След десетилетия на съдебни дела, обществени кампании и болезнена борба, американците най-после направиха това, което някога изглеждаше невъзможно: по-голямата част от страната спря пушенето, което спаси милиони животи и доведе до огромен спад на случаите на рак.
Но не и при американците, които са бедни, необразовани или живеят в селски райони, пише Уошингтън Поуст.
Зад стабилния спад в последните години се крие суровата реалност, че цигарите стават порок на бедните. Нивата на пушене в национален мащаб са спаднали до исторически ниски нива, като само 15% от възрастните все още пушат. Но социално-икономическата пропаст никога не е била по-голяма.
Сред по-необразованите американци - тези с диплома за средно или по-ниско образование - нивата на пушачите остават над 40% , констатират от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC).
Понастоящем жителите на селски райони, които биват диагностицирани с рак на белите дробове, са с 18-20% повече от хората в градовете. Почти по всеки статистически показател бедните и представителите на работническата класа в САЩ пушат повече и умират по-често от тютюнопушене в сравнение с другите американци.
Тази разрастваща се пропаст между класите носи огромни последици за здравеопазването и вече променя из основи борбата на страната за контрол над тютюна. Компаниите за цигари фокусират маркетинга си върху по-бедните социално-икономически общности, за да запазят базата си от потребители, констатират учените. Некомерсиални и активистки групи преработват програмите си за комплексната и по-трудна работа за контакт и въздействие сред маргинализираните групи.
Докато неравенството в Америка продължава да се разширява в много аспекти, пушенето е нарастваща част от това разделение, въпрос на живот и смърт, като по-заможните и образовани американци вече по-скоро са се отървали от разходите и леталния ефект от този порок.
Активисти твърдят, че финансирането за кампании за спиране на пушенето намалява и се опасяват, че интересът и политическата воля, необходими за контрол над тютюнопушенето, също спадат, когато висшата и средната класа на Америка приема пушенето за вече решен проблем, останал в миналото.
"Ако сте образовани и живеете в богат район, проблемът с пушенето, за който говорим сега, е като цяло невидим за вас," коментира Матю Майърс, председател на кампанията "Деца без тютюн". "На някои места можете да прекарате дни, без да попаднете на пушач. Така че започвате да чувате въпроса - защо да се наливат още ресурси в това? Междувременно необходимостта от борбата с тютюнопушенето става дори още по-голяма, защото хората, които все още пушат, са тези, които най-малко могат да си го позволят."
60-годишната Деби Сиълс е на фронта на тази нова класова борба през последните шест години, обикаляйки сред селските хълмиски райони край планината Блу Ридж във Вирджиния.
Тя пътува с малкия си син Fiat до най-далечните кътчета на Южна и Западна Вирджиния, за да провежда курсове за отказване на цигарите. Нейните клиники често са единствените, достъпни на километри наоколо.
"Сякаш има два свята в момента," казва Сиълс.
Всеки месец тя пътува до Северна Вирджиния, за да посети внуците си в предградията. В Александрия тя вижда двойки, тичащи по улиците, които купуващи скъпи биопродукти в Whole Foods - и нито един пушач.
Но в нейния роден град Мартинсвил в щата Вирджиния, цигарите са навсякъде. Хората пушат сутрин, докато шофират към работа, през уикендите, докато косят ливадите си. Магазините за тютюн са навсякъде, а реклами за цигари има на прозорците на всяка бензиностанция и магазин за хранителни стоки.
Пушенето е симптом за по-дълбоки проблеми в района, отбелязва Сиълс.
Мартинсвил няког е бил известен като "суитшърт-столицата на света," процъфтяващ център на текстилни фабрики и заводи за мебели. Сега той е пълен с изоставени производствени мощности и празни магазини. Толкова много семейства там живеят в бедност, че всички деца в основното и средното училище автоматично получават право на безплатна храна и храна с отстъпка.
"Хората тук пушат заради стреса в живота им," казва Сиълс. "Те пушат заради финансови проблеми, заради семейни проблеми. Това е единственото, върху което имат контрол. Единственото, което ги кара да се почувстват по-добре. И искате те да се откажат от това? Това е най-трудното нещо на света."
Сиълс е започнала да провежда курсовете си като доброволец към Американската асоциация за борба с белодробните заболявания. След като е видяла с очите си отчаяната нужда от помощ, тя се е посветила изцяло на курсовете за спиране на пушенето за организация с нестопанска цел.
Тя е водила много курсове в последните години в няколкото останали фабрики за мебели. Много от участниците в курсовете идват отново и отново в клиниката й, неспособни трайно да откажат пушенето. Тя се старае да не набива в очи провала им.
"Ако успеят да откажат пушенето за седмица, или дори за ден, пак са постигнали нещо," казва тя. "Повтарям им: ако сте могли да откажете цигарите веднъж, можете да го сторите отново."
На среща с три от бившите й курсистки Сиълс пита внимателно колко пушат.
