Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Няма царевица - няма държава": Как Мексико обяви война на ГМО

Родината на тази култура се оказа след най-големите вносители Снимка: Getty Images
Родината на тази култура се оказа след най-големите вносители

Мексико е не просто родината на царевицата. Култивираното преди 10 хиляди години растение е символ на страната, основна храна за населението и база за местната кухня.

А сега Мексико е на второ място в света - след Япония, по внос на царевица в света. Доставките са основно от големите производители на генномодифицирана царевица от САЩ.

Родината на тази зърнена култура е не просто зависима от вноса. Мексико рискува да загуби уникалните си сортове и част от собствената си идентичност.

Но нещата може да се променят. Неочаквано за някои, навръх последната Нова година президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор обяви, че от 2024 г. страната ще забрани ГМО царевицата, както и употребата на пестицида глифосфат. Това звучи като обявяване на война на големите агропроизводители - както у дома, така и на север от границата. Защото около 40 на сто от произвежданата в САЩ царевица се изнася в Мексико. 

Снимка: Getty Images

До 60-те години на миналия век производството на царевица в Мексико е достатъчно, за да задоволява нуждите на страната. През 70-те започва вносът от САЩ и държавата постепенно започва да зависи все повече от чуждестранните пазари. Това обаче е начинът да се осигури достатъчно и евтина царевица.

През 90-те Мексико става част от NAFTA - Северноамериканското споразумение за свободна търговия, с което големите производители в страната и в САЩ превземат окончателно пазара, а малките и средни ферми са обявени за неефективни и неконкурентноспособни. Постепенно вносът заема една трета от нужните на Мексико количества. 80 на сто от него е ГМО, а 35 на сто от вноса на заклеймения от активистите по света пестицид глифосфат в Мексико е за местните фермери, които произвеждат царевица.

"Царевицата, това свещено растение, е от Мексико, а ние сме нацията, която внася най-много царевица", даде заявката при встъпването си в длъжност Обрадор през 2018 година.

След обещанието му за спиране на ГМО царевицата, правителството обяви и план, според който до 2024 година 30% от вноса трябва да е заменен с местна продукция. Според плана тази година спадът на вноса трябваше да е с 9 на сто. Част от програмата е и подпомагане 300 000 малки и средни ферми в страната, които произвеждат местни и не ГМО видове царевица.

Това, коментира "Политико", показва най-активната разделителна линия в глобалните хранителни политики. В САЩ са разтревожени, че отдавнашните движения в Европа срещу ГМО продуктите - които са и забранени в доста страни от Европейския съюз, - и срещу пестицидите като глифосфат - широко използван в селското стопанство химикал, за който се смята, че е канцерогенен и уврежда почвата, ще се разраснат. От американския департамент по земеделие предупреждават, че ако Европейският съюз успее да наложи световни норми за намаление на пестицидите и по-органично земеделие, това ще доведе до намалено производство и ръст на цените на храните.

А сега подобни настроения има на южната граница на САЩ и в рамките на огромен пазар от собствената им свободна търговска зона. Отговорът е коалиция от страни, чиято цел е да се поддържа "устойчивият растеж на производството". В нея членуват Бразилия, Австралия и Филипините. Но не и Мексико.

Въпреки съпротивата срещу ГМО и индустриалното производство, в Европа под "царевица" разбираме растение с жълти зърна, каквото има по всички магазини и се отглежда в собствените ни поля.

Всъщност, в родината на царевицата има сини, розови и какви ли не още кочани. "Имаме бяла, кремаво жълта, черна, синя, червена", обяснява пред "Политико" Панфило Ернандес Ортис, член на групата Висенте Гереро, в която членуват малки ферми в щата Тласкала и която защитава традиционното земеделие.

Младите фермери наследяват семената и сортовете от семействата си, които ги пазят и предават от поколение на поколение. Традицията е важна за общностите и за страната ни, казва Ернандес.

За сравнение, в света на Биг Агро големите играчи Bayer AG, които придобиха Monsanto през 2016 г., и Corteva разработват генетично модифицирани семена и хербициди, които останалите компании могат да произвеждат чак след изтичането на патента им - освен ако не си платят за лиценз преди това. Bayer, според "Ройтерс", от дълго време доминира на пазара в САЩ.

