На 23 юни се навършва точно една година, откакто британците гласуваха на референдум с фаталното "да" за излизането на Обединеното кралство от ЕС.
Последствията от това представяно на Острова като "патриотично" решение се оказаха по-драматични, отколкото предполагаха политиците както отляво, така и отдясно.
"Брекзит" повлече вълна от оставки, включително на тогавашния премиер Дейвид Камерън, и предизвика сериозно разделение в обществото, последвано от политическа и икономическа нестабилност. Паундът понесе сериозни загуби, бъдещето на финансовия сектор бе поставено под въпрос, а на пазарите им отне месеци да се стабилизират.
Решението на Великобритания беше посрещнато с голяма студенина и неразбиране от доскорошните партньори в ЕС, които така и не успяха да получат задоволително обяснение на въпроса как от лидер в Европа, Островът реши да се отправи към самоизолация.
В Брюксел настроенията варираха от разочарование до обида, а лидерите в ЕС единодушно описаха последствията от решението като "загуба и за двете страни".
В опит да ограничи щетите от трудната раздяла, премиерът Тереза Мей започна преговорния процес, който официално беше стартиран в понеделник, с "честно и сериозно предложение".
То засяга един от най-спешните въпроси, а именно бъдещите права на европейските жители на Острова, които са над 3 млн. и - реципрочно - на онези 1.2 млн, британски граждани, които в момента живеят в страни в ЕС.
Тереза Мей говори в края на официалната вечеря на срещата на лидерите на ЕС в Брюксел в четвъртък.
Според британския кабинет гражданите на ЕС, пребиваващи вече в Обединеното кралство - както и онези, които ще пристигнат законно в гратисния период (който се очаква да бъде до две години), ще получат шанса за законно оставане в страната в рамките на 5 години.
Гратисният период може да започне във всеки един момент от датата на "Брекзит", за да позволи на европейските граждани да получат достатъчно време, за да регулират своя статус.
Това ще вкара европейските граждани на Острова в специалната категория на "уседналост", която ще им даде същите права за работа, пенсии, здравопазване и други публични услуги, както на британските граждани. Някои от тези права те ще имат доживот.
"Британската позиция представлява "честно" и "сериозно" предложение и цели да осигури колкото се може повече сигурност на гражданите, които вече са се установили във Великобритания и градят кариера и семейство, и допринасят толкова много за нашето общество", заяви Мей.
Но след като изтече гратисният период новопристигналите европейски граждани ще бъдат обект на бъдещата имиграционна система, която ще замени свободата на движение, след края на "Брекзит".
Обединеното кралство обаче не е готово да се съгласи с искането на ЕС правата на европейските граждани във Великобритания да се гарантират от Европейския съд в Люксембург.
Ролята на Европейския съд е да гарантира, че правото на ЕС се тълкува и прилага по еднакъв начин във всички страни членки, като разрешава правни спорове между институции на ЕС и националните правителства, но Великобритания вече не желае да се съобразява с тази европейска институция.
Според правителствен източник, ангажиментът, който ще поеме Великобритания, ще бъде заложен в законодателството на Обединеното кралство и ще бъде "изпълняван чрез високо уважаваните съдилища" на Острова. Лондон е показвал многократно, че няма доверие на европейските съдилища, а единствено на националните си.
Представянето на Мей беше прието без коментари в ЕС, а сега следва британската комисия по преговорите да започне работа по техническата подготовка на предложението.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Мей е поставила "добро начало", но тепърва предстои да бъдат обсъдени и решени още много други проблеми, свързани с напускането на Великобритания.
"Тереза Мей заяви ясно днес, че европейските граждани, които са пребивавали във Великобритания за пет години ще запазят своите пълни права. Това е добро начало. Но има все още много други въпроси свързани с напускането, включително във връзка с Ирландия. Имаме много да направим до следващата среща на ЕС през октомври", каза Меркел.
След напускането на Мей, 27-те останали лидери на ЕС отделиха много малко време за обсъждане на следващата стъпка - а тя е да се изберат нови градове, в които да се помещават двете европейски агенции, които ще напуснат Лондон: Европейската агенция по лекарствата и Европейският банков орган, който се намира в Канари Уорф, Лондон и който има 1050 служители.
Според председателя на Европейския съвет Доналд Туск обаче това предложение може само да влоши ситуацията на европейските граждани, живеещи в Обединеното кралство.
"Първото ми впечатление е, че предложението на Обединеното кралство е под нашите очаквания, и рискува да влоши положението на нашите граждани във Великобритания", заяви той по време на пресконференция в петък.
Тереза Мей настояваше споразумението за "прекратяване" на отношенията да се осъществи между 29 март тази година (когато формално премиерът задейства член 50) и като най-късна дата - март 2019 г., както настоява Европейската комисия.
В рамките на тези две години ще бъдат приети още много ключови решения за бъдещето на Великобритания.
И те ще променят облика на страната в много аспекти до степен, в която нито един от гласувалите преди година с "да" не си е представял, че е възможно.
С една дума: истинският "Брекзит" тепърва предстои.
