Половината живот на бившия полицай, представящ се само с псевдонима Цзяин, е преминал около затворници в Китай, където правата на човека са относително понятие. Около работата си често е виждал насилие при разпита на заподозрени, но тази агресия след време ще му се струва като пикник в парка в сравнение с изтезанията на уйгурите, на които става свидетел през 2015 г.
Пред CNN Цзяин, който отказва да се представи пред медията с реалното си име от страх за безопасността си и тази на семейството си, разказва, че е включен в силите на реда, нахлули в китайската провинция Синдзян и арестували стотицихиляди представители на етническото малцинство уйгури.
В заповедта се казвало да ги задържат и да ги измъчват, докато не признаят, че са последователи на радикалния ислям и подготвят терористичен акт в Китай. Мъченията са кое от кое по-брутални, а крайната им цел е задържаните да кажат думите "Аз съм терорист" независимо дали са планирали престъпление или не.
Сред арестуваните е имало мъже, жени и деца на около 14 г., като към никого от тях властите не са благосклонни. "Ритайте ги, бийте ги, докато не се подуят. Трябва да коленичат на пода и да плачат", се казвало в заповедите и изтезанията се редували - от бой с електрически палки до провисване за тавана, изнасилвания и връзвания за "тигров стол", при който арестантите нямат никаква подвижност.
"Всеки полицаи имаше любим метод на мъчение. Някои използваха щанги, други железни вериги, а трети брадви. Част от тях скачаха върху главите на заподозрените, опитвайки се да изтръгнат самопризнания. За повечето това беше просто работа, но някои просто бяха психопати и това им доставяше удоволствие", описва случилото се Цзяин.
Затворниците са държани будни в продължение на дни, отказвана им е храна и вода, а когато в крайна сметка се пречупят и се признаят за опасни ислямисти, полицията ги освобождавала, за да ги изправи в лагери, които през март 2021 г. "Амнести Интернешънъл" определи като затвори, извършващи брутален геноцид над уйгурите.
Според изнесените данни Китай от години води политика на системно изтребление на мюсюлманската общност, намираща се на територията им. Невинни мъже са арестувани и осъждани, а десетки хиляди жени са подлагани на процедури по безплодие, с които да се контролира раждаемостта сред етноса.
По документи китайското правителство представя въпросните лагери като средство за борба с радикалния ислям и отрича, който и да е от методите им да е нарушил правата на мюсюлманската уйгурска общност.
Но това, което бившият служител на полицейските сили в Китай - Цзяин е видял с очите си драстично се различава от описанията на процеса в деловодството на правителството.
"Арестувахме обикновени хора, които се хранеха вкъщи със семействата си или гледаха телевизия, преди ние да се появим с пушки и да ги насочим към главите им. Заплашвахме ги, че ще стреляме, ако не тръгнат веднага и ги биехме с електрически палки, докато се качваха в колите", разказва китаецът.
По време на разпитите той е играел "лошото ченге", който описва детайлно подготвения физически тормоз, но по негови думи е избягвал тежкото насилие за разлика от повечето си колеги.
"Една от често срещаните мерки, беше охраната да нареди на старите затворници да изнасилят и малтретират новите затворници от мъжки пол", разказва Цзяин.
Абдувели Аюп, 48-годишен уйгурски учен от Синдзян, твърди, че е бил сред задържаните, за които е поръчано посоченото брутално изнасилване. Аюп е изведен от детската градина, която отворил за уйгурските деца, за да говорят на майчиния си език, и отведен в най-близката къща, заобиколена от полиция.
След първия час на задържането си Аюп е преместен в затвора, а още същата вечер е изнасилен от дузина китайски затворници под погледите на четирима пазачи, поръчали нападението.
"Охраната на затвора влезе в килията ми и ме принуди да сваля бельото си и да се наведа. Умолявах ги да не го правят", разказва той пред BBC.
Аюп си спомня, че няколко часа след нападението се събудил в собственото си повръщано и урина, а на другия ден унижението се повторило отново.
Уйгурският учен е изнасилван в продължение на една година, докато не се признал за виновен в събиране на средства, предназначени за терористична атака.
Истории като неговата държат бившия полицай Цзяин по цели нощи буден. В съзнанието му играят лицата на хората, които вероятно не са успели да избягат от лагерната система и са принудени да изживеят живота си сред постоянни изтезания.
"Арестувал съм толкова много хора и ме вцепенява мисълта от случилото се с тях. Виновен съм и се надявам на прошка от хората, станали жертва на тези мъчения", казва полицаят.
От своя страна, Абдувели Аюп, който се спасява от затвора посредством хуманитарни организации, казва, че не вини полицията за случилото се с него. Той също смята, че те също са жертва на "гнилата комунистическа партия", която само се преструва, че служи на определена група хора, а в действителност налага диктатура.
"Оцелях след това психологическо мъчение, защото съм религиозен човек. Нямаше да го преживея без моята вяра. Тя е пътят към свободата, който все още ме поддържа жив", споделя още Аюп.
