4,7%. Това е глобалното съотношение на хората, които са починали в неделя следобед, спрямо общия брой на онези, които имат положителна проба за COVID-19 и се лекуват.
Този процент обаче не само е променлив, но е и разочароващо ненадежден - не само за правителствата, които се опитват да калибрират своята стратегия, но и за гражданите, които се опитват да преценят риска за здравето си.
Делът на хората, починали от болестта, варира поразително в различните държави.
Анализаторите на ситуацията непрекъснато предупреждават, че в уравнението съществуват толкова много несигурни величини - включително това колко е реалният брой на заболелите - че става почти невъзможно да се направят категорични заключения относно смъртността.
Въпреки това обаче е трудно да не забележим някои конкретни примери. Като това, че в Испания смъртните случаи само за ден се качиха до 849, а новите регистрирани положителни проби на 31 март бяха 9222.
Логично, тези цифри карат анализаторите да търсят причините, които лежат в основата им. Обясненията варират - от закъснелите мерки в страната през демографския ѝ профил, липсата на масов скирининг и конспиративните теории, които подозират китайското правителство в користни подбуди и укриване на данни.
Платформата Voz Libre търси причините и в поведението на испанеца.
Докато китайските мигранти в Мадрид първи затварят вратите на малките си бизнеси, когато чуват далечното ехо на епидемията в родната им страна, испанците не се притесняват, че вирусът може да стигне до тях и седмици наред общуват свободно.
Именно самодисциплината е едно от нещата, които различават двете нации - според експерти в Ухан има четири грешки, които испанците все още допускат. Първо, на улицата има доста хора. Второ, градският транспорт не е спрял да се движи. Трето, автомобилите също трябва да се ограничат до минимум. И четвърто, всякаква икономическа дейност трябва да спре, защото много хора продължават да ходят на работа в офис.
Дори тази пълна парализа на страната да се осъществи днес, резултатите ще бъдат видими едва след известно време. Точно както в момента са видими последствията от дългото забавяне на социалната изолация и закъснялата реакция на правителството, които доведоха до масово и едновременно заразяване на много хора.
Това е и причината болниците да изнемогват, но проблем има поначало - в сравнение с Австрия и Германия, в Испания на глава на населението се падат три пъти по-малко легла.
В опита си поне малко да подобрят ситуацията, властите преобразуваха някои хотели и пространства (какъвто е например конгресният център Ifema) в полеви болници, докато Паласио де йело - една от най-големите ледени пързалки в Мадрид - се превърна в морга.
Нищо обаче не може да умилостиви обществото и медиите, които се надпреварват в това безпощадно да критикуват политиката на Педро Санчес.
Сайтът PRNoticias например прави опит да изведе петте най-съществени негови грешки: лишените от съдържание популистки изявления, противоречивите послания, липсата на лидерски качества, недопускане на критични въпроси от страна на журналистите (определено като цензура) и липсата на съгласуваност вътре в самото правителство.
Те обаче изглеждат по-скоро като отражение на неспособността на Санчес да се справи с вече създалата се ситуация. В политически план е почти ясно, че поведението му ще разклати и без това крехкото доверие в Испанската социалистическа работническа партия, но за момента този въпрос стои на заден план.
На преден остават притеснителните данни за смъртността в страната. Като изключим политическите ходове, пръст в тях има и демографията.
В Испания над 30% от населението е над 55-годишно, а ако сравним този процент с Китай, разликата веднага е видима - там едва 12% попадат в групата 65+.
Expansion задълбава в тази статистика и вади още една - на заразените в различните страни, разделени по възрастови групи. Така например веднага се вижда, че в Китай болните на възраст над 60 години са 31%, докато в Испания - 47,8%.
Междувременно на 22 март Министерството на здравеопазването извади и първите данни за смъртността в държавата по години - 95,4% от починалите също са от рисковата група 60+.
Майк Райън, директор на спешните здравни програми към СЗО, добавя по този повод и четири фактора, които могат да влияят на нивата на смъртност в една страна: кой е болен, на какъв етап от епидемията се намира държавата, колко тестове се правят и как се справя здравната система. Има обаче винаги и елемент на несигурност: никой няма как да знае колко от жертвите щяха да починат от нещо друго, ако пандемията не се беше случила.
Споменатите тестове също са един от основните проблеми в Испания. Регионалните власти на Мадрид, където епидемията има най-сериозни размери, алармира в четвъртък, че няма достатъчно средства, с които да се идентифицират всички случаи на коронавирус.
Фернандо Симон, директор на координационния център към здравното министерство, нарече това "логистичен проблем", който ще се оправи до 2-3 дни.
Това се случва на фона на препоръките на СЗО да се тестват и хора, които не проявяват симптоми, но тези мерки не са включени в настоящата стратегия на Испания, в която пише, че "тестове няма да се правят рутинно на контактни с пациентите хора". Въпреки това Симон не се поколеба да каже публично, че мерките, препоръчани от СЗО, са същите, които страната стриктно следва, което допълнително наля масло в огъня.
В същото време в страната мерките се затегнаха максимално на 15 март, което мнозина определиха за закъсняла, но необходима мярка. Това включва забрана да се излиза, като единствените уважителни причини остават пазаруването (за което трябва да носиш касова бележка), разходката на кучето и работата.
За спазването на карантината следят патрули на полицията, а глобата за неспазването на мерките започва от 100 евро и стига до година в затвор при по-тежки нарушения.
Вчера El País публикува свой материал с алармиращо заглавие: "Испания трябва да задържи вируса по-бързо от Хубей и Италия, за да не достигне 25 000 починали за две седмици".
Графиките в нея илюстрират, че заболяването в страната вече се развива с темпове, по-бързи от тези в Италия, като най-голямото опасение е те да не достигнат тези в Южна Корея - 5-10% нови случаи на ден.
Начинът това да се предотврати остава социалната изолация, макар че отслабеният двигател на икономиката все пак изкарва някои хора навън, за да хванат метрото до работа.
