Близо два месеца след официалния край на брака си с изпълнителния директор на Amazon - Джеф Безос, Макензи Безос има планове да бъде много по-щедра, отколкото тя и бившият й съпруг бяха като семейство.
Когато двамата се разделиха, тя стана една от най-богатите жени в света като състоянието й се изчислява на повече от 36 млрд. долара.
Сега Макензи иска да започне да дарява. Имам прекалено много пари за споделяне, категорична е тя.
По професия Макензи е писател и в издържано в литературен дух писмо тази седмица оповести решението си да се присъедини към Giving Pledge. Подходът й към филантропията ще бъде сериозен и обмислен, но тя няма никакво намерение да чака. Изказването й завършва с думите "Ще продължавам, докато сейфът не се изпразни".
Фондация Giving Pledge е основана от видни богати личности като Мелинда и Бил Гейтс и Уорън Бъфет през 2010 г. Оттогава тя привлича над 200 богати личности от цял свят, които публично се ангажират да даряват поне половината от парите си или докато са живи, или чрез завещанието си.
Заявлението, че човек е готов да раздаде поне 18 млрд. долара от състоянието си е достатъчно забележително, но решението на Макензи привлича особено внимание. До голяма степен това се дължи на факта, че парите на фамилия Безос до този момент бяха държани под ключ.
Джеф Безос, който се смята за най-богатия човек в света, допринася много малко за филантропски каузи.
Миналата година той оповести, че ще даде за благотворителност само 2 млрд. долара от състоянието си, равняващо се на 130 млрд. долара. Но дори Джеф е склонен да поздрави Макензи за решението й. Според него тя ще бъде "изключителна, сериозна и ефективна във филантропията" и допълни в Twitter, че се гордее с нея.
"Плати си данъците, Джеф", му подхвърли на шега някой. Amazon не заплатиха федерални данъци върху доходите през 2018 г., донякъде в резултат на гласуваните от републиканците намаления на данъчните ставки, прокарани година по-рано. Подмятането на неизвестния Twitter потребител доста ясно обобщава дебата за ролята на филантропията в САЩ в момента.
През 1889 г. стоманеният магнат Андрю Карнеги, един от най-богатите хора в човешката история, пише памфлет, озаглавен "Евангелието на богатството". Там той призовава богатите през живота си да даряват средства за публични институции като библиотеки и университети.
Карнеги нарича тази практика "истински антидот на временното неравномерно разпределение на богатството, помирение на богатите и бедните и царство на хармонията."
Единственият проблем е, че това не работи. Неравенството в САЩ вероятно е по-тежко от това във времената на Карнеги, въпреки факта, че броят регистрирани некомерсиални организации в САЩ се е увеличил многократно.
В същото време технологичният сектор прави невероятно богати малка група основатели, първи служители и инвеститори. Някои от тях започват да се представят като филантропи като съоснователя на WhatsApp - Брайън Актън, основателя на Pinterest - Пол Сиара, и Брайън Армстронг - изпълнителния директор на борсата за криптовалути Coinbase. Те също се присъединяват към Giving Pledge в последната година.
Критиците на Giving Pledge и подобните инициативи казват, че те не са нищо повече от чист PR. Все пак Макензи и другите филантропи от елита не са задължени по закон да отговорят на изискванията на Giving Pledge. На уебсайта на инициативата тези изисквания са описани като "морален ангажимент".
Трудно е да се проследи дали всеки милиардер се придържа към този ангажимент, а според публикация на Bloomberg от 2015 г. неколцина вероятно не са го направили.
С други думи, благотворителните дейности на най-богатия "1 процент" не решават систематичните проблеми в неравенството, от което те са спечелили.
Най-богатите и влиятелни хора в света несъзнателно се сражават и от двете страни на една война, коментира Ананд Гиридхарадас, автор на "Победителите вземат всичко" и виден критик на благотворителността в технологичния сектор. Според него денем те създават проблеми, които просто никога няма да могат да преодолеят "под филантропската лунна светлина".
Богатите хора често насочват парите си към любими за тях каузи вместо към пряко подпомагане на хора в затруднено материално положение. Групи, финансирани от членове на фамилия Коук - спечелила милиарди от петролната индустрия - спомагат за ликвидирането на инициативи за обществен транспорт в САЩ.
Мултимилионерът от Северна Каролина Арт Поуп използва богатството си, за да финансира организации, които се борят за потискане правото на гласуване на определени социални групи.
Част от това богатство отива и за либерални въпроси, отбелязва Дейвид Калахан в книгата си "Дарителите: Богатство, власт и филантропия в новата златна епоха". Той сочи като пример Тим Гил, софтуерен инженер, който продава компанията си и по-късно дарява стотици милиони за ЛГБТ каузи.
Но дори когато богатите даряват за похвални каузи, парите невинаги постигат планирания ефект.
Когато изпълнителният директор на Facebook Марк Зукърбърг дари цели $100 млн. за училища в Нюарк, Ню Джърси, възвращаемостта от тези инвестиции беше непостоянна: нивата на достижения на учениците донякъде се повишиха по английски език, но не и по математика.
Както пише Дейл Ръсакоф в книгата си от 2015 г. "Наградата: Кой е начело на училищата в Америка?", учители, родители и ученици често са оставени извън процеса на вземане на решения какво да се прави с парите. Някои от първоначалните средства са били похарчени за консултанти, на които се е плащало по 1000 долара на ден.
Естествено, почти гарантирано е по-добре за милиардерите да раздават състоянието си, отколкото да го трупат и стискат до последно, особено когато средствата отиват за подпомагане на базови потребности като храна и здравеопазване.
Фондацията "Бил и Мелинда Гейтс" например обявява, че отделя близо 3 млрд. долара за грантове за борба с маларията - заболяване, което засяга над 200 млн. души по света ежегодно. От 2010 насам, Световната здравна организация изчислява, че нивата на смъртност от малария са спаднали с 29% благодарение на превенцията и мерките за контрол.
Междувременно негодуванието от неравенството продължава да нараства.
Скорошно социологическо проучване установява, че 76% от регистрираните гласоподаватели в САЩ смятат, че най-богатите трябва да плащат повече данъци.
Кандидати за президент като Елизабет Уорън и Бърни Сандърс предлагат увеличаване на данъците за богатите с аргумента, че заставянето на най-богатия 1 процент да плаща справедлив дял би било реален антидот на неравенството, а не благотворителността.
Засега Макензи Безос не разкрива конкретно как възнамерява да разпредели състоянието си.
През 2014 г. тя създава организация, бореща се срещу тормоза, и е възможно част от парите да бъдат предоставени за подобни цели. Независимо от това, като раздава парите си, Макензи ще упражнява огромно влияние, което малцина хора по света могат да постигнат.
