Според неофициалните сметки до момента около 120 хил. руски войници са загинали на бойните полета в Украйна, откакто Кремъл започна пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г.
След като превзеха град Авдеевка през февруари тази година, руските сили започнаха масирана офанзива по цялата фронтова линия и отвориха нов фронт в района на Харков. Но това има своята цена.
Анализаторите изчисляват, че според тези данни Русия губи по между 200 и 250 войници средно на ден - убити, ранени или пленени, като жертвите са се увеличили значително през последните месеци.
Независимият журналистически кооператив "Берег" проучва каква е кървавата цена на новата офанзива.
Оттам разследват 1-ва Славянска бригада, която е печално известна с високия брой на убитите си, както и с жестокостта на нейните командири, произхождащи от т.нар. "Донецка народна република", към собствените им войници.
В началото на януари 2023 г. група войници, мобилизирани от руската Иркутска област, публикуват онлайн поредица от видеоклипове, в които разказват как са били хвърлени "на заколение".
Те се обръщат лично към президента Владимир Путин, разказвайки, че са били изпращани на фронтални атаки срещу врага, без да им е направена подготовка и без да им е осигурена артилерийска подкрепа.
До март почти всички от тези войници вече са мъртви.
Всички те принадлежат точно към 1-ва Славянска бригада, а благодарение на разказите на бойците тя се сдобива със смъртоносна слава.
Създадена през 2014 г., бригадата е прекарала вече осем години в битки в източната част на Украйна като част от силите на самопровъзгласилата се "Донецка народна република" (ДНР).
С началото на пълномащабната офанзива на Москва в Украйна през февруари 2022 г. силите на донецките сепаратисти се вляха в състава на руската армия, а през януари 2023 г. в 1-ва Славянска започват да изпращат и мобилизирани руснаци и "доброволци".
Така командването на частта и ветераните ѝ са предимно украинци от Донецк, докато много от новите попълнения идват от Русия.
Оттогава бригадата продължава да се бие на Авдеевския фронт под кодовото наименование на руската армия "Военна част 41680".
Близки на войници от 1-ва Славянска споделят пред "Берег" истории за това как млади и неопитни мобилизирани войници са изпращани да атакуват украинските части ден след ден, без да се взимат предвид ранявания или проблеми с екипировката.
Семейството на 30-годишния Игор Анистратенко разказва как нямат повече от година информация за него, след като той е изчезнал още по време на първата си бойна мисия, дошла едва в третия ден от службата му в бригадата.
Тялото му е намерено през пролетта на 2024 г. и е разпознато по армейската му значка и очилата.
"Той не трябваше да бъде пращан на тази офанзива заради зрението му. Но в неговата бригада нямаше достатъчно хора и те набутаха всеки, с когото разполагаха, там, където имаха нужда", споделя мащехата му Светлана.
Подобна история имат още множество млади войници, попаднали в 1-ва Славянска. От частта продължават да изчезват още мъже, откакто през февруари тя получава задача да отреже пътищата за снабдяване на украинската армия извън Авдеевка.
"Берег" разказват историята на 51 годишен войник, ветеран от руската мироопазваща мисия през 1994 г. в Абхазия. Той е изпратен в Украйна едва на третия ден след мобилизирането си, като попада в проблемната бригада.
Малко преди изчезването си той е бил ранен и вкаран в болница, но въпреки това малко по-късно е отново на бойна мисия.
"Той имаше нараняване на коляното и беше ранен в ръката. Нищо не беше заздравяло напълно, дори шрапнелът не е бил отстранен. И все пак той беше включен в това нападение - куц и с бинтован крак", споделя сестра му Наталия.
Тя си припомня последното съобщение, което получава от брат си: "Запалете свещ за мен. Започвам да осъзнавам, че това е еднопосочен билет."
От месеци насам тя проверява всеки ден каналите в Telegram с неидентифицирани трупове и руски военнопленници, опитвайки да намери сред тях брат си.
Близките на изчезналите войници са организирали собствено издирване, разменяйки снимки, позивни и телефонни номера на командири в социалните мрежи.
Те наричат 1-ва Славянска бригада "Бермудския триъгълник", защото войниците в нея често изчезват или умират толкова бързо, че за самата част се знае твърде малко.
