Крис Лопес умира на 35 години от самотна, незаслужена смърт, която би могла да бъде предотвратена. Мъжът от щата Колорадо страда от параноидна шизофрения още от дете. Като възрастен в продължение на години се лута между психиатрията и затвора. След това се оказва в изправителния дом "Сан Карлос" - специализиран затвор за хора с психични заболявания, намиращ се в полите на Скалистите планини.
Там Лопес е държан постоянно на психотропни лекарства и е затворен в единична килия. Една нощ пазачите го откриват почти безжизнен на пода. Вместо лекар, те викат специален отряд в пълно бойно снаряжение, който поставя белезници на ръцете на Лопес и го приковава към стол. Лопес получава припадък, но пазачите реагират с присмех. Не правят нищо, за да му помогнат.
Шест часа по-късно той вече е мъртъв.
Историята на Лопес не е изолиран случай.
Над 350 000 психично болни американци днес вместо в психиатрични болници се намират в затвора, където често са подложени на брутален тормоз - понякога с фатални последици. Правозащитната организация Human Rights Watch предупреждава, че подобно "грубо и жестоко" отношение към болни хора е нарушение на "фундаментални права на човека".
Това психично болни хора да бъдат хвърляни в затвора и към тях да се проявява грубо отношение в близо 5100 американски затвора не само противоречи на конституцията на САЩ, но и на международни споразумения, които забраняват изтезанията или друго жестоко, нечовешко или унизително отношение", пише в доклада от Human Rights Watch.
„Затворите са се превърнали в психиатрични болници", казват правозащитниците. В някои американски затвори процентът психично болни достига 40 на 100 - например в прочулия се с многобройни инциденти нюйоркски затвор "Райкърс Айлънд".
Мерките за икономии и финансовите проблеми на общественото здравеопазване в САЩ доведоха в последните години до затварянето на повечето психиатрични болници там.
Липсва адекватна грижа за психично болните, както и места, където те да бъдат настанени и да им бъде оказана помощ. Вместо това изоставените от близките си пациенти често се оказват в затвора.
Психично болни затворници са пръскани с химически спрейове, обработвани с електрошок или оковавани с дни за легла или столове. Затворниците са били със счупени челюсти, носове и ребра от удари от пазачите, с изгаряния или натъртвания, дори с увредени вътрешни органи. В някои случаи, както пишат от Human Rights Watch, насилието е довело до смърт.
Освен Крис Лопес, организацията е открила още много примери за затворници, оставени в безпомощно състояние от изтезавали ги пазачи:
Ник Кристи, 62-годишен жител на Флорида, страдащ от депресия и тревожност, е арестуван за незначително престъпление. В рамките на 36 часа пазачите в затвора са го напръскали с химически спрей над 10 пъти и са го приковали за стол. В крайна сметка сърцето на мъжа отказва и той умира.
Робърт Суипър, бездомен от Южна Каролина, е задържан, защото в студена февруарска нощ е спал във входа на училище. Охраната го праща в затвора, където ръката и китката му са счупени и е ритан в гърдите. В резултат на това мъжът получава пневмоторакс, три счупени ребра и два счупени гръбначни прешлена.
"Райкърс Айлънд" в Бронкс е един от най-известните с такива инциденти американски затвори.
Там психично болният бездомен американец Джером Мърдок умира през февруари 2014 от прегряване в килията, където температурата е била над 38 градуса. 56-годишният Мърдок е задържан, тъй като е потърсил убежище от студа на стълбището на частен дом. Съдът отреди на семейството му компенсация от 2.25 млн. долара.
Семейството на Крис Лопес заведе и спечели иск срещу властите в Колорадо за 3 млн. долара. В крайна сметка бяха уволнени двама пазачи и медицинска сестра. Ръководството на изправителните институции в Колорадо се дистанцира от тях с изявлението: "Не одобряваме действията или пропуските на замесените в случая лица".
Грубост и жестокост
В 127-страничното си разследване на щатски и местни затвори, озаглавено "Грубост и жестокост: употреба на сила срещу затворници с психични разстройства в американски затвори", Human Rights Watch описват множество инциденти, в които служителите на затворите са използвали ненужна и прекалена сила срещу затворници с психични заболявания.
В един от случаите служителите в затвор в Калифорния са използвали около 40 пъти лютив спрей върху затворник и са хвърлили четири гранати с лютив спрей в килията му, след като мъжът, самоопределящ се като "Създателят," е отказал да излезе от нея.
"За мъжете и жените с психични проблеми, затворите са опасно, дори смъртоносно място", казва старшият съветник за САЩ в Human Rights Watch Джейми Фелнър, която е и автор на доклада. "Пазачите упражняват насилие над затворниците, дори и заради заболяването си потърпевшите да не разбират и да не могат да изпълнят инструкциите на персонала към тях."
Фелнър казва, че не са налични данни за мащабите на проблема в общо 5100-те затвора в САЩ на национално, щатско и федерално ниво, но екипът й е установил, че персоналът на затворите е чупил челюсти, носове и ребра на затворници и им е причинявал разкъсвания, изискващи шевове, изгаряния от втора степен, дълбоки ожулвания и увреждания на вътрешните органи.
"По-вероятно е затворниците с психични разстройства да имат проблем с дисциплината, да се оказват в единична килия и да бъдат подложени на насилие от пазачите," казва Елдън Вейл, бивш щатски секретар във Вашингтон по въпросите на изправителните институции.
Има ли изход от ужаса
Дебора Голдън, директор на вашингтонската организация Prisoners Project, която представлява затворниците от столицата във федерални затвори, коментира, че най-много молби за съдействие са по въпроси, свързани с неадекватна здравна грижа за хора с психични проблеми или употреба на сила срещу психично болни затворници.
Експертите на Human Rights Watch препоръчват властите да намалят броя затворници с психични разстройства в затворите, като увеличат средствата за местно здравеопазване и подобрят достъпа до програми, които насочват престъпниците към лечение, вместо към наказателната правосъдна система.
Те също призовават за подобряване на услугите за психична помощ, които отговарят на нуждите е уязвимостите на психично болните затворници.
"Пазачите в затвори не са обучени как да работят със затворници с психични разстройства, как да преодоляват рискови ситуации или как да убеждават затворниците да изпълняват заповеди," казва Фелнър.
Твърде често силата е единственото, което персоналът в затворите познава като инструмент и използва именно и само нея.
