"Войводина = Каталония", гласи графити на стена в Нови Сад, втория по големина град в Сърбия и административен център на автономната северна провинция Войводина в Сърбия. Друг надпис дава прогноза за бъдещето - "Войводина скоро ще бъде република!"
Такова улично творчество е често срещано явление в този усамотен град на река Дунав близо до северната граница на Сърбия с Унгария. Надписите са дело на "Млада Войводина" - неформална група от местни, които искат по-голяма независимост от сръбската столица Белград.
Името им е пряка препратка към съпротивителното движение "Млада Босна", което, опитвайки се да накара Австро-Унгарската империя да напусне Балканите, организира атентата срещу ерцхерцог Франц Фердинанд през 1914 г., с което пали фитила и на Първата световна война.
Призивите за по-голяма независимост и сравнения с испанската провинция Каталуния, която стана символ на множество сепаратистки движения, се отхвърлят от властите в Сърбия. За Белград още не е отминала горчивината от загубата на бившата провинция Косово, което се обособи в независима република, и властите там са особено бдителни за всякакви подобни настроения на локален шовинизъм.
Повече от десетилетие след като албанското косовско мнозинство обяви независимост, въпросът за "сепаратизма" все още преследва Сърбия. Освен това Войводина не е сама. Неотдавнашен призив за "специален статут" за югозападния район Санджак, където живеят много предимно босненски мюсюлмани, беше като предупредителен сигнал за консервативното правителство в Белград.
"С всеки ден се разрастваме", коментират от "Млада Войводина" пред Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) в интервю по електронната поща. От там обясняват, че имат активисти в 23 града във Войводина, а членовете й са маскирани и защитават анонимността си заради възможни проблеми със сръбските власти.
Освен графити, призоваващи за създаването на република, Младата Войводина е известна със своите антифашистки улични лозунги и изгарянето на плакати, прославящи осъдени сръбски военни престъпници.
"Обикновено действията ни са подривни и поради опасността от арест или улични сблъсъци обикновено ги изпълняваме, когато по улиците няма много хора", обясняват от групата и добавят, че крайната им цел е референдум за статута на Войводина. "Ако идеята за федерална държава е екстремизъм, тогава ние сме екстремисти", казват от "Млада Войводина".
С население от около 2 млн. души Войводина има значително по-мултиетнически състав отколкото останалата част на Сърбия. Там живеят над 25 етнически групи и се използват шест официални езика. Сърбите съставляват мнозинството, но има и около 250 000 унгарци и десетки хиляди словаци и хървати.
Дебатите за статута на Войводина се водят вече от десетилетия, след като в края на 80-те години Милошевич отмени автономията на тази провинция и на Косово. Репресиите на Милошевич в Косово завършиха с война през 1998-99, а година по-късно с падането на диктатора Войводина възстанови правата си на автономия. Въпреки това обаче правомощията на местната управа все още предизвикват дебати и съдебни спорове.
Съвсем наскоро, през март, сръбското правителство отхвърли законопроект за това как да се финансира провинцията. Един от депутатите на управляващата Прогресивна партия тогава дори определи текстовете от законопроекта като "антиконституционни" и "опит за създаване на Република Войводина".
Консервативната Прогресивна партия на сръбския президент Александър Вучич спечели властта във Войводина през 2016 г., измествайки традиционно силната в региона опозиционна Демократическа странка. Критиците на управляващите обаче сега твърдят, че те просто спомагат за допълнителната централизация, която прави така, че решенията за Войводина да се взимат в Белград.
Александър Оджич, чиято Партия на Войводина се застъпва за създаването на република Войводина в рамките на Сърбия, обвини Прогресивите в приемането на "колониална" политика към северната провинция.
Според него Белград изразходва повече пари и политически капитал за десетки хиляди етнически сърби в малка част в Северно Косово, отколкото далеч по-големия и икономически по-важен регион на Войводина. Подкрепена от Русия, Сърбия е инвестирала значително време, пари и политически кредит, опитвайки се да осуети признаването на Косово като държава и нейната интеграция с международните институции.
"Макар че увеличават финансирането за сърбите в Косово, те имат колониални отношения с Войводина", коментира Одзич пред BIRN.
Такива забележки могат да бъдат експлозивни в Сърбия. Когато през 2018 г. Одзич призова привържениците на "Свободна Войводина" през профила си във Facebook за обединение, политическият анализатор Драгомир Анджелкович коментира, че подобна реторика напомня на косовските албанци в навечерието на декларацията за независимост от 2008 г.
"Белград премахва Войводина," казва Одзич, "но никога няма да успее да премахне войводаните".
Александър Попов от НПО "Център за регионализъм" в Нови Сад заяви, че опитът на Сърбия с Косово означава, че различните призиви на други места за реорганизация на държавната структура неизменно ще бъдат посрещани с обвинения в сепаратизъм.
Според него групи и партии като Млада Войводина и Партия на Войводина не са особено видими. Въпреки това идентичността на Войводина, която се създава, и нейните институции вече са реалност", казва Попов.
Също така дълго време се обсъжда статутът на Санджак, регион по границата между Сърбия и Черна гора, който е силно населен от мюсюлмани босненци.
Съответно, когато на 10 юни Националният съвет на босненците в Сърбия изпрати писмо до президентите на Сърбия и Черна гора с молба за издаване на специален статут на Санджак, Белград реагира бързо.
Сръбският министър на местните общини Бранко Ружич съобщи, че ще изпрати инспектори, които да разгледат работата на Съвета - орган, определен от държавата, който представлява босненската общност в страната.
Ръководителят на Съвета Есад Дзудзо заяви, че не знае за подобна позиция и вместо това обвини лидера на Партията на демократичното действие за Санджак, Сюлейман Углянин. Самият Углянин е отколешен борец за автономията на Санджак още от времето на краха на Югославия през 1991 г.
От Партията на демократичното действие коментират, че специалният статут е модел на Санджакската автономия, за който гражданите на Санджак гласуваха на референдума от 1991 г. Според тях този специален статут е "проект с по-широко международно значение в процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани". Специалният статут, обясняват от партията, може да се превърне в начин за разрешаване на политически и териториални спорове на Балканите, който да не предизвиква такива вражди и конфликти, каквито историята вече познава.
От правителството в Белград обаче са далеч не толкова ентусиазирани по въпроса. Министърът на отбраната Александър Вулин предупреди за готвенето на нова война и призова прокурорите да предприемат действия срещу подобни опити за сепаратизъм.
Сеад Биберович от НПО "Ърбан-ин" в Нови Пазар от своя страна е скептично настроен. По негови думи подобни инициативи далеч не са нови, но често се възраждат за политически цели.
"Много босненци биха казали, че имат нужда от този специален статут, но повечето от тях знаят, че това не е възможно, защото Санджак няма капацитет за това."
И все пак борбата вътре в Сърбия за придобиване на по-сериозна автономия от правителството в Белград продължава, а активистите са убедени, че надежда има, дори и тя да е малка.
