждане на закона и поиска от съда да санкционира Карме Форкадел, председател на каталонското Народно събрание.
Прокуратурата също така обяви, че ще подложи на наказателно преследване петимата депутати, взели решението, сред които е и Форкадел.
"Ще защитаваме конституцията, демокрацията и свободите си," заяви вицепремиерът на Испания Сорая Саенс де Сантамария като допълни, че заседанието на каталонското Народно събрание, в което се е обсъждал законът, е "позор" и "удар срещу демокрацията."
Ето седем извода от деня на неподчинение на Каталония.
1. Може и референдумът изобщо да не се състои
Мадрид и испанската съдебна власт разполагат с достатъчно средства, за да предотвратят гласуването, което най-вероятно ще бъде обявено за противоконституционно от съда. Рахой вече загатна как възнамерява да действа: чрез оспорване на всички законови стъпки в съдилищата и наказателни мерки срещу основните участници в процеса.
Конституционният съд има правомощия да заставя представители на властта да се подчиняват на неговите решения и да ги сваля от поста им, ако откажат да го сторят. Други мерки биха могли да включват изземването на някои от компетенциите на регионалните представители на изпълнителната власт.
Рахой е подложен на нарастващ натиск от някои консерватори да покаже на каталонските сепаратисти кой командва парада, но сурови мерки биха довели до засилване на подкрепата за независимостта на автономната област. Мадрид може да предпочете по-мек подход като избегне най-драстичните мерки и да толерира дефакто референдума, подобно на неофициалния вот за независимост, провел се през 2014, като същевременно откаже да признае легитимността му и игнорира резултатите от него.
2. Пучдемон е на топа на устата
Какъвто и да е резултатът, Мадрид и испанските съдилища са твърдо решени да накарат ръководителите на каталонската изпълнителна власт да си платят за опита да подкопават единството на страната.
Въпреки че Пучдемон се е зарекъл да влезе в затвора за независимостта, ако е необходимо, каталонските управници е по-вероятно да получат забрана за заемане на официални постове и да им бъдат наложени глоби. Така стана с бившия каталонски президент Артур Мас и хората, отговорни за организацията през 2014 на неофициалния вот за отделяне от Испания, които бяха признати за виновни за неизпълнение на съдебни решения.
Испанската Сметна палата във вторник загатна какво предстои за Пучдемон и неговите съюзници като поиска от Мас и други организатори на вота през 2014 да внесат €5.1 млн. гаранция за бюджетните средства, използвани за вота през 2014 г.
3. Заражда се единен юнионистки фронт
Педро Санчес, лидер на основната испанска опозиционна сила - Социалистическата партия, и председателят на либералната партия "Граждани" Алберт Ривера публично предложиха подкрепата си за Рахой, за да се запази върховенството на закона, когато страната е изправена пред опита за каталонски сепаратизъм.
Заедно с Народната партия на премиера Рахой, единният юнионистки фронт включва около 73% от законодателите в испанския парламент и 39% от депутатските места в каталонското регионално Народно събрание.
Малцинственото правителство на Рахой може да разчита на подкрепата на по-голямата част от опозицията, но все пак възникнаха леки различия в начина, по който всяка от партиите иска да бъде решен въпросът с каталонския сепаратизъм. Ривера например поиска от Рахой да не толерира още един неофициален вот за независимост като този през 2014 г. Санчес, от друга страна, каза в радио-интервю, че въпросът не бива прекалено да се драматизира. "Те наричат това референдум, но то всъщност не е референдум," заяви Санчес.
4. Пропагандата е от решаващо значение
И двете страни водят безмилостна пропагандна война, в която фактите систематично се изкривяват като няма тема, която да е табу - дори и терористичните актове в Барселона и Камбрилс миналия месец. Тези, които се опитват да останат неутрални, биват публично засрамвани.
Залогът е как ще бъде представен целият конфликт на каталонско, испанско и международно ниво. Силите, обявяващи се за независимостта, заявяват, че Испания е авторитарна държава, която отказва да позволи на каталонците да изразят демократичната си воля пред избирателните урни. Испанското правителство определя сепаратистите като фанатици, които презират демокрацията и върховенството на закона.
