Зад най-новия тинк танк на Вашингтон, окръг Колумбия, стои необичайното партньорство на двама много богати филантропи. Организацията е основана тази седмица и се нарича Институт за отговорно държавно управление "Куинси".
Тя е дело на милиардерите Джордж Сорос и Чарлз Кох, а мисията им е да се справят с войните, които външната политика на САЩ налага.
Изданието "The Boston Globe" нарича сътрудничеството "едно от най-забележителните партньорства в модерната американска история". Това не е само защото Сорос е един от най-силно ненавижданите фигури от десните заради подкрепата си за по-свободна миграция и защото името му често е намесено в различни конспиративни теории.
Не е и само защото Кох от своя страна е критикуван за щедрите дарения за Републиканската партия и заради противопоставянето му срещу мерки за климатичните промени.
Институтът е кръстен на американския президент Джон Куинси Адамс и официално ще отвори врати през септември. Причината да бъде взето точно името на Куинси е, че през 1821 г. президентът произнася реч, в която казва, че "Америка не бива да отива в чужбина в търсене на чудовища, които да унищожава".
В изявление на уебсайта си институтът твърди, че САЩ отдавна е загърбил посланието на Куинси Адамс.
На интернет страницата се допълва още, че последиците от това поведение вече са ужасяващи и от хуманитарна гледна точка, и за американските национални интереси.
Зад тинк танка са сериозни капиталовложения. Фондацията на Сорос "Отворено общество" и едноименната фондация "Чарлз Кох" са дарили по половин милион долара за основаването му. Други 800 хил. долара идват от частни дарители.
Сорос и Кох имат драстични разминавания по редица теми, но явно тук постигат пълно съгласие. Двамата са на диаметрално противоположни позиции по теми като престоя в затворите и борбата с онлайн екстремизма. Повечето американски либертарианци са съгласни с политиките на републиканците и с тези на Кох и твърдо се противопоставят на инициативи на Сорос като тази за по-високи данъци за бизнеса.
Но що се отнася за външната политика, често се получават несъгласия и разминавания, независимо от партийните пристрастия.
Явно по темата за световния мир Сорос и Кох постигат завидно съгласие. "За мен външната политика е форма на лудост", заявява Чарлз Кох в телевизионно интервю през 2015 г.
Той допълва, че американците непрекъснато свалят чуждестранни диктатори, но не предлагат никаква по-добра тяхна алтернатива, а междувременно провалят живота на хиляди хора и в процеса загиват и американски граждани. Това не е просто позиция, която го разграничава от републиканците, тя е и в разрез с демократическите разбирания.
Сорос, оцелял от Холокоста унгарски емигрант, също от известно време критикува милитаризма на САЩ. През 2006 г. например той публикува в "Wall Street Journal" така наречената "Война с терора", където твърди, че това не е изпитание на волята, а на схващането за реалност.
"Безкрайната война срещу невидим враг нанася огромни щети върху силата ни и престижа на обществото ни", пише Сорос. Войната, според него, води до изключителна злоупотреба с власт, нарушаване на универсалните човешки права и, не на последно място, струва много пари.
Кох и Сорос може да имат несъгласия за вътрешната политика и по въпроса как точно Америка ще спре военните си интервенции зад граница, но идеята, която искат да прокарат, е крайно необходима. Във Вашингтон има много тинк танкове, ориентирани към външната политика, но те работят основно с разбиранията кога точно е благоприятно САЩ да нападне и кога е по-добре да се въздържи да да воюва.
Но има и място за друга перспектива.
Филантропията е мощен инструмент за промени в масовите схващания - факт, който невинаги е в положителна насока. Но Сорос и Кох са сред милиардерите, които имат средствата да развиват своята филантропия, за да наложат своите възгледи.
Сорос има състояние от 8 млрд. долара и дарява 32 млрд. долара за филантропската си фондация "Отворено общество". Чарлз Кох е един от най-богатите хора на планетата и има състояние от около 50 млрд. долара. Тези суми дават на двамата степен на власт и влияние в света, каквито почти всеки може само да сънува.
Нова вълна от критики поставя под въпрос дали властта на богатите филантропи не влияе отрицателно на демокрацията - не само когато са похарчили парите си безразсъдно или с лоши намерения, но и когато са ги дали с добра умисъл. Вместо да направят света по-добър, според мнозина с тези дотации филантропите само се застраховат от критики.
Факт е, че някои каузи могат да проработят, само ако са финансирани от богатите филантропи.
Понякога това са каузи, които никога няма да бъдат подкрепени от правителството, както е в случая с Института "Куинси". Той иска да промени външната политика на САЩ, а подобна инициатива не може да разчита на финансиране от данъци.
