Вечерта на 27 февруари 1959 г., по-малко от шест седмици след като кубинският диктатор Фулхенсио Батиста е свален от власт, германският пътнически лайнер "Берлин" пуска котва в пристанището на Хавана. На борда му е Марита Лоренц, 19-годишната дъщеря на капитана на кораба.
На следващия ден, след като много от пътниците отиват на туристическа обиколка на брега, две бронирани коли, пълни с въоръжени брадати мъже във военни униформи, отбиват към "Берлин". Марита мигновено е привлечена от най-високия член на групата, който по нейни думи е имал "порочна и изкусителна усмивка". Той се оказва Фидел Кастро.
Марита развежда Кастро из кораба. Само 11 дни по-рано мъжът се е заклел като нов лидер на Куба. Младата жена първо отвежда Кастро в машинното отделение, после в камбуза, после през мостика до каютата ѝ в първа класа. Кастро бута Марита вътре и с него тя изживява първата си "истинска"целувка.
Същия следобед "Берлин" потегля към Ню Йорк. Марита слиза в Манхатън, където ще живее с брат си Йоахим, студент в Колумбийския университет. Дни след нейното пристигане Кастро ѝ се обажда. Преди да се разделят тя му е оставила домашния телефонен номер на Йоахим, написан на кибритена кутия. Новият кубински лидер казва, че изпраща самолет, който да отведе Марита обратно в Куба. Джип взима жената от летището и я отвежда в "Хилтън" в Хавана, който Кастро е избрал за свой щаб.
"Виждах я постоянно, живееше на 24-я етаж", разказва Дон Солдини, роден в Стейтън Айлънд, Ню Йорк. Той се е сражавал за Кастро по време на Кубинската революция. "Помня, че когато за първи път дойде, беше луда по Фидел. И тя също му беше на сърце за известно време; Фидел беше очарован от нея. Но той беше очарован от много леки жени, имаше толкова много любовници. Господи, колко много леки жени имаше около него", спомня си Солдини.
Когато Марита открива, че е бременна, няма особени съмнения кой е бащата. През октомври 1959-а, в седмия месец на бременността, Марита казва, че ѝ е била дадена чаша с мляко с някакво лекарство в нея, след което е припаднала. Когато се събужда в кабинета на местен лекар, бебето вече го няма.
През годинита има много различни истории за това какво се е случило след този момент, но нито една от тях не е категорично потвърдена: или е бил направен аборт, или Марита е пометнала, или е родила здраво момче на име Андре.
Лоренц, която сега е на 78 години и живее в старчески дом в Куинс, Ню Йорк, обаче е сигурна, че Андре е жив. "Двама агенти на ЦРУ в Гватемала ми казаха, че знаят за Андре. Бяха категорични, че той е моят син и че е оцелял", разказва тя.
По нейни думи агентите са й разказали, че синът й е висок, изглежда като Фидел и е лекар.
"Последното място, в което зная, че е бил, е болницата "Карл Маркс" в Никарагуа; той я е посещавал периодично от Куба, за да помага при лечението на децата там. Посетих я в края на 80-те години, за да го открия, но се разминахме. Това беше последният път, в който съм чувала за него", обяснява Марита Лоренц.
Това е мистерия от Студената война, която все още е жива за Марк Лоренц, роден 10 години по-късно от връзката на Марита и Луис Юраситс - управител на сграда в Манхатън и агент на ФБР под прикритие.
"Търся брат си, чийто баща би трябвало да е Фидел Кастро", обяснява Марк. "Никой не се е опитвал сериозно да разследва този конкретен въпрос и да стигне до категоричен отговор, веднъж и завинаги: дали наистина Андре съществува и е жив. Имам ли брат в Куба? Ами ако съм чичо? Чакам през целия си живот да получа шанса да намеря този отговор. И каквото ще да става, ще разбера", зарича се синът на Марита.
Марк е на 48 години и живее в Бушуик, Бруклин. Той е изключително близък с майка си като я посещава почти ежедневно. Освен това е пълномощник на Марита по почти всички въпроси, не защото тя е неспособна на самостоятелно волеизявление, а защото "просто повече не иска да да се занимава с тях".
Марита и Луис се развеждат през 1976-а. Марк казва, че с баща му като цяло са отчуждени от този момент нататък. Бабата на Марк – Алис, майката на Марита, е починала следващата година. Марк казва, че баба му е оставила снимка на Фидел Кастро с дете, с бележка за Марита, че детето е Андре. По думите му Алис не е казала на дъщеря си, защото не е искала да пречи на това тя да изгради новия си живот.
