Когато гледаме симпатичния плъх Реми от анимационния филм "Рататуй" да се скита по улиците на Париж, обикновено се усмихваме широко.
Когато обаче човек мерне истински плъх по паважите и асфалта на френската столица, реакцията далеч не е толкова положителна. Още по-лошото е, че градът все повече се пълни с неприятните гризачи и няма изглед скоро да се справи с "Плъхокалипсиса", както го наричат някои.
Затова, вместо да се бори с плъховете, градската управа започва да се чуди дали хора и мишки не могат да живеят спокойно заедно.
Кметът на Париж - Ан Идалго - вече сформира комитет за "съвместно съжителство" с плъховете.
Комитетът ще работи по търсенето на начини за справянето с гризачите, които начини не включват задължително изтребването им. Партньор на проекта е и френското правителство, което се надява заключенията, до които специалистите ще достигнат, да могат да бъдат приложени и в други френски градове.
За самите парижани плъховете са колкото наболял проблем, толкова и част от пейзажа.
Те ги приемат за неизменен декор, точно какъвто е и Айфеловата кула например. Както посочва изданието Le Point, Париж е на четвърто място по най-населен с плъхове град в света. Изпреварват го Ню Йорк, Лондон и Дешноке в Индия.
С времето парижани свикват с гризачите, а в бедни години на XIX век дори се възползват от изобилието им като ги готвят и изработват ръкавици и шалове от кожите им. По време на обсадата на Париж от 1870 г. плъховете се оказват ключови за оцеляването на жителите на града.
Обратно в XXI век обаче гризачите далеч не са толкова желани, а споровете доколко е разумно да се съжителства с тях се разразиха с пълна сила.
Плъховете пренасят редица болести, включително чума, бяс, салмонела, хантавирус и хепатит А, B и C. Отново те са виновни за пандемия от бубонна чума през XIV век, която унищожава почти цялото население на Париж.
Сега обаче зам.-кметът на града и експерт по здравните въпроси на общината Ан Суйри смята, че плъховете не представляват "сериозна здравна заплаха за жителите". Тя настоява за сериозен дебат по темата с гризачите и призовава дискусиите да не се политизират, защото, според нейните проучвания, това не са същите черни плъхове, които пренасят чумата.
Към призивите ѝ вече се присъединиха групи природозащитници, сред които и Парижката зоополиция. Оттам уточняват пред "Си Ен Ен", че никой не приканва парижани да си отглеждат плъховете вкъщи като домашни любимци, но трябва да се наложи принцип на мирно съжителство с тях.
"Трябва да сме сигурни, че тези създания не страдат и не биват тормозени", категорични са от зоополицията.
"Присъствието на плъхове по улиците вреди на качеството живот на парижаните" - на другия полюс е Жофроа Булар, който е начело на 17-и район на Париж.
Булар настоява Ан Идалго и екипите ѝ да предприемат далеч по-драстични мерки за гризачите. Той не вярва, че мекият подход, който Идалго и Суйри, ще проработи и е убеден, че парижаните заслужават по-добър (и по-хигиеничен) начин на живот.
Методите, които Булар предлага, обаче никак не допадат на природозащитниците.
Той смята, че е необходимо въвеждането на сложна система от капани с отрова, каквато в момента функционира в Ню Йорк. Друг вариант е пускането на контролирана група порове, които да елиминират плъховете - подобен способ е изпробван в Тулуза и то доста успешно.
"Подобни методи са садистични", убедени са от зоополицията.
Така проблемът на Париж с плъховете отново остава неразрешен, поне докато комитетът, сформиран от Ан Идалго, не стигне до извода могат ли мишките и хората да живеят мирно заедно.
