Интерпол има своя нов президент. Тази седмица международната организация, чиято цел е да координира сътрудничеството на полицейските органи в различните страни в борбата с криминалната престъпност, избра нов ръководител - генерал-майор Ахмед Насер ал-Раиси.
Кандидатурата на главния инспектор на Министерството на вътрешните работи на Обединените арабски емирства бе предпочетена пред тази на Сарка Хавранкова от Чехия, която в момента действа като вицепрезидент на Интерпол в Европа.
Тази новина обаче предизвика сериозни реакции заради обвиненията, които редица правозащитни организации отправят срещу Ал-Раиси от години насам. Според тях той, като един от ръководителите на службите за сигурност в ОАЕ, е отговорен за извършването на различни престъпления, включително изтезания, произволни арести и насилствени изчезвания.
Още повече - неговото назначение за шеф на Интерпол се случва на на фона на появилите се обвинения, че правителството на Абу Даби злоупотребява с използването на така наречените "червени бюлетини" на Интерпол.
Те по принцип служат, когато става въпрос за изискване на информация, арест или екстрадиране на престъпници, укриващи се в чужди държави. Според обвиненията обаче монархията от Персийския залив ги използва, за да може да преследва политически дисиденти - нещо, което е в пълен разрез с традициите на Интерпол за политически неутралитет.
От няколко месеца насам обаче Раиси организира солидна кампания в своя подкрепа за лидерския пост в Интерол, а през последните години ОАЕ прави съществени инвестиции в дейността на полицейската организация. Така например през 2017 г. Абу Даби се ангажира да направи дарение от 56 милиона долара, което по принцип представлява около една трета от целия годишен бюджет на Интерпол, и предизвика подозрения в опит за купуване на влияние.
Един от критиците на Абу Даби е британският адвокат сър Дейвид Калвърт-Луис, чиито доклад от април месец тази година показва, че един от основните финансови органи на Интерпол - Фондацията за безопасен свят - е "напълно зависима от ОАЕ", като в момента "единствената ѝ цел е да служи като средство за превеждане на пари от правителството на ОАЕ към Интерпол."
"Към днешна дата изборният процес на Интерпол е непрозрачен, което означава, че не може да има обществен контрол върху него и това как кандидатите са проверявани", казва от своя страна Бруно Мин, правен директор в Fair Trials, базирана във Великобритания организация, която води кампании за справедливи и равноправни правосъдни системи.
"Без това няма как да знаем какво да очакваме от кандидатите по отношение на ангажимента им към правата на човека", допълва още той.
Самият Раиси има доста дълга кариера в полицейския апарат на ОАЕ, започнала още през 1980 г., за да се издигне до текущата си позиция в Министерството на вътрешните работи.
Като президент на Интерпол той ще има предимно церемониални функции, ще представлява организацията на официални форуми и ще председателства няколко комитета.
Избирането му на представителна позиция в толкова важна организация обаче хвърля сянка върху принципите на работа на Интерпол и в същото време насочва вниманието към това, което се случва в ОАЕ и делата, които са заведени срещу Раиси.
Един от най-известните случаи е този на Ахмад Мансур, който от 2017 г. лежи в затвор по обвинения в разпространяване на фалшиви информации и нарушаване на обществения ред. Службата на върховния комисар по човешките права на ООН определя случая му като "пряка атака срещу защитниците на човешките права в ОАЕ."
До момента няколко правозащитни организации, сред които Human Rights Watch, са завели дело срещу Раиси, обвинявайки го че под негово ръководство Мансур е бил изтезаван и подлаган на мъчения.
Други два случая са свързани с британските граждани Матю Хеджис и Али Иса Ахмад. Първият е арестуван по обвинения в шпионаж за МИ-6, докато вторият е задържан през 2019 г. след футболен мач за Азиатската купа. И двамата твърдят, че са били измъчвани и изтезавани, като са завели дела срещу Раиси в английски, френски и турски съдилища.
Междувременно самата организация Интерпол от години е обект на критики относно начина на използване на "червените бюлетини".
В момента има около 62 000 активни, като тяхното оспорване от обвиняеми е труден и бавен процес, при който те нямат право да бъдат изслушани или пък да изискат разглеждане на представените срещу тях доказателства.
Така въпросните бюлетини от един инструмент за борба срещу престъпността, могат лесно да бъдат превърнати и в средство за политическа репресия от определени правителства.
Според Калвърт-Луис ОАЕ е именно такъв случай, а Абу Даби често пъти изисква издаването на "червени бюлетини", за да може да издирва не само престъпници, но и хора, които просто дължат пари.
"Така ОАЕ просто използва Интерпол като частна фирма за събиране на дългове", смята той.
В крайна сметка избирането на Раиси със сигурност не изглежда като позитивен сигнал и не изпраща добро послание с оглед претенциите на Интерпол за безпристрастност. Даже напротив - само може да задълбочи критиките и съмненията в ефективността на най-голямата полицейска организация.
