В Полша наричат въглищата "черно злато". В миналото горд символ на енергийната независимост на страната, днес невъзможността за отказ от това "мръсно" производство се превръща в заплаха за бъдещото ѝ.
Колко близо е Полша до задънената улица - а и всеки друг, който разчита на енергия от изкопаеми горива, напомня решението на Съда на Европейския съюз в Люксембург, който постанови страната да плаща по 500 000 евро глоба на ден на Европейската Комисия за отказа си да спре от експлоатация откритата мина за лигнитни въглища в Туров, на границата с Чехия и Германия.
По-рано през годината ЕК нареди на Полша да спре мината, а след като това не стана, Чехия заведе дело в съда в Люксембург срещу съседката си - отношения сравнително редки между държавите в ЕС. Жалба в ЕК подаде и германският граничен град Зитау.
Жителите на граничните на Туров райони и в Чехия, и в Германия, от години страдат от шума, мръсния въздух и - според официалния иск на чешкото правителство - мината изчерпва запасите от подземни води в района. Напрежението ескалира заради плановете на компанията, която оперира в мината - държавната PGA, да копае още по-близо до границата с Чехия.
След решението на съда Полша отново заяви, че не възнамерява да затваря 100-годишната мина заради риска за сигурността на енергийната й система, нито пък да плаща наложената глоба от 500 000 евро на ден.
"Глобата е непропорционална и налагането й не е оправдано с факти", обяви говорител на правителството във Варшава.
"Това е съдебен обир и кражба посред бял ден. Няма да получите и цент", закани се полският министър на правосъдието Марчин Романовски.
Лошите взаимоотношения на Полша със съседите ѝ обаче са по-малкият проблем. Туров осигурява електричество за над 2 милиона домакинства в Полша, освен това дава работа - директно или индиректно - на всеки втори в региона.
А въглищата като цяло осигуряват 80% от енергията за домакинствата в Полша - според данни на Международната енергийна агенция за 2019 година, цитирани от CNN. За сравнение - при съседите Чехия и Германия процентът енергия за за домакинствата, осигурявана от изкопаеми горива, е съответно 54 и 43 на сто.
При обявена от ЕС цел за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 година и със 100% до 2050 година, в която горенето на въглища няма как да се впише, положението в Полша не изглежда розово. При това Туров е на едва пето място по замърсяване в страната с произведените 5.5 милиона тона парникови газове през 2019 година.
Плановете за мината обаче са да работи до 2044 година. Неясно е как изобщо ще е възможно това при постоянно покачващите се цени на парниковите емисии, по които големите замърсители трябва да плащат компенсации.
"Дори перспективата за 2044 година е плашеща за нас - не ни дава 50 години, които биха били достатъчни да се извърши промяната без отрицателни последствия за региона", казва пред "Гардиън" кметът на близкия град Богатиня Войчех Добролович.
В Полша въглищата осигуряват работа на 100 000 души, което дава голямо поле за популизъм.
Темата се експлоатира мощно от малкия коалиционен партньор в управлението "Солидарност Полша" с обещания за борба със зелените планове на ЕС, което допълнително подхранва страховете на хората и не помага за по-лек преход към по-устойчиви алтернативи.
Каузата на полския въглищен шовинизъм изглежда напълно обречена.
Дори световният лидер по производство на парникови емисии - Китай, се отказва от плановете си за инвестиции в ТЕЦ-ове на въглища в чужбина.
Пред Генералната асамблея на ООН китайският президент Си Дзинпин обяви, че страната ще оказва подкрепа на развиващи се страни в развитието на зелена енергия и няма да строи нови заводи за производство на енергия, базирани на изгаряне на въглища.
Наблюдатели смятат, че става дума за проекти във Виетнам и Индонезия.
Миналата година Китай обеща план, според който ще достигне максимума на производство на вредни емисии преди 2030 г., а до 2060 г. те се бъдат плавно сведени до нула.