"Отново пуша," признава 57-годишната Виктория Касел, която е посещавала 7-седмичната програма на Сиълс ежегодно в продължение на четири години. "Твърде много неща се случиха в живота ми миналата година."
Първо сестрата на Касел е починала. После съпругът й е имал отново сърдечни проблеми. И отгоре на всичко дъщеря й и внукът й са се нанесли отново в къщата.
Последния път, когато Касел се е опитвала да спре цигарите, е било преди три месеца, след като изследвания са я наплашили дали няма рак на белия дроб. "Беше като да губя най-добрия си приятел," казва тя. "Цигарите са ми правили компания 40 години, повече от всеки друг в живота ми."
Тя обядвала сама във фабриката, където работи, защото всичките й приятели пушат. Опитала се да рисува, докато гледа телевизия, само и само да се занимава с нещо.
На третия ден спор с колега прелял чашата на търпението й - и тя при първа възможност отишла при приятелка и взела назаем цигара.
Вадейки пакета си "Уинстън", тя се опитва да опише усещането от първата цигара след пауза. "Сякаш плаваш във въздуха," обобщава тя. "Главата ти се размътва, иска ти се да легнеш и спиш. Усещането е почти като леко опиянение."
Сиълс я поздравява за времето без пушене.
Ситуацията невинаги е изглеждала така.
Когато пушенето за първи път набира популярност в началото на XX век, то е навик на богатите, знак за лукс, поръсен с холивудски блясък. После през 1964 се появява докладът за фаталния ефект от пушенето, и през следващите 35 години пушенето сред най-заможните семейства в Америка спада с 62 процента. Но сред най-бедните, спадът е само с 9%.
"Има тенденция сега да бъдат критикувани тези, които все още пушат," казва Робин Ковал, президент на Truth Initiative, водеща организация с нестопанска цел за контрол над тютюнопушенето. "Нагласата е: "Сами си го докарвате на главата. Ако бяхте достатъчно силни, щяхте да можете да ги откажете". "
Това, което не се взема предвид според Ковал, са огромните ресурси, които тютюневите компании ползват, за да задържат последните си крепости на доминиращо пушене.
"По-бедните хора пушат не защото нещо е различно или сбъркано в тях," коментир Ковал. "Техните общности не са така защитени, както нашите. Те нямат достъп до добро здравеопазване и програми за отказ от пушенето. Ако имаш мишена, нарисувана на гърба си, трудно е да се измъкнеш."
Тютюневите компании също така инвестират огромни ресурси в последните години в лобизъм срещу ограниченията на пушенето и данъчните промени, особено в по-бедни селски и често южни щати, където пушенето остава особено разпространено.
Най-голямата американска тютюнева компания - Altria, чийто централен офис е в Ричмънд, казва, че използва един и същ маркетингов подход в селски райони, предградия и градски търговски локации и прави всичко възможно рекламите й да спазват законовите рамки.
Говорителят на Altria Джордж Парман изтъква, че тютюневите компании са дали над 112 млрд. долара за превенция на пушенето като част от споразумението от 1998 между водещите производители на тютюневи изделия. Парман твърди, че законодателите в определени щати на страната откланят от тези огромни средства към други бюджетни нужди, като оставят само малък процент за антитютюневи програми.
Но дори и това финансиране вече намалява, и организации и здравните агенции са започнали да променят подхода си, така че да отговорят на най-новите социално-икономически тенденции. Тази зима Truth Initiative са започнали серия от реклами, представящи таргетирането на цветнокожи и бедни райони от тютюневите компании като проблем, засягащ социалната справедливост. "Това не е съвпадение. Това е профилиране," заявяват рекламите.
CDC са използвали собствена национална рекламна кампания, за да достигнат до особено тежко засегнатите, включително жителите на бедни и селски райони, хора с психични увреждания и представители на малцинствата.
В света на контрола върху тютюнопушенето, "неравенство" и "равнопоставеност в здравеопазването" са станали нови модни понятия, и в някои щати са стартирали пилотни програми с такава насоченост.
"Но това, което действа особено обезсърчаващо за хората в общността на работещите в общественото здравеопазване е, че знаем от изследвания какво точно би довело до най-голям резултат," коментира Брайън Кинг, зам.-директор на Службата за здравеопазване и борба с тютюнопушенето в CDC. "Не просто не се реализират на ниво политики. И това са базови стратегии, като задължаване на щатите да гласуват закони за забрана на тютюнопушенето, увеличаване на акциза върху цигарите и финансиране на програми за превенция и отказ от тютюнопушене."
"Те имат нужда от някой, който ще дойде и ще каже: "Всичко е наред, ще можете да спрете да пушите", " коментира тя.
В края на визитата на Сиълс при бившите й курсисти Касел, работничката от фабрика, която вече опитвала шест пъти да спре цигарите - споделя, че отчита победите си в момента в малки стъпки: намаляването на пушенето до един пакет на три дни, издържането до утринната чаша кафе, за да запали.
