Победата на Доналд Тръмп дойде като изненада за мнозина. Социологическите агенции даваха преднина на Хилари Клинтън. Медиите даваха преднина на Хилари Клинтън. Въпреки че разликите между двамата се изразяваха в едва няколко процентни пункта, господстващото мнение казваше едно:
Хилари печели, Тръмп губи.
Мнозина разчетоха този резултат като абсолютен провал на социолозите, пропускайки факта, че социолозите не са ясновидци и няма как предварително да кажат със сигурност как избирателите ще упражнят вота си.
Те работят с електорални нагласи, които самите избиратели споделят с тях - същите избиратели, на които медиите денонощно казват, че Хилари Клинтън изпреварва Тръмп, а Тръмп не може да бъде президент.
Още преди десетилетия германският социолог Елизабет Ноел-Нойман обяснява това явление.
Наблюдавайки избори в Германия през 1965 г. и 1972 г. тя открива специфична закономерност - при едни изборни нагласи, изборните резултати изглеждат напълно различни. Причина за това е страхът от социална изолация. Това явление Ноел-Нойман определя като „Спирала на мълчанието". Най-просто тя означава, че хората, които поддържат противоположни мнения на тези, които властват в медиите и обществото, предпочитат да мълчат.
Обратно - онези, които споделят популярното мнение, мислят, че то ще бъде одобрено от всички, затова не се притесняват да изразяват своите мнения на всеослушание. Именно по тази причина те изглеждат повече и по-силни. Другите се притесняват да споделят мнението си и за да не бъдат социално отхвърлени, споделят гласно първото мнение или избират да запазят мълчание.
Така се получава своеобразна спирала, в която едната позиция взима връх, а другата сякаш изчезва, тъй като поддръжниците й са станали безгласни. Мълчанието дава преимущество на съгласието с преобладаващата теза, но така изглежда само в публичното пространство и в медиите. На практика запазилите мълчание избиратели дават вота си извън тези отчетени реакции.
Това много ясно обяснява защо всички социологически агенции в САЩ даваха предимство на Хилари Клинтън, а Тръмп изглеждаше като очаквания губещ в кампанията. Все пак не е лесно да признаеш, че по каквато и да е причина подкрепяш кандидата, който редовно дава расистки, сексистки и дискриминиращи изявления. Затова мълчанието пред социолозите или споделянето на тезата на мнозинството изглежда лесен вариант.
Междувременно медиите не искаха да повярват, че Тръмп може да спечели.
Затова и пропуснаха факта, че много американци искат нещо различно. Медиите отказваха да приемат, че „Америка, която познават", би прегърнала някой, който се подиграва на хората с увреждания, хвали се за сексуални посегателства над жени и пръска женомразство, расизъм и антисемизъм. Затова, разчитайки на някакво магическо мислене, вярваха, че просто няма да се случи. Журналистите, въпреки че в продължение на дни са следили какво се случва в „червените щати", просто не са взели позициите на хората за сериозни.
Това не се случва за първи път
По подобен начин се развиха нещата и с референдума за членството на Великобритания в ЕС. Отказът на британците от живот в Европейския съюз също беше неочакван, а всички допитвания - по телефон или онлайн, даваха превес на отговор „Оставане". По подобен начин беше отхвърлена и мирната сделка с ФАРК в Колумбия, въпреки че всички очакваха победа на мира. В Унгария антиимигрантския план беше подкрепен от 98 процента от гласувалите, а седмица по-рано социолозите даваха 64% успех на унгарския референдум.
Тъй като избирателите на Тръмп, брекзитърите и другите защитници на непопулярни мнения биват подигравани и представяни като малцинство непрекъснато, те започват да мислят, че наистина са такова. Затова и предпочитат да не озвучават позицията си.
Затова и когато четете социологически проучвания по конфликтни теми, имайте едно наум. Подкрепата за нещо, за което сякаш има публичен консенсус, винаги ще бъде по-шумна, но понякога в сянката й може да се крие мнозинство, което отстоява тихо по-радикални идеи.