Един от малцината, които споделят разказ от първа ръка за времето си в бригадата, е Максим Биков, войник от село Семеновка в Саратовска област на Русия.
Той се записва в руската армия на 13 май 2023 г. заради парите, които му трябват да плаща издръжка на детето си. Той също изчезва в бойни действия на 6 юни 2024 г.
Преди това обаче разказва достатъчно за 1-ва Славянска на сестра си Татяна.
Според думите му още с пристигането си от Русия той и другите новобранци са били поздравени от техния командир в частта с думите: "Руското пушечно месо пристигна".
Биков разказва, че местните командири от Донецката народна република негодували срещу мобилизираните руснаци, изпратени да попълнят редиците им. Тъй като частта се бие от осем години насам, през по-голямата част от времето е била попълвана предимно от местни момчета.
"Командирите живеят със семействата си в Донецк и мразят нашите момчета, защото те се бият там от 10 години, докато ние седяхме и чакахме", разказва Максим на сестра си.
Именно това отношение на висшестоящите води до изчезването на толкова много руснаци - командирите често изпращат новобранците да щурмуват украински позиции на всеки два до четири дни без прекъсване.
"Брат ми се връщаше от бойна мисия и същата нощ - ранен или не - те го изпращаха отново на мисия за "извличане на свои", споделя Татяна.
Онези войници, които отказвали да участват, били малтретирани и заплашвани със "зануляване" - жаргонен термин за екзекуция. А такива, по думите на Биков, имало не малко - понякога войници били разстрелвани по бельо край базата, а понякога - на бойното поле по време на битка.
Максим разказва и за лечението на пострадалите. Самият той чупи крак и ръка, докато е на служба, а междувременно поема в тялото си множество шрапнели.
В един момент пръстите на краката му почерняват от измръзване и единственото, което получава, е мехлем, превръзка и чифт по-големи ботуши, които да не му стискат, докато ходи. След всяка една от тези травми той не е оставен да почива, а дни по-късно е изпращан отново на мисия.
Татяна споделя, че в 1-ва Славянска единственият начин да си уредиш почивка или време за лечение е да платиш на командирите, които изнудвали руските си войници за всичко.
По думите на жената те дори имали нещо като ценоразпис: Няколко десетки хиляди рубли за няколко дни почивка; 200 хил. рубли (около 2275 долара) за пропускане на бойна мисия, 500 хил. рубли (5700 долара) за пропускане на бойни мисии в продължение на месец.
За сравнение, минималната месечна заплата на руски войник, воюващ в Украйна, е 210 000 рубли, или около 2400 долара.
Нещо повече - войниците живеят под постоянна заплаха от висшестоящите си.
А когато жените им в Русия се опитват да се оплачат и пишат протестни писма до прокуратурата и Следствения комитет, това довежда до ответна реакция от командващите в 1-ва Славянска - побоища и смъртни заплахи.
В крайна сметка Биков е приет в болница след поредицата си от травми. Когато влиза да се лекува, той е диагностициран с двойна пневмония, сепсис, възпаление на бъбреците и сърдечни проблеми.
Пръстите на краката му са за ампутация, а костите в счупената му ръка са заздравели неправилно.
Лекарите казват на сестра му, че без продължително лечение в добре оборудвана болница брат ѝ няма да оцелее повече от година. Той не оцелява и месец, преди военните от 1-ва Славянска да дойдат и да го извлекат за нова мисия на 6 юни. Оттогава насам Максим не е видян повече.
От 252 руски войници в неговата част, само четирима със сигурност са живи. Останалите се водят изчезнали или е документирано, че вече са мъртви.
За техните близки остава да преглеждат снимки и клипове в Telegram каналите, надявайки се да намерят повече информация. От командването такава почти не идва.
Междувременно към Украйна пътуват нови и нови групи руски войници.
"Вече шеста група замина на бойна мисия, откакто брат ми изчезна. И никой не се връща! Всичко, което чувам, е: "Горкият човек, той се озова в най-смъртоносното отделение", споделя Наталия, сестрата на 51-годишния изчезнал боец.
"Никой не служи там повече от шест месеца: ако издържите на една бойна мисия, няма да успеете на следващата", допълва още тя.