Това е единственото веществено доказателство, с което разполага семейството, "извън цял куп спекулативни твърдения", казва Марк. Мъжът е завършил история в колежа в Куинс със специализация върху Втората световна война и Студената война и приема търсенето на Андре като своеобразно продължение на научната си специализация.
През 1981-а Марита отива да посети Кастро в Хавана след като е съкратена от работата си като преводач във Форт Чафи, Арканзас – място, на което са задържани хиляди бежанци от бежанската вълна "Мариел". Марита е посрещната от войник на летището в Хавана, както и през 1959-а, но този път вместо джип пристига произведена в Чехословакия лимузина, която я докарва до една от многото вили на Кастро из града.
Кастро не ѝ се е радва особено в онзи момент, но я представя на млад студент по медицина, който е бил почти точно копие на Фидел и е носел името Андре.
"Не можех да спра да гледам този младеж, ръцете му, лицето му, носа му, който беше точно като този на Фидел", пише Марита в автобиографията си от 2017 г. "Без съмнение той беше негов син; беше като младо копие на Фидел. Вярвам, почти напълно уверена съм, че беше нашият син, и образът му остана завинаги в паметта ми от този ден нататък", разказва жената.
Марита твърди, че Кастро е потвърдил подозренията ѝ по онова време като ѝ е казал, че Андре е отгледан от възрастна кубинска двойка, която е учила Марита на испански през 1959 г.
Марк казва, че е научил за миналото на Марита през 1977 или 1978 г., когато е бил на 8 или 9 години.
"Общо взето разговорът протече така: ‘Правила си какво? С кого? Кога?? Какво?!?’", спомня си той. "Когато бях малък, просто чаках да порасна достатъчно, за да постъпя в колежа и да уча история, за да мога да разбера какво, по дяволите, се е случило със семейството ми", допълва мъжът.
През 1959-а, когато баба му Алис Лоренц научава за връзката на дъщеря си с Кастро, тя побеснява. Алис, която е работила за военното разузнаване и OSS, търси помощ от Алекс Рорк - агресивно настроен срещу Кастро журналист, за който се твърди, че е работил за ЦРУ. Двамата публикуват материал в броя от май 1960 на списание Confidential под заглавието "Фидел Кастро изнасили моята дъщеря-тийнейджърка".
Убедена от майка си и Рорк, плюс много други близки до правителството хора, че Кастро е заплаха за глобалната сигурност, Марита започва да сътрудничи на движението срещу Кастро в САЩ. Тя успява да проникне в нюйоркската група от движението в подкрепа на Кастро и подготвя досиета за членовете му за нуждите на ФБР.
Марита твърди, че е през декември 1960-а ЦРУ са я изпратили в Куба да убие Кастро.
По думите й тя е получила 6000 долара и две капсули с ботулинов токсин, които незабелязано да постави в храната на Кастро. Тя обаче изгубила смелостта си след като стигнала до стаята му и хвърлила хапчетата в тоалетната на "Хилтън" в Хавана. Марита казва, че е оставила парите в апартамента на Кастро, когато си е тръгвала същата вечер, заедно с бележка, която е написала за Андре.
Когато се завърнала в САЩ след проваления опит за убийство, Марита продължила дейността си срещу Кастро. През март 1962-а родила дъщеря на име Моника.
"Баща ѝ е генерал Маркос Перес Хименес, бившият диктатор на Венецуела", обяснява Марк. "Майка ми е била в Маями, където е работила с противниците на Кастро и е получавала пари от различни хора, които са се борели срещу него. Маркос се е оказал там след бягството от Венецуела. Изпратили са майка ми да се срещне с него и да вземе чек за 200 000 долара. И така се появила моята сестра", допълва синът на Марита.
Самата Марита прекарва следващия период от живота си отново в Ню Йорк, където е имала апартамент в Горен Ийст Сайд и е работила като информатор на ФБР и нюйоркската полиция. Много руски и български дипломати живеели в нейната сграда, и Марита казва, че редовно е преравяла боклука им за поверителни документи, които впоследствие е предавала на ФБР.