Въпреки трудностите, в Мексико все още има около 2 милиона фермери, които произвеждат "естествена" царевица. Именно малките ферми и начинът, по който съхраняват и си предават сортовете, е дал 60-те вида царевица, които страната има - за различните климати и почви.

Сега заявките на президента Обрадор срешу ГМО и глифосфата може да задържат малките фермери на повърхността и да ги върнат на пазара.

"При тези неолиберални политики провинцията и селското земеделие в Мескико бяха изоставени и смятани за неконкурентни", коментира пред "Политико" Виктор Суарес, зам. министър по земеделието на Мексико. Той е дългогодишен съюзник на президента Лопес Обрадор. Затова и обяснява, че сега целта е малките производители да бъдат поставени в центъра за земеделието.

Част от това е стартираната от малки фермери през 2007 г. национална кампания "Няма царевица - няма държава", чиято цел е да се съхрани разнообразието на сортовете от ГМО замърсяване и корпоративен натиск. Сега тя е припозната от президента.

И, естествено, среща съпротива от лобита - и на север от границата, и в страната, които могат да загубят огромен пазар за ГМО царевицата си. Големите фермери в Мексико заплашиха правителството със съд и предупредиха, че подобна стъпка ще доведе до недостиг на храни и ръст на цените. Отказът от глифосфат ще доведе до 40 на сто спад в продукцията от основни продукти като царевица, кафе, чили и авокадо, а така над 126 милиона мексиканци ще са изправени на ръба на хранителна криза, смятат големите ферми.

Снимка: Getty Images

ГМО царевицата е основна за изхранването на добитъка, както и за производството на бира, зърнени закуски и снаксове, допълват те. Така със забраната под риск ще бъдат и местните доставки, които биха били заменени с внос.

Всички обжалвания на декрета на президента за забраната обаче са отхвърлени от съда. Включително и жалба от гиганта Bayer-Monsanto.

С декрета на президента се замразява употребата и купуването на глифосфат от правителствени агенции от 2024 г. и се задължава научната институция на страната да удвои търсенето на алтернативи за устойчиво отглеждане на продукцията.

Той забранява и култивацията на ГМО царевица в страната от 2024 г. Това е важно за съхраняването на местните видове, защото при засаждане на генномодифицирана царевица в близост би се получило замърсяване и те ще изчезнат.

Големи фермери в САЩ продължават да натискат властите във Вашингтон да поискат от Мексико смяна на курса, а малки ферми и неправителствени организации и от двете страни на границата зоват САЩ да не се месят.

Според Карън Хансен-Кун, експерт по търговия в Института за земеделска и търговска политика, няма причина настоящата политика на Мексико да да минира търговските отношения на страната със САЩ. Все пак в Щатите се произвежда и огромно количество не ГМО царевица, което може да се изнася за Мексико.

Въпреки това - очаквано, Мексико в последно време смекчи позицията си. Наскоро министърът на земеделието на Мексико Виктор Вийалобос посети заедно с американския секретар по земеделието ферми в Айова и увери американския си колега Том Вилсак, че износът на САЩ няма да пострада от забраната за ГМО в Мексико.

"Мексико може да не отглежда генетично модифицирана царевица, но това не ограничава възможността на страната да я внася", обясни Вилсак пред репортерите. "Колко тортии се ядат дневно в Мексико?", попита той Вийалобос."Милиард", отвърна съседът от юг. Мексико просто не може да произвежда достатъчно за собствените си нужди, поясни Вилсак.

И така се оказа, че забраната за ГМО царевица е за употреба от хора. И не уточнява кои продукти включва, обяснява "Ройтерс". Затова и Мексико няма да произвежда, но може да позволи внос от САЩ за собствената си агроиндустрия.

Защото Мексико произвежда основно т.нар. бяла царевица, която се яде от хората. А огромната част от вноса е на жълта царевица за фураж.

А последните данни от края на октомври, цитирани от "Юкатан Таймс", са за рекорден внос за тази година - очакванията са за близо 18 милиона метрични тона внос от САЩ. Зърното е за покриване на растящите нужди за изхранване на животните и ситуацията показва, че поне на този етап Мексико не в състояние да посрещне собствените си нужди единствено с местно производство.

 

Най-четените