Обявената от руския президент Владимир Путин "частична мобилизация" във връзка с войната в Украйна създаде може би най-голямото обществено сътресение в страната от края на Студената война и краха на СССР насам.
Оценките на руските власти са, че 700 000 мъже са напуснали страната за по-малко от две седмици след обявяването на указа на държавния глава, а още неустановен брой други са се укрили на територията на Русия.
Сега обаче мобилизацията вече е приключила - поне това твърдят от Кремъл, като посочват, че необходимият брой наборници вече е събран и ще се продължи със следващи стъпки и действия за военния конфликт.
Това обаче поставя руските бегълци пред сложна дилема - могат ли спокойно да се върнат у дома, след като мобилизацията е свършила, или опасностите все още не са приключили?
Стремежът на Русия да събере възможно най-бързо мъже в боеспособна възраст предизвика безпрецедентно изселване на хора от страната. Историите за това как "доброволци" за армията се събират от хостели с работници и дори от метрото в Москва провокираха почти паническо бягство, което само се засилваше от слуховете, че границите на Русия ще бъдат затворени за мъжете в наборна възраст.
Широките правила за това кой може и кой не може да бъде зачислен към армията също предизвикаха несигурност.
В крайна сметка мнозина мъже в активна трудоспособна възраст се насочиха към близките държави, най-вече Армения, Грузия, Казахстан и други.
Само ден след обявената мобилизация самолетните билети от Русия бяха разпродадени, а скоро след това започнаха да се образуват внушителни опашки по граничните пунктове на страната.
След първоначалното бързане да напуснат Русия немалко от тях обаче се оказаха изправени пред трудната реалност да се опитват да свържат двата края в непознат град.
"Брат ми и аз се опитахме да си намерим работа в Казахстан - най-малкото фиктивна, за да получим разрешение за пребиваване, но нищо не стана", разказва 21-годишният Павел пред Moscow Times. Той е един от първите, които са решили да се върнат обратно в Русия след прекарани три седмици зад граница, докато течеше мобилизацията.
Павел разказва, че е избягал заради общата паника, като цялото приключение е струвало на него и на брат му общо 100 хил. рубли (около 1650 долара).
"Все още си мисля, че завръщането беше глупаво решение, но е трудно да се устои на емоциите", коментира още Павел, чиято приятелка е останала в Русия, докато той е бил в Казахстан.
Неговият брат все още е там, но също обмисля скоро да се завърне в родината си, като признава, че принудителната емиграция трудно му понася на психиката. Проблемът пред това той все още да не иска да се прибере в Русия е това, че с властите там никога не може да бъдеш сигурен дали все пак няма да те мобилизират напук на правилата и на официално обявените информации.
Другият проблем е отношението, което се формира в руското общество - общо осъждане на тези, които са избягали по време на мобилизацията. Или поне това се пропагандира от редица обществени фигури.
Влиятелният руски депутат Андрей Климов обяви миналия месец публично, че всички, които са избягали от страната по време на мобилизацията, трябва да бъдат определени като "чужди агенти" - новият популярен термин, който Руската федерация използва, за да отбележи всички неудобни за режима лица и организации.
Освен с клеймото обаче, това обозначаване върви с тежки финансови декларации и повишено следене от службите за сигурност.
Председателят на Съвета на федерацията на Русия Валентина Матвиенко също използва високата си позиция, за да заклейми бегълците, наричайки ги "плъхове". Тя беше категорична, че тези граждани вече не са добре дошли в родината си.
За завърналите се съществува и опасността от арест заради бягството им по време на набирането на войници за бойните полета в Украйна.
По закон в Русия мъжете, отговарящи на условията за военна служба, трябва да получат лично известие, че са били мобилизирани. Затова и служители от наборните комисии посещават набелязаните мъже по домовете им, както и на работните им места.
Ако на човек бъде връчен проектодокумент и той се подпише за получаването му, но по-късно не се яви в наборната служба, той официално се приема за укрил се, а това се наказва с глоба и потенциално със затвор. При единично нарушение глобата е до 3000 рубли (около 48 долара), докато повторно неявяване може да доведе до две години затвор.
Със сегашната ситуация с войната в Украйна обаче Държавната дума лансира законови промени, които ще увеличат наказанията за укриващи се от набор до 5 години лишаване от свобода. Тези планове засега са замразени, но притесненията за мнозина остават.
Остава и страхът, че отминалата мобилизация е само първата от много вълни за набиране на бойци за войната в Украйна.
Експерти прогнозират, че хвърлянето на лошо обучените наборници няма да доведе до обрат във военните действия. Те предупреждават, че Русия може да възобнови мобилизацията, ако продължи да търпи поражения на бойното поле, като най-негативните прогнози са това да се случи още тази зима.
Други обаче предупреждават, че макар Кремъл да има нужда от свежи бойци в Украйна, мобилизацията е оставила своя сериозен и тежък отпечатък върху и без това разклатената руска икономика.
При около 700 хил. мъже в работоспособна възраст избягали в чужбина, още около 300 хил. вкарани в армията ударно и неизвестно количество руснаци укриващи се в самата страна, за да не бъдат мобилизирани, това означава, че работната сила на страната рязко е намаляла с над 1 млн. души.
Въпреки че тук говорим за по-голямо количество хора от по-малките и по-слабо развити икономически републики в рамките на Руската федерация, това все пак е голям удар за икономиката, като в по-дългосрочен план може да се окаже сериозна опасност.
Първи ще понесат щетите малките предприятия, чиито служители са били вкарани в армията, като според някои експерти тепърва ще се усещат ефектите от мобилизацията.
Самият хаос, в който се извърши тя, също спомага за свиване на потреблението сред руското общество - уплашените хора по някаква причина са по-малко склонни да харчат пари и да купуват неща извън най-необходимите им продукти и стоки.
Руската централна банка вече призна, че икономическата активност в страната се е забавила значително за последните два месеца, откакто беше обявена мобилизацията, като разходите на домакинствата за нехранителни продукти за седмицата от 19 до 25 септември са паднали с 12,7% на годишна база, сочат официалните данни, цитирани от "Ройтерс".
Затова и някои се опасяват, че нова вълна на мобилизация не просто ще изгони още повече хора от страната, но също така ще доведе до още по-сериозни сътресения върху икономиката на Русия и нов пик на недоволство сред руснаците.
Междувременно покрай завръщащите се бегълци в страната започват да пристигат обратно и първите мобилизирани войници, убити или ранени тежко в битки - яркото доказателство за това, че войната рядко е толкова героична, колкото властите се опитват да я изкарат.
