След повече от шест десетилетия на управление ерата "Кастро" в Куба приключи. На 16 април лидерът Раул Кастро реши официално да се оттегли от властта, а три дни по-късно ръководството на местната комунистическа партия избра и неговия наследник.
Така за първи път след революцията от 1959 г. карибският остров ще бъде управляван от човек, който не е от фамилията Кастро. За първи път ще бъде и някой, който е роден след революцията и няма военно минало.
Това е Мигел Диас-Канел, който през 2018 г. стана президент на Куба, а сега вече ще заема и поста на Първи секретар на кубинската комунистическа партия, поемайки контрола над двете най-висши длъжности в страната.
Изборът на Канел не изглежда изненада, като през последните десетина години той поддържа близки отношения с Раул Кастро и малко след избирането си сам потвърди, че често ще търси съветите на вече бившия лидер.
"Ще се консултирам често с другаря Раул относно най-важните стратегически решения за съдбата на нацията ни. Той винаги ще бъде наоколо", казва Канел в речта си пред делегатите на конгреса на Комунистическата партия.
По този начин той се ангажира с приемственост и придържане към заветите на фамилия Кастро.
Въпреки че новият лидер представлява следващото поколение от политическия елит на Куба, израснало в годините след революцията, не се очаква това да окаже съществено влияние върху курса на страната. Канел не притежава харизмата на Фидел Кастро, а не изглежда да има и твърдия авторитет на Раул, но със сигурност не може да се каже, че няма опит.
Той е добре познато лице в кубинската политика вече почти 30 години. Възходът му започва след 2009 г., когато е назначен за министър на образованието, а през 2013 г. става вице-президент. Пет години по-късно Раул Кастро се оттегля като президент и е наследен от Канел.
Последните повече от две години изглеждаха като подготовка за окончателното предаване на властта към него. Канел използва времето преди COVID-19 пандемията, за да обикаля страната и да опознава живота на обикновените хора в срещи, предавани на живо по местните телевизии. В контраст с него Кастро постепенно започна все по-рядко да се появява на публични събития, а когато това се случваше, оставяше Канел да вземе думата вместо него.
Реално Канел се опита да си изгради имидж на динамичен и по-млад лидер в сравнение с 90-годишните ветерани от революционното поколение, които вече си отиват. Той активно използва социалните мрежи и новите технологии и дори е подкрепял правата на ЛГБТ+ общността в своята провинция.
Сега бъдещето на острова остава изцяло в неговите ръце, а предизвикателствата са повече от сериозни.
Канел ще трябва да се справя с тежката икономическа ситуация на Куба, която бе допълнително влошена от коронавирус пандемията.
"Основният проблем ще е икономиката", смята Хорхе Дуани от Кубинския изследователски институт в Международния университет във Флорида. "Не е ядрена физика, за да го разбереш. Просто е признание, че Куба се намира в най-тежката икономическа криза от началото на 90-те насам."
Цифрите го потвърждават. В рамките на 2020 г. икономиката на страната се сви с цели 11%. За това допринесоха и санкциите, наложени от тогавашният американски президент Доналд Тръмп. Тогава той върна ембаргото над страната и прекъсна възможностите за парични преводи на кубинските емигранти в САЩ, които изпращаха над 3,5 милиарда долара годишно към своите семейства на острова.
От своя страна пандемията засегна важния за страната туристически сектор, който се сви със 75% и понесе почти непоправими загуби от 2,5 милиарда долара.
Този драстичен спад на приходи нанесе тежки щети на държавния бюджет на страната и нейната плановата икономика. Логично, в резултат на всичко, в момента има на лице остър дефицит на всякакви стоки за всекидневна употреба, включително и храна.
Оказва се, че правителството просто няма пари, с които да зарежда със стоки магазините в страната, почти всичките от които са държавни. Така се стигна до завръщане на позабравената практика от 90-те за отваряне на специализирани магазини, в които се пазарува само с долари или друга чуждестранна валута.
Те на практика са единствените добре снабдени, a идеята им е да извличат спестяванията във валута на "привилегированата" част от населението, която получаваше доскоро парични преводи от своите роднини в САЩ.
За Канел обаче причината за положението в Куба трябва да се търси именно във Вашингтон. В своя реч от миналата година, цитирана от The New York Times той твърди именно това.
"Всеки път като опитваме да вземем кредит, те ни пречат. Спират ни да си доставяме петрол и ни принуждават да се снабдяваме от други места при по-високи цени", коментира той в изказването си.
Все пак Канел не се отрича необходимостта от икономически реформи.
Още миналата година бяха обявени някои от тях, като те са свързани най-вече с разширяване на частния сектор, който ще бъде допускан във все повече индустрии и браншове. В тях, разбира се, не влизат смятаните за стратегически сфери на отбраната, медиите и здравеопазването.
В този контекст Канел и новото поколение лидери около него ще трябва да се справят с трудната задача да продължат заветите на Кастро и революцията и в същото време да изведат Куба от тежката криза.
