Когато човек си мисли за радиоактивни места, на ум идват Чернобил, Фукушима или Хирошима. Идеята за плаж в Бразилия едва ли се нарежда на първите места в такъв момент.
Но истината е, че едно от най-радиоактивните места на Земята е именно това - плажът Арея Перта край бразилския град Гуарапари - място, станало известно с високите си нива на външна радиация - над 400 пъти по-високи от нормалната фонова радиация.
Причината за този необичаен феномен е специфичният черен пясък, който може да се намери там. В този пясък се съдържат умерени количества монацит - фосфатен минерал, богат на няколко редки за Земята елемента, включително уран и торий.
Именно тези елементи придават това покачване на фоновата радиация на Арея Перта, като там тя може да достигне 175 мега сиверта (mSv) годишно или до 20 микросиверта на час (μSv/h).
На някои места, където струпването на черен пясък е по-голямо обаче, радиацията достига значителните 55 μSv/h.
За сравнение, средните нива на радиация на околната среда са около 0,3-0,4 μSv/h, докато рентгеновата снимка дава на хората еднократно излагане на около 100 μSv.
С други думи, престой от няколко часа на този плаж може да ви даде същото излагане на радиационно облъчване, каквото снимка на рентгена, а престоят там може да има и по-сериозни ефекти.
Богатият на монацит черен пясък на Гуарапари е забелязан за първи път през далечната 1880 г. от австрийския учен Карл Ауер фон Уелсбах.
По това време той усъвършенства химична формула, която, приложена на практика, прави светлината от газените лампи значително по-ярка. За тази формула обаче е необходим редкият елемент торий - нещо, на което монацитният пясък е богат.
Така до средата на XX век бразилските монацитни мини доминират в индустрията за добив на редкоземните елементи.
Едва към края на века обаче монацитните пясъчни плажове се превръщат в дестинация за здравен туризъм. Първа през 1972 г. д-р Силва Мело публикува научен труд, в който започва да препоръчва монацитния пясък като терапия за различни здравословни проблеми, включително ревматизъм.
Тя вярва, че радиоактивният пясък може да отключи възможностите на организма да се справи с причините за болките на тялото.
Тази ѝ идея се развива и днес вече всяка година хиляди туристи пристигат в Гуарапари, за да отидат на плаж с надеждата това да им помогне да се избавят от различни болести. Някои просто правят слънчеви бани, лежейки на пясъка, докато други се зариват с него, пренебрегвайки опасностите от продължително излагане на радиация.
50 години след публикацията на Силва Мело за ползите от монацитния пясък, мнозина в Бразилия все още вярват, че той всъщност влияе добре на здравето им и помага за лечението на различни болежки.
Туристическата индустрия на Гуарапари определено се е възползвала от тази легенда и градът гордо се кичи с прякора "Здравия град", въпреки противоречията около ефектите от излагането на пясъка.
По-интересното обаче е, че макар плажът Арея Прета да е с толкова високи нива на радиация, повечето части на Гуарапари имат относително нисък радиационен фон - средно 0,6 µSv/h, което не представлява реален риск за здравето.
Причината за това е, че морските вълни непрекъснато се блъскат в крайбрежните скали, които са особено богати на монацит. Така някои от радиоактивните съединения се изхвърлят на брега под формата на черен пясък.
През годините различни научни изследвания показват, че само гама-лъчението на Арея Прета представлява някаква сериозна опасност за туристите.
Според едно проучване от 2002 г. дозите лъчения на гама радиация от плажа са сравними с тези в непосредствена близост от около 1 км от атомната електроцентрала в Чернобил.
Авторите на доклада към проучването посочват, че докато радионуклидният състав в двете места несъмнено е различен, гама-лъчението на Арея Прета изисква защитно оборудване, ако човек ще стои за по-дълго време на плажа.
Според учените радиацията, абсорбирана през кожата, може да увеличи риска от рак на кожата, докато вдишаните радиоактивни съединения могат да причинят рак на белите дробове.
Именно поради тези причини Бразилската ядрена агенция не препоръчва прекарване на твърде много време на плажове като Арея Прета.
В един момент беше предложено монозитите да бъдат отстранени от пясъка и след това да се продават като ценна руда, богата на редкоземни елементи.
По този начин емблематичният черен пясък на Гуарапари може да бъде запазен заради туристическата си стойност, без да излага хората на вредно лъчение. За момента обаче подобни действия все още не са предприети от бразилските власти.
