Събота сутрин в Хаваи - съобщение, гласящо "Балистична ракета на път за Хаваи. Търсете убежище. Това не е учение" се появява на телефоните на всички жители на щата. 38 минути по-късно следва второ - че това е грешка. Уплахата лесно се превръща в гняв.
„Бесен съм. Някой трябва да загуби работата си, ако това е било грешка", споделя представителят на щата Хаваи Мат Липрести пред CNN.
There is no missile threat. It was a false alarm based on a human error. There is nothing more important to Hawai‘i than professionalizing and fool-proofing this process.
— Brian Schatz (@brianschatz) January 13, 2018
Сенаторът на щата - Браян Шатц, потвърждава в Twitter, че предупреждението, че балистична ракета с ядрена бойна глава е изстреляна към Хаваи и хората трябва да потърсят убежище е изпратена заради „човешка грешка". Първото съобщение се получава в 8:07 сутринта. Едва в 8:43 до всички се изпраща и второ съобщение, което казва, че първото е грешно.
Според местната управа „един от служителите е натиснал грешния бутон".
В САЩ имат изградена система, която управлява както предупредителните съобщения, които американците получават на телефоните си в щата, в който са, така и национална система, която излъчва предупреждения до телевизионните станции. Според бившия шеф на агенцията адмирал Дейвид Симпсън системата използва онлайн интерфейс с множество сървъри, които кешират предварително заредени съобщения относно различни типове аварии и потенциални трагедии.
Предварително заредените съобщения обаче, колкото и страшни да изглеждат, са необходими. Системата позволява доста бързо да бъде изпратено предупредително съобщение на телефоните на хората.
„Не искате да сте в момент на атака над САЩ и някой да се бави с изпращането на съобщение".
Как работи системата в действителност?
В случай на действителна атака над САЩ първата агенция, която трябва да задвижи предупредителни процес, се казва NORAD и се намира в Скалистите Планини в Коларадо Спрингс. Там 24 часа на ден, седем дни в седмицата, служители следят глобална мрежа от сензори, които могат да засекат изстрелване на ракета. Ако това се случи и ракетата е на път за Хаваи, NORAD ще изпрати съобщение на агенцията, която отговаря за Тихия Океан, която на свой ред сигнализира щатския център за уведомление.
Най-любопитният въпрос при стеклата се ситуация е какво е правила тази федерална агенция, след като първото съобщение е било изпратено. Системата за извънредно предупреждение е направена със специфичната цел президентът да комуникира със страната в случай на ядрено нападение. САЩ инвестира милиарди, за да я поддържа и въпреки това отнема цели 38 минути да бъде изпратено последващо съобщение, което да отмени първото. Президентът или която и да е федералните агенции с достъп до нея биха могли да изпратят подобна нотификация доста по-бързо.
Според Симпсън това се очертава да бъде скандалът - какво са правили всички, които са можели да реагират по-бързо.
В обръщение към медиите в събота следобед профсекретарят на Белия Дом обвинява Хаваи. „Президентът е информиран за случая. Това очевидно е учение на жителите на щата."
Да. В последвала пресконференция в събота следобед става ясно, че грешката е станала по време на тестове, които се правят два пъти дневно при смяна на работниците. В този случай един от служителите по погрешка е избрал вместо тестовото съобщение - реално такова. След като съобщението е започнало да се изпраща и не е имало автоматичен начин то да бъде спряно или изтеглено обратно. Вместо това те пишат в Twitter, за да съобщят, че съобщението е фалшива тревога. На екипа отнема цели 38 минути да подготвят ръчно и да излъчат друго съобщение, с което да поправят щетата. Процес, по който вече се работи да бъде ускорен.
„Изглежда като всеки друг компютърен интерфейс. Човекът най-вероятно е имал мишка в ръката си и меню на екрана си, съдържащо различните типове съобщения, които могат да бъдат изпратени", казва адмирал Дейвид Симпсън.
Системата има и други слаби страни. Въпреки, че всички 50 щата я използват, не всички местни управления са част от нея, което означава, че някои градове остават без унифициран начин да изпращат предупредителни сигнали до гражданите си, касаещи локални заплахи. Там където я има, от друга страна, не винаги служителите получават адекватно обучение.
По време на горските пожари в Калифорния миналата година няколко общини отказват да изпращат подобни съобщения, опасявайки си, че това ще предизвика паника, и вместо това оставят гражданите си неподготвени за ситуацията.
