Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп още не е поел поста си, но коментарите му за потенциалната външна политика на САЩ вече предизвикват скандали и напрежение.
Причината е, че Тръмп в момента активно флиртува с идеята за нова американска териториална експанзия, която потенциално би могла да си съперничи с покупката на Луизиана от Франция или сделката за Аляска, купена от Русия.
В рамките на последната седмица бъдещият лидер на САЩ намекна, че страната му може да погълне Канада и да я превърне в 51-ви щат, заплаши да наложи отново американски контрол върху Панамския канал и обясни как Вашингтон трябва да купи Гренландия от Дания.
В неделя той имаше публично изказване на консервативна конференция в Аризона, където коментира таксите, които правителството на Панама начислява за преминаването на американски кораби през Панамския канал.
"Таксите, начислявани от Панама, са абсурдни, крайно несправедливи, особено като се знае изключителната щедрост, която е оказана на Панама от САЩ, бих казал, много глупаво. Това пълно ограбване на страната ни веднага ще спре. Ще спре", коментира Тръмп и допълни, че не искал съоръжението да попадне в "грешни ръце".
Под грешни ръце той конкретно посочи Китай, които имат сериозни интереси в Панама.
Америка печели проекта за построяването на Панамския канал в началото на XX век, а след това го управлява до края на века. Чак през 70-те, по време на управлението на Джими Картър, Вашингтон подписва договор, с който управлението на съоръжението да бъде предадено на правителството на Панама. Това се случва на 31 декември 1999 г.
Според анализатора от "Блумбърг" Джил Дайсис зад тези думи на новоизбрания президент на САЩ има друга логика, която гледа към Китай.
Макар самият канал да се управлява от панамските власти, двете пристанища в двата края на канала се контролират от базирана в Хонконг компания. Съответно това, което Тръмп намеква, е, че страни като Китай имат прекомерно влияние върху проекта, смята Дайсис.
Според данните Китай е вторият по големина ползвател на Панамския канал след САЩ. Пекин има и големи икономически инвестиции в страната, а след като през 2017 г. Панама скъса дипломатическите си отношения с Тайван и го призна за част от Китай, мнозина започнаха да виждат задълбочените отношения между двете държави.
В Панама обаче не приеха нещата толкова аналитично.
"Всеки квадратен метър от Панамския канал и околностите му принадлежат на Панама и ще продължи да е така. Суверенитетът и независимостта на страната ни не подлежат на обсъждане", каза президентът на Панама Хосе Раул Морено в изявление в отговор на думите на Тръмп.
Местни експерти акцентираха на това, че вече 25 години каналът се управлява от панамските власти, като за това време са направени редица проекти за разширяването му и подобряването на работата.
Амбициите за експанзия на Тръмп обаче не спират само до канала, свързващ Антлнтическия с Тихия океан. Още от първия си мандат той иска САЩ да купят Гренландия от датското правителство.
През уикенда той публикува в своята социална медия Truth Social позиция, според която за САЩ "собствеността и контролът върху Гренландия са абсолютна необходимост" от съображения за национална сигурност и глобалната свобода.
САЩ поддържат космическата база "Питуфик" в Гренландия. Територията е богата на природни ресурси, включително редкоземни минерали и нефт, и заема стратегическо място за търговия, тъй като световните сили се стремят да разширят обхвата си в Северния полярен кръг - регион, към който Русия проявява сериозни апетити.
Само няколко часа след тази публикация правителството на Дания обяви плановете си за солидно увеличение на разходите за отбрана на Гренландия.
Министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен обяви пакет за отбрана в размер на "двуцифрено число милиарди" в крони, или поне 1,5 млрд. долара.
По думите му пакетът ще позволи закупуването на два нови инспекционни кораба, два нови безпилотни самолета с голям обсег и два допълнителни екипа от кучета с впрягове.
В плановете е заложено ѝ увеличаване на военния персонал в столицата Нуук, както и модернизиране на едно от трите основни граждански летища в Гренландия, за да може да приема изтребители F-35.
"В продължение на много години не инвестирахме достатъчно в Арктика, сега планираме по-силно присъствие", заяви още Поулсен.
Според генерал-майор Стеен Каергард от Датската академия по отбрана коментарът на Тръмп може да е целял именно подобна реакция.
До момента военните сили на Дания в Гренландия са били доста ограничени, а това е доста стратегически район. Затова и не е изключено новият американски президент да е искал да подтикне Копенхаген да засили отбраната на най-големия остров на планетата срещу конкуренти, действащи в по-широкия арктически кръг, като Русия и Китай, смята Каергард, цитиран от "Ройтерс".
Все пак анализатори в Дания заявиха, че планът за увеличаване на отбраната на Гренландия се обсъжда от дълго време и той не трябва да се разглежда като директен отговор на коментарите на бъдещия американски президент.
Междувременно министър-председателят на Гренландия, Муте Егеде отговори на коментарите на Тръмп с лаконично, но категорично: "Не сме за продан и никога няма да бъдем!".
И той, и датското правителство обаче изразиха готовност да работят със съседите си по отношение на отбраната и търговията.
Първоначалното предложение на Тръмп САЩ да придобият Гренландия бе направено през 2019 г. Тогава то бе посрещнато с бурни критики в Дания. Тогавашният датски премиер Мете Фредериксен описа идеята като "абсурдна", което накара Тръмп да отмени официалното си посещение в страната.
Що се отнася до коментарите за Канада, и там фокусът на новоизбраният президент на САЩ е чисто икономически.
В свое изказване от миналата седмица Тръмп наблегна на това, че търговският дефицит между Вашингтон и Отава се равнявал на 100 милиарда долара
"Никой не може да отговори защо субсидираме Канада в размер на над 100 млн. долара годишно? Няма смисъл! Много канадци искат Канада да стане 51-ият щат. Те ще спестят значително от данъци и военна защита. Мисля, че е страхотна идея. 51-и щат!!!", коментира той в своята социална медия Truth Social.
Тези смети на Тръмп са откровено повърхностни, като много икономисти побързаха да го оборят.
На практика ако се пресметнат всички стоки и услуги, става дума всъщност за търговски излишък, като същевременно с това САЩ печелят и пряко, и косвено от търговията със северната си съседка.
Нищо от това обаче не пречи на Тръмп да продължава да се заяжда с Канада, обявявайки за 51-вия щат на САЩ, а премиера ѝ Джъстин Трюдо - за губернатор.
В Канада засега избират да приемат това му поведение като шега, а редица от съветниците на новия американски президент също се изказват в тази посока.
Сегашният му медиен съветник Стивън Чънг пък отбелязва, че за разлика от някои медии, които се възприемат твърде сериозно, Доналд Тръмп е "много добър в общуването с обикновените хора" и често се шегува.
Зад тези шеги обаче прозира и нещо друго.
"Той се опитва да разтърси всеки и да направи хората несигурни", коментира Джералд Бътс, бивш съветник на Тръмп и негов близък приятел.
Според Бътс американският президент се опитва да поставя хората в отбранителна позиция и в състояние на несигурност, за да може по-лесно да ги принуди да направят това, което той иска.
Въпросът обаче е, че когато в XXI век някой говори за териториална експанзия, шегите се усещат малко по-сухо.