Жена със забрадка бива блъсната на земята от анти-правителствени протестиращи, които уринират върху нея и ритат бебето й. Ветеранът политически коментатор Ноам Чомски се изказва с твърда подкрепа за президента на Турция Реджеп Таип Ердоган. Снимки на подути трупове на мюсюлмани в река в Мианмар. Видео, показващо турски самолети, които взривяват кюрдски бойци в Сирия.
Всичко това са истории, разпространявани масово из турско-говорящата част на интернет. Нито една от тези истории обаче не е истина.
Турция се превръща в страна, където реалността и измислиците се размиват все повече, ставайки все по-трудно за разграничаване между двете. На информацията там се гледа като на оръжие за разделение на все по-поляризираното общество.
Защо турците са обсадени от "фалшиви новини"
Не е чудно, че Турция се нарежда на първо място в списъка на държавите, в които хората най-често се сблъскват с измислени истории, представяни като новини. Това показва изследването на Дигиталния отдел на Ройтерс.
Почти половината от запитаните граждани в страната (49%) твърдят, че в рамките на последната седмица са попадали на поне една фалшива новина. Само за сравнение - в Германия делът на хората, виждали измислена история за последната седмица е едва 9 на сто.
Всеки ден носи нови необикновени и непотвърдени твърдения в медиите. Всичко това е храна за публиката в Турция, за която вече конспиративните теории са нещо съвсем нормално и ежедневно.
Наскоро старши съветник на Реджеп Ердоган заяви публично, че враговете на президента се опитват да го убият с телекинеза и че чуждестранните телевизионни готвачи са шпиони.
Патетична и националистическа реторика може да се срещне в голяма част от медиите, които според оценки на външни експерти на около 90% са ориентирани в подкрепа на правителството. През годините множество опозиционни издания бяха закрити или тежко ударени по финансова линия, а страната е известна с изключително лошите си условия за журналисти.
Турция и до днес е страната с най-голям брой арестувани и хвърлени в затвора журналисти, а според Индекса на свобода на словото, изготвян от "Репортери без граници", тя заема 157-о място сред общо 180 държави.
И все пак в по-голямата си част медиите в страната служат не толкова като модел за журналистика, разкриващ корупционни схеми на хора от властта, а точно обратното - като говорител на това, което управляващите искат да се чуе. Именно по тази линия изтекоха и част от записите с убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги.
Всичко това оказва и влияние върху аудиторията - макар едва 38% от хората да твърдят, че се доверяват на медиите (според изследването на Ройтерс), не са малко тези, които реално се подлъгват на разпространяваните фалшиви истории като цитираните по-горе.
Как един сайт разкри 500 фалшиви истории
Всичко това превръща Турция в плодородна почва за проекти като Teyit.org - първата турска факт-чекинг платформа за проверка на достоверността на "новините", разпространявани онлайн в страната. Самото име на сайта идва от турската дума за потвърждение.
Основана през 2016 г. от млад журналист Мехмет Атакан Фока, екипът му изследва автентичността на снимките и историите, които се разпространяват в мрежата. По думите на Фока днес, само две години след началото на проекта, на дневна база в сайта си Teyit по повече от 30 сигнала за подозрителни материали на дневна база. Те използват множество разнообразни средства, умения и програми, които позволяват да се провери дали и доколко една информация е истинска.
"За да се справим с проблема с фалшивите новини, не е достатъчно да публикуваме статии за дезинформацията. Ние искаме да образоваме хората и да им дадем инструментите за укрепване на собствения им капацитет за проверка", казва той.
За последните две години журналистите в Teyit са разкрили вече над 526 фалшиви истории. Много от тях са на политическа тематика и в тях са използвани подправени снимки или фалшиви статуси в социалните мрежи за конкретни политици.
Някои обаче имат още по-сериозни последици. Когато снимки на трима мъже биват публикувани онлайн с коментара, че това са отговорните за атентата в нощен клуб в Истанбул, в който загинаха 39 души, Teyit успява да намери реалните самоличности на въпросните мъже и да опровергае твърденията.
Един от неправилно обвинените мъже - Метехан Алим - с тяхна помощ успява да заведе дело за клевета срещу шест медии в Турция.
"Турците сме фундаменталисти в убежденията си. Искаме да прочетем това, в което вече вярваме. Няма значение от науката или фактите. Вместо това ние вярваме в митове", обяснява Фока.
Някои от опроверганите истории са на международно ниво. В разгара на насилието в Мианмар срещу етническата група рохинга, които са мюсюлмани, турският финансов министър туитна няколко снимки, за които твърди, че са на жертви на насилието там. Teyit открива обаче, че снимкте въобще не са от Мианмар. Правителството на Мианмар официално се оплака на турските власти и министърът беше принуден да изтрие съобщението.
Редица други политици, включително и дори бившият кмет на Анкара Мелих Гьокчек, прословут със слабостта си към конспиративните теории, са били принудени да трият свои туитове, след намесата на Teyit и тяхната проверка на фактите.
Възходът на фалшивите факт-чекъри
Всичко това обаче води до адаптиране на средата дори и спрямо платформите за проверка на фактите. Отговорът на пропагандистите е прост - те си създават собствени факт-чекъри.
"Информационната грамотност е много ниска в Турция. Това е повече от пропагандата. Хората живеят в ехо камера, обвинявайки другите, че са терористи или защитници на правителството, създавайки си фалшиви истории, за да укрепят мненията си", казва Мехмет Атакан Фока.
Така дори самите платформи за проверка на фактите се използват като инструмент за пропагандата в страна, съпроводена от недоверие и разделение.
Един сайт твърди, че е независим верификатор на новините, но всъщност се ръководи от известна колумнистка на вестник "Сабах" - основният проправителствен ежедневник, и нейния съпруг. Вместо да удостоверява източниците на дадената информация или снимките, които се публикуват, тази платформа прокарва правителствената линия като дискредитира всяка критика, насочена към президента Ердоган и неговата партия.
Контролирането на информация, разпространяването на фалшиви истории, подхранващи наративните "ние и те": това са тактики на авторитарните правителства. Това също така са и основните пречки пред факт чекинга на фона на всичките фалшиви новини.
