В едно от последните си действия като диктатор на Съветския съюз, Йосиф Сталин започва разследване на видни московски лекари, като твърди, че има ционистки заговор за убийство на съветските лидери. Той го нарича "Докторският заговор".
Естествено, това обвинение е напълно необосновано и е грозна проява на антисемитизъм, която за щастие приключва преди да се окаже фатална за засегнатите от нея.
Докато стотици лекари от еврейски произход са изтезавани и е имало планове да бъдат депортирани от страната, Сталин внезапно се разболява и умира.
Като странен обрат на съдбата, доколкото съветският лекарски елит е бил почти напълно съставен от евреи, за хората на Сталин е било практически невъзможно да открият достатъчно висококвалифициран лекар, който да се погрижи за вожда в последните му часове. Така че Сталин реално е оставен да умре.
Този особено комичен епизод от живота на Сталин е показан само за кратко в "Смъртта на Сталин", версията на Армандо Янучи за събитията, последвали кончината на диктатора - въпреки че изглежда като нещо, извадено от ситкома "Черното влечуго".
Той обаче е ясно доказателство, че изборът на Янучи да приложи сатиричните си умения към особено деликатен момент на руската история (и първият случай, в който британският комик базира героите си на реални личности) не е непосилна задача.
Янучи признава, че в някои случаи дори избира да поограничи реалните абсурди.
Началната сцена на филма показва прикования на легло Сталин, който настоява за запис на опера, която слуша по радиото, без да подозира, че тя се предава на живо от концертната зала.
Неговите приближени решават да заставят музикантите да изпълнят операта още веднъж, този път вече за да бъде записана. Когато чува това нареждане, диригентът припада от ужас, което принуждава приближените на Сталин отчаяно да търсят заместник.
"В реалната ситуация доведеният от тях диригент е бил пиян", разказва Янучи. "Номер две? Той е пиян!". Така че се е наложило да доведат трети дириент. Но режисьорът спестява това в сюжета, защото смята, че никой не би повярвал, че подобно нещо е възможно.
Преувеличеният преразказ на историята от създателя на "Вице" също така е подпомогнат от факта, че голяма част от реалната смърт на Сталин остава забулена в мистерия. Фактите, които знаем, са че на 28 февруари 1953 г. Йосиф Сталин гледа филм, заобиколен от най-близките си политически съюзници, след което устройва пир във вилата си в периферията на Москва. После той се връща в стаята си, като иска от охраната да го остави на спокойствие.
На сутринта обаче Сталин не става от леглото. Предвид изричните нареждания да не влизат никога в спалнята му, освен ако не получат изрично разрешение от самия диктатор, охранителите не се осмеляват да проверят какво се случва. Лампа светва в стаята в 18.30 часа на 1 март, което води до облекчение сред събралата се тълпа, но все така няма движение. В 22:00 ч. на единия от охранителите е наредено най-после да влезе в стаята, където той открива Сталин проснат на пода.
Въпреки тази констатация, малцина в този момент се осмеляват да проверят дали той все още е жив.
Заемащият поста генерален секретар Никита Хрушчов (в ролята му във филма е Стив Бушеми) подозира, че вождът може да е припаднал от алкохола като го определя като "тежко препил" на партито предната нощ. Останалите не смеят физически да сръчкат Сталин, заради гнева, който подобно действие би могло да предизвика.
Реално минават повече от седем часа, преди събралата се група да потърси медицинска помощ, която на свой ред се забавя - донякъде заради гореспоменатия "Докторски заговор", но и заради потенциална конспирация. Твърди се, че приближените на Сталин умишлено са се забавили с помощта с надеждата той да умре и съответно да отстъпи място за наследник.
Други казват, че присъстващите толкова са се страхували от потенциално възмездие и от факта, че здравият Сталин би се разгневил неимоверно, че някой друг дава нареждния, че в продължение на часове са преценявали как да постъпят.
Ако се позовем на "Сталин: Дворът на червения цар" на Саймън Монтефиоре, който може да е вдъхновил сценария на Янучи, "най-близкият кръг на Сталин е бил дотолкова привикнал на постоянния му контрол, че почти не е можел да функционира самостоятелно."
Каквото и да се е случило през нощта, на сутринта е попълнен медицински доклад, който странно отбелязва, че на Сталин му е прилошало малко преди да пристигне лекар - което е очевидна неистина. Записаната в него диагноза е пръсване на кръвоносен съд в мозъка; смъртта настъпва три дни по-късно. Но, както показва филмът, събитията не приключват дотам.
Съвременни лекари твърдят, че същият тип мозъчен кръвоизлив, причинил смъртта на Сталин, би могъл да бъде предизвикан от редовни дози варфарин, лекарство, което тогава най-често се е използвало като отрова за мишки.
Като допълнителна подкрепа на теорията, че Сталин може да е бил отровен, Хрушчов пише в мемоарите си през 1970 г., че два месеца след смъртта на Сталин шефът на службите за сигурност Лаврентий Берия (в ролята - Саймън Ръсел Бийл) е признал, че го е отровил.
"Ликвидирах го и спасих всички вас" са думите на Берия - поне според Хрушчов. Това твърдение, не твърде изненадващо, така и остава недоказано.
След смъртта на Сталин, Берия поема ролята на първи вицепремиер, което поставя под негов контрол редовните и тайни служби за сигурност - НКВД и НКГБ. Правителствените задължения са разделени в сравнение с диктаторското управление на Сталин, като Георгий Маленков (Джефри Тамбор) го наследява начело на Секретариата, наравно с ролята му на премиер на Съветския съюз.
Ролята му в Секретариата обаче е за кратко, като Маленков е заставен да подаде оставка само след седмица - новите лидери се стремят да избягнат дори и далечно подобие на диктатура.
Междувременно новият пост на Берия го прави тотална мишена на политическите му врагове.
Берия започва да става непопулярен в управленските кръгове заради садизма си и сексуалните си предпочитания към малки момичета. Съответно следва заговор за свалянето му.
Донякъде твърде амбициозно, Берия се опитва да либерализира Съветския съюз и да възстанови капитализма след кончината на Сталин, но действията му са спрени, когато Хрушчов решава публично да го обяви за изменник. Въпреки липсата на доказателства Хрушчов обвинява Берия, че е контролиран от британските тайни служби и е част от сложна схема за сваляне на Сталин.
Берия и много от най-близките му сътрудници са арестувани и изправени пред съд, без право на адвокат или обжалване. Берия е признат за виновен в държавна измяна и тероризъм и в края на 1953 г. е екзекутиран, като се твърди, че е молил за милост преди ликвидирането му. Тези събития са показани в "Смъртта на Сталин" като случващи се само в рамките на няколко дни, но в реалността арестуването на Берия, процесът и екзекуцията му отнемат повече от шест месеца.
Донякъде заради екзекуцията, Берия често е идентифициран като виновник за мистериозната смърт на Сталин, но има подозрения, че тя е дело на самия Хрушчов, който пръв е предал информацията, че Сталин иска да не бъде безпокоен във въпросната нощ.
Подобно искане е крайно необичайно, тъй като обикновено Сталин иска двама охранители да го пазят, докато спи.
Фактът, че Хрушчов играе толкова важна роля за екзекуцията на Берия и в крайна сметка наследява Сталин като лидер на СССР, само допринася за тези твърдения, като оставя огромни празноти във важен момент на съвременната руска история. И тези празноти очевидно са неустоимо привлекателни за уважаван британски комик, който се старае да ги запълни по подобаващ начин. Само че с добавен йоркширски акцент.
