Еманюел Макрон успя да си осигури преднина на първия тур на президентските избори в неделя, 23 април, като ще се сблъска фронтално с Марин льо Пен на балотажа след две седмици.
Окончателните резултати са ясни: Макрон ("Напред") получава 23,75% от гласовете на французите, докато Льо Пен ("Национален фронт") остава втора с 21.53%.
Франсоа Фийон (Републиканска партия) взима 19,91% за третата позиция, а само на няколко десети от процента зад него е Жан-Люк Меланшон (Непокорна Франция).
Бившият министър на икономиката Макрон постигна целта си. Кандидатът, който започна самостоятелна кампания през есента на 2016 г. след напускането на правителствения пост, се възползва умело от огромната ниша, която остана след загубата на Ален Жюпе на първичните избори в десницата и на Манюел Валс - при социалистите. В полза на Макрон дойде и колебливото поведение на Франсоа Фийон след началото на компроматната кампания около разследването за доходите на съпругата му Пенелоп.
Сега Еманюел Макрон се намира в изключително добра позиция за победа на балотажа, като динамиката на подкрепата му е по-добра в сравнение с позициите на Марин льо Пен, която в продължение на месеци беше считана за фаворит на първия тур.
15 години изминаха след катастрофалната загуба на Жан-Мари льо Пен срещу Жак Ширак (старият Льо Пен спечели по-малко от 18% от гласовете на балотажа). Сега дъщеря му Марин се надява да предизвика електорална сензация - третата за последната година след Brexit във Великобритания и избора на Доналд Тръмп в САЩ.
Изборната аритметика обаче не е на нейна страна: всички социологически проучвания за балотажа дават предимство на Макрон, който се възползва от прехвърлянето на сериозна подкрепа от отпадналите кандидати Меланшон, Амон и Фийон. Очаква се Еманюел Макрон да спечели втория тур на президентските избори с поне 60% от гласовете - доста сериозен марж на този етап от кампанията.
Вотът на 23 април е исторически за Франция: за първи път в половинвековната история на Петата република нито една от двете най-големи партии не успя да пласира своя кандидат на балотажа.
Ситуацията напомня в известен смисъл на 2002 г., когато Жан-Мари льо Пен успя да надмине кандидата на социалистите Лионел Жоспен с близо 200 000 гласа на първия тур (разлика от 6,1% от гласовете).
Сега избраникът на Социалистическата партия Беноа Амон регистрира втория най-слаб резултат в историята на формацията си, изпреварен само от Гастон Дефер през 1969 г. Тогава той получава едва 5,01% при конкуренция с комуниста Жак Дюкло, центриста Ален Поер и окончателния победител - Жорж Помпиду от десния Съюз на демократите за Републиката.
Колкото до политическите им противници - президентските избори през 2017 г. ще са първият случай, в който водещата дясна партия не присъства на балотажа. Катастрофален резултат на Републиканците, които след първичните си избори бяха напълно убедени, че могат да спечелят Елисейския дворец.
По ирония: двамата най-изненадващи победители на вътрешнопартийните избори Франсоа Фийон и Беноа Амон се оказаха двамата най-големи губещи на първия тур.
Фийон успя да победи Ален Жюпе на балотажа при Републиканците с 66,6% или близо 3 милиона гласа. Високата избирателна активност даде надежди на кандидата на десницата, че може да обедини по-широка подкрепа около личността си и да триумфира в края на вота.
От своя страна, Беноа Амон надмина бившия премиер Манюел Валс в първичните избори за номинацията на Социалистическата партия с над 58% подкрепа.
Въпреки привидния успех обаче и двамата кандидати не успяха да капитализират първоначалната инерция. Голяма част от симпатизантите на двете партии останаха разочаровани от твърде силната поляризация на настроенията по време на кампанията. И двете кандидатури бяха отслабени заради акцентирането върху разделението в ядрото на партиите, вместо върху по-умерена или чиста линия.
В крайна сметка, успехът на първичните избори придаде легитимност на победител на Фийон и Амон, която трудно можеше да се защити в кризисни ситуации. Такъв беше случаят с "Пенелопгейт", например. Дори с ясното съзнание, че този удар ще съсипе цялата партия - никой не беше в състояние да оспори номинацията на Фийон, получена след допитване до симпатизантите.
Резултатът от първия тур показа, че Еманюел Макрон и Жан-Люк Меланшон са били прави да се явят без солидна партийна подкрепа. Колко голяма е умората на французите от двете традиционни партии: само до преди 3 години никой не беше чувал за Еманюел Макрон, който днес се оказа фаворит на близо 1/4 от избирателите.
Тези две сеизмични сътресения в ляво и в дясно спомогнаха за историческа дилема: на 7 май Франция ще избира между своя най-млад президент (Еманюел Макрон е на 39 г. или с 10 години по-малък от досегашния рекордьор Валери Жискар д'Естен) и своята първа жена-президент.
Двамата кандидати ще проведат един телевизионен дебат между двата тура - на 3 май.