Каталонското правителство се е опитвало неуспешно неведнъж да получи съдържателна подкрепа от чужди правителства, но демонстрира отлични умения в това позицията му да се чува в чуждестранните медии. Войната на публични комуникации вероятно още повече ще се засили в навечерието на 1 октомври като и двете страни ще се опитат взаимно да стоварват вина една върху друга.
5. Каталонски Майдан би могъл да доведе до обратен резултат
Един от най-деликатните въпроси е дали сегашният конфликт би могъл да ескалира до кампания за гражданско неподчинение на улиците на Каталония, повтаряща украинската революция от 2014 г.
"Ако има правителствена офанзива за изземване на избирателните урни, естествено, ще мобилизираме гражданите, за да попречим това да се случи," коментира пред репортери в неделя Марта Ровира, зам.-председател на Каталонската републиканска левица - коалиционният партньор на Пучдемон.
Подобен ход очевидно би привлякъл внимание по цял свят като ще постигне една от целите на Пучдемон и неговите съюзници, но може да се окаже нож с две остриета, който да проработи във вреда на сепаратистите.
Някои поддръжници на независимостта на Каталония отдавна агитират за гражданско неподчинение - най-вече радикалната лява партия "Кандидатура за народно единство", младшият партньор в сепаратисткия съюз. Сериозен дял от подкрепящите независимостта обаче са умерени представители на средната класа, които е вероятно да изпитат колебания да се присъединят към подобни действия, или дори да се откажат от подкрепата си за каузата, ако нещата излязат извън контрол.
На 11 септември мнозина ще наблюдават с особено внимание Диадата - националният празник на Каталония, по време на който милиони се събираха в подкрепа на независимостта в предишни години, за да преценят как би могъл да се развие евентуален уличен конфликт.
6. Всичко е въпрос на цифри
Ако все пак се стигне до референдум, до голяма степен резултатът ще зависи от това колко хора наистина ще гласуват. Каталонските юнионисти се очаква като цяло да се въздържат. Силите, обявяващи се за независимост, са заявили, че резултатите от референдума ще са задължителни, независимо от избирателната активност, но е очевидно как ниската активност би отслабила техните позиции.
Подкрепата за каталонската независимост е спаднала според последните социологически проучвания в сравнение с пика през 2013 г. Мадрид се надяваше, че сегашното икономическо възстановяване на страната ще направи движението по-контролируемо - икономическата криза бе сред водещите причини за кампанията за независимост на Каталония. Всяка погрешна стъпка в сегашната криза би могла да взриви статуквото.
Последните проучвания на финансирания от каталонското правителство Център за изследване на общественото мнение констатират, че 48 процента от гражданите искат референдум независимо от съпротивата на испанското правителство, докато 23.4% искат вот само след съгласие от Мадрид. В същото проучване 41.1% подкрепят независимостта, а 49.4 процента са против отделяне от Испания.
7. Главоболията няма да приключат на 1 октомври
Независимо дали вотът ще се случи на 1 октомври, денят след него ще се окаже проблемен за Испания. Каталонското правителство и сепаратисткото мнозинство в регионалното Народно събрание се бунтуват срещу принципа на испански национален суверенитет, поддържан от конституцията на страната и мнозинството от испанските политически сили. Нужен е сериозен компромис, за да могат и двете страни да постигнат приемливо за тях решение.
Пучдемон коментира през юли, че предложение без независимост, което гарантира компетенцията на каталонските институции и решава важни за каталонците проблеми като езика, финансите, инфраструктурата и образованието, би получило масова подкрепа в Каталония.
Социалистическата партия начело със Санчес предложи комисия в Конгреса, която да обсъди потенциални решения, и получи подкрепата на Рахой за тази инициатива, но не и тази на каталонските сили за независимост. Дори и подобна комисия да заработи, тя трябва да преодолее огромните политически различия между групите про- и анти- независимостта, и сред силите, държащи на запазване на единството на Испания.
