Само през 2019 г. 212 защитници на определено коренно население или околната среда са били убити.
И това не е всичко - около 40% от тях са жители на местни общности, а повече от две трети от смъртните случаи са в Латинска Америка. Голяма част - в Колумбия, където мирното споразумение FARC от 2018 г., според което фермерите трябва да преминат от отглеждане на кока към кафе и какао, всъщност не решава проблемите, а ги задълбочава.
Тези данни излизат наяве след скорошния доклад на неправителствената организация Global Witness, базирана в Лондон.
Общият ръст на убийствата обаче е част от по-широка тенденция. Според друго проучване, публикувано в сп. Nature през 2019 г., в годините между 2002 и 2017-а са били убити повече от 1558 екозащитници - около четирима души на седмица.
По думите на Рейчъл Кокс от Global Witness конфликтът се задълбочава заради все по-оскъдните ресурси при все по-нарастващото глобално търсене, което принуждава местните лидери на общностите да защитават териториите си.
"Коренното население е непропорционално уязвимо при нападение", казва тя за малцинствата, които се съпротивляват на минното дело, дърводобива и проектите на агробизнеса, навлизащи в границите, които те наричат "дом".
Убийствата обаче са само върхът на айсберга.
"Много природозащитници са атакувани, затворени или са изправени пред обвинения за клевета заради работата си", казва още Кокс.
Ето в кои държави има най-високи нива на убийства на активисти през 2019 г.:
Филипините
Това е най-смъртоносната страна за екоактивистите през 2018 г., където са били убити най-малко 46 защитници на околната среда.
Това е увеличение с 53% и връщане към високия процент на убийствата през първите години на режима на Дутерте. 26 от убийствата са свързани с агробизнеса, най-високият брой в света.
Леон Дулсе, национален координатор на народната мрежа за околната среда, казва, че се очакват дори по-високи нива на насилие поради усилията на правителството да разшири минното дело и сечта "под прикритието на икономическото възстановяване от COVID-19".
Президентът Дутерте също използва драконовски антитерористични закони, за да потисне активистите, като ги обявява за престъпници.
Южният остров Минданао е горещата точка на този конфликт с 19 убийства, свързани с околната среда през 2019 г., извършени поради противопоставянето срещу производството на палмово масло и овощните насаждения за агробизнеса.
Нападенията са особено разпространени на територията на коренните племена, обясни Дулсе, тъй като там се образуват "последните горски коридори на острова", а местните "продължават да се противопоставят на минното дело, язовирите и агробизнеса", казва още той.
Бразилия
Агресивната политика на бразилския президент Жаир Болсонаро се стреми към разширяването на мините и агробизнеса на територията на Амазония, което поставя коренното население там на предните линии в битката с климатичната криза.
Това се случва на фона на обезпокоително обезлесяване, което се увеличи с цели 74% от 2018 до 2019 г. Ето защо 90% от убийствата на защитници на земята в Бразилия са в Амазонка.
Проблемът с насилието в региона, богат на ресурси, се появи, след като правителството на Болсонаро въведе спорен законопроект през 2019 г., който призовава за легализиране на търговския добив в защитени зони.
Самият Болсонаро също "активно насърчава насилието" срещу защитниците на коренното население чрез реч на омразата, казва Мери Ментон, която е научен сътрудник в университета в Съсекс.
Междувременно през юни 2019 г. бе съобщено, че десетки миньори, облечени във военни униформи, са нахлули в общността Ваджапи в бразилската Амазонка, намушквайки и убивайки един от нейните лидери.
Мексико
18 защитници на земята и околната среда са били убити през 2019 г. в Мексико.
Сред тях са също 60-годишната Отилия Мартинес Крус и нейният 20-годишен син Грегорио Чапаро Крус, които бяха намерени мъртви пред дома си в град Ел Чапоте в северозападен Мексико на 1 май 2019 г.
Двамата са защитници на коренното население Тараумара и вероятно са убити заради усилията си да спрат незаконното обезлесяване на земята на техните предци в Сиера Мадре.
Два месеца по-рано Самир Флорес Соберанс също бе застрелян вън от дома си на 20 февруари 2019 г. Коренният фермер от Науатъл и екологичен активист публично се изказа срещу интегралния проект на Морелос (MIP) за развитие на инфраструктурата за добив на въглища и газ, а само ден по-късно вече е убит.
Румъния
Европа рядко е ставала свидетел на смъртта на природозащитници, но през 2019 г. в Румъния са убити двама активисти, които се борят с незаконната сеч.
В страната се намират над половината от оставащите в Европа гори, заради което тя носеше прозвището "белите дробове на Европа".
Румъния притежава над половината от оставащите в Европа гори, които бяха наречени "белите дробове на Европа".
Според Грийнпийс обаче около 3 хектара (7,4 дка) от тази девствена гора се секат всеки час в Румъния, най-вече от "дървената мафия", на която двамата горски рейнджъри се противопоставят. Докладът на Global Witness отбелязва, че е имало стотици заплахи и нападения срещу тях, преди те да бъдат убити.
В края на 2019 г. в Румъния хиляди хора излязоха на протест срещу незаконната сеч и поискаха разследване по случая, но въпреки това обвинени за убийството все още няма.
Хондурас
Убийствата на защитници на местното население и околната среда са нараснали от 4 през 2018 г. до 14 през 2019 г., което прави Хондурас най-опасната страна за активисти на глава от населението.
Смъртоносните атаки са особено разпространени срещу жени - тенденция, която започва с убийството на активистката и лидер на местните Берта Касерес, която беше убита през 2016 г., месеци след като спечели престижната награда за опазване на околната среда Goldman заради противопоставянето на строителството на язовири в региона си.
"Жените заемат важно място в борбата срещу добивните компании и престъпните групировки, които искат да им отнемат земята", каза Марусия Лопес от Мезоамериканската инициатива за защита на човешките права, която документира 1 233 атентата срещу жени активисти в периода между 2017-2018 година.
Особено уязвими се оказват също така и африканските коренни жители на Гарифуна, живеещи на източното крайбрежие.
През 2019 г. 16 от тях са били убити заради това, че защитават земите си, предимно заради развитието на туризма и производството на палмово масло. Както докладът отбелязва, там престъпните групи отдавна нападат местното население напълно безнаказано.
