Когато си говорим за деца, които се избиват едни други с автомати "Калашников", за тийнейджъри, разтоварващи големи пратки с наркотици от контейнери по пристанищата, или за килии за изтезания, най-често става дума за Африка или за някои от затънтените кътчета на Латинска Америка и Азия.
Не и за Европа. Уви, това е новата реалност за някои части на Стария континент, където огромният трафик на наркотици коренно променя пейзажа.
В края на миналата седмица европейската правоприлагаща агенция Европол и Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA) организираха пресконференция, на която бяха разкрити важни констатации за това как рекордните количества дрога, влизащи на континента влияят върху обществата и държавите.
В момента пазарът на наркотици в Европа се оценява на десетки милиарди евро. Тези пари подхранват ожесточени вражди между различните групировки, борещи се за контрол върху каналите за трафик на дрога.
Всичко това води до безпрецедентни нива на насилие в иначе традиционно мирни държави.
Според данните на Европол само трафикът на кокаин достига мащаб от около 30 млрд. евро на година. Към това се добавят и рекордните стойности на други наркотици като екстази и метаамфетамини.
На практика обаче в по-голямата си част насилието е свързано с търговията с кокаин и канабис, сочат данните на агенциите.
Въпреки че до момента няма конкретна статистика за мащабите на настоящия проблем, според директора на EMCDDA Алексис Гусдил Европа става свидетел нива на насилие, свързано с наркотици, подобни на тези в Централна Америка.
"Това е част от ежедневната реалност в Европейския съюз", мрачно заключва той.
Изпълнителният директор на Европол Катрин де Бол посочи, че при акции на агенцията са откривани специално проектирани стаи за изтезания.
При разследване от 2020 г. близо до пристанището на Ротердам бяха намерени няколко звукоизолирани контейнера, оборудвани с уреди за мъчения. Няколко мъже бяха заловени и осъдени по този случай тогава.
"Никога не сме виждали това преди. Такива неща биват използвани в Латинска Америка, но не и в ЕС", коментира тя по време на пресконференцията.
Според експерти не е възможно да се каже конкретно колко такива стаи за изтезания са използвани в Европа, но самият факт, че има такива, е червена лампа за властите в Европа, които не трябва да игнорират насилието на пазара за наркотици.
Друг не по-малко важен проблем е отчетената все по-ниска възраст на "войниците", които наркобандите използват в битките помежду си.
Данните показват, че например групировките в южния френски град Марсилия все по-често наемат тийнейджъри и дори деца, за да следят полицията или за да продават дрога. Така се стига до случаи, при които буквално деца се стрелят с автомати "Калашников" при сблъсъци на враждуващи банди.
Властите в пристанищата на Антверпен и Ротердам са заловили десетки юноши, на които е било платено да извличат товари кокаин от транспортни контейнери.
"Цели семейства живеят от парите, които тези млади хора получават, като работят за престъпни групи", обяснява Де Бол.
Междувременно политиците са разделени в реакциите си спрямо проблема.
Някои от тях призовават за по-строги присъди и по-големи бюджети за сигурност, докато други твърдят, че забраната на наркотиците просто вече не работи и че е дошло време този пазар да бъде легализиран и регулиран.
"Регулирането на пазара, държавните монополи или осигуряването на наркотици само за медицински цели са част от възможните, не непременно изключителни, алтернативи", написа кметът на Амстердам Фемке Халсема в коментар за "Гардиън" от януари тази година.
В текста си тя предупреждава, че ако не се предприемат спешни мерки, Нидерландия рискува да се превърне в "наркодържава".
В момента ротационен председател на Съвета на ЕС е Белгия, като властите в Брюксел поставиха борбата с трафика на наркотици сред приоритетите на мандата си.
Оттам предлагат по-традиционни мерки като затягане на сигурността по пристанищата и засилване на сътрудничеството с частния сектор чрез новосъздадения Европейски пристанищен алианс.
Според белгийските власти това ще доведе до по-стабилен контрол върху корабните товари и ще доведе до по-високи нива на залавяне на наркотиците.
Белгийският министър на вътрешните работи Аналис Верлинден пътува до Боливия през февруари тази година, където подписа съвместна декларация със страните от Латинска Америка "за ефективно справяне с всички аспекти на глобалния проблем с наркотиците". Тази спогодба цели да изгради по-силни мерки за залавяне на пратките с наркотици през следващите пет години.
Някои страни от Латинска Америка, включително Колумбия и Еквадор, обаче предложиха на европейските лидери да се съсредоточат върху намиране на решения за проблема в собствените си страни.
Градове като Брюксел, Амстердам, Лисабон и Тарагона се нареждат на челните места в световен мащаб по процент на употреба на кокаин на глава от населението, според данни на EMCDDA.
Според Алексис Гусдил европейците трябва да осъзнаят своята отговорност. Въпреки това според него тези, които употребяват наркотици, не трябва непременно да бъдат третирани като престъпници.
По думите му битката срещу наркотиците трябва да се фокусира преди всичко върху това да бъдат защитени обикновените граждани.