През 1988-а Марита посетила за последен път Куба като споделя пред Vanity Fair, че там Кастро я удостоил с един "последен секс по милост". Но в автобиографията си, публикувана близо четвърт век по-късно, жената казва, че така и не се е видяла с Фидел през 10-дневното пътешествие.
Ако животът на Марита Лоренц ви звучи като филм — тя е имала връзки и с Лий Харви Осуалд и други хора, замесени в конспиративни теории около смъртта на Джон Кенеди, не сте първите, които мислят по този начин.
В началото на 90-те години Оливър Стоун откупува правата за историята на Марита срещу 200 000 долара, които тя изхарчва сравнително бързо. Филмът така и не бива заснет. През 1999-а телевизионният филм My Little Assassin с Габриел Ануар и Джо Мантеня е базиран на нейния живот. През 2016-а Дженифър Лорънс беше избрана от Sony за главната роля в Marita - проект, който в момента е в процес на снимки.
"Семейството изпадна в шок", казва Марк. "Първо ликуваха, после аз казах: ‘Не бързайте, това не са сигурни пари’. После след известно време започнаха да говорят: ‘Къде е филмът?’. Сега сме във фазата ‘Ти прецака нещата, нали?’. Сякаш мина огнехвъргачка през семейството ни. Всичко се съсипа", разказва той.
Някои твърдят, че децата на Кастро са известни и няма начин син на Фидел, особено такъв, който изглежда почти точно като него, да е успял да живее незабелязан през всичките тези години.
Джорджи Ан Гайър, автор на биографията на Кастро от 1991-а "Принцът партизанин", подлага на съмнение определени аспекти на историята на Марита; Ан Луиз Бардач, интервюирала Марита за Vanity Fair през 1993-а, казва, че жената не ѝ е показала снимката на Андре и Фидел, която твърди, че майка ѝ е оставила (Марк коментира, че Оливър Стоун е взел снимката, когато е откупил правата за историята на Марита, и не са я виждали след този момент). Пенсиониран агент от ФБР, разпитвал Марита през 1959-а, казал на Бардач, че тя "никога не е казвала нищо за родено дете".
Други твърдят, че бащата може всъщност да е бил покойният Хесус Янес Пелетие, бодигард на Кастро, който по-късно е преминал в противниковия лагер и е бил хвърлен в затвора за възгледите си против Кастро.
"Глупости", отвръща Дон Солдини. "Бях много добър приятел с Янес от времето, когато той излезе от затвора, чак до смъртта му, и никога не е ставало дума за това в наши разговори, извън факта, че ѝ е бил правен аборт. Ще съм честен с вас: Имало ли е дете, живо ли е все още? Много ми е трудно да го повярвам", посочва Солдини.
Въпреки това всякакви съмнения или несигурност, изглежда, само мотивират още повече Марк, който казва, че просто търси отговор.
"Един ден ще ида в Куба, ще изпия чаша чудесно кафе, седнал срещу кубинец в униформа или костюм, и ще кажа: ‘Опитвам се да открия мой роднина тук в Куба. Може да сте чувал за баща му’", споделя плановете си синът на Марита. "Или той ще извърне недоумяващо поглед, или ще заяви: "Чакайте малко". И после ще почука на една, две, три врати, някой ще излезе, ще каже, че е моят брат. Ще извадя комплект за ДНК-тестове и ще кажа: ‘Нищо лично, братко, но това е за историята’", казва Марк.
Да се вземе ДНК проба от член на семейството на Кастро, живеещ в Куба, вероятно прави цялата мисия невъзможна. Марк твърди, че е готов да се обърне към други роднини, които също са напуснали острова; дъщерята на Кастро Алина Фернандес например живее в Маями от 1993 г.
Но Марк знае, че вероятно ще срещне съпротива от общността на изгнаниците от Куба, въпреки че тяхното участие е крайно необходимо, ако има някакви шансове той да постигне какъвто и да е реален напредък в търсенето си.
"Майка ми е донякъде сбъднат кошмар за тях", коментира Марк. "Така де, не е убила Фидел, голяма работа, преживейте го. Не изпитвам лоши чувства, не искам да водя войните на мъртъвци. Аз съм само един човек, търсещ семейството си", казва мъжа.
Марита вярва, че Андре в момента "е в някой отдалечен район на Никарагуа или Гватемала, или някъде другаде, работещ като лекар, занимаващ се с протези". Според нея той вероятно е предпочел да избегне публичността, защото "не иска никой да го познава".