Човешкият род е в непрекъснат процес на еволюция вече десетки и стотици хиляди години в един дълъг път, който ни е довел до днешното ниво на развитие като водещ доминантен вид на планетата Земя.
Ние, хомо сапиенс (разумен човек), сме единствените оцелели от рода си.
Както знаем, появяваме се преди около 300 хил. години и заместваме напълно останалите свои съвременници и предшественици. Освен това ние се оказваме значително по-напред в еволюционен план заради по-едрите си тела и над три пъти по-големите мозъци в сравнение с тези на конкурентите ни.
Но как и по какъв начин се е стимулирало това развитие и какво е карало телата ни да се променят с времето по начин, който да ни даде еволюционно предимство пред всички останали? В средите на учените от дълго време се водят дебати и спорове по темата, без да има ясен научен консенсус.
И все пак едно авторитетно изследване, публикувано наскоро, може да даде някои отговори. То е проведено съвместно от екипи на университетите в Оксфорд и Тюбинген с цел да бъде намерена връзката на човешката еволюция с климатичните промени и околната среда.
Специалистите анализират данни от стотици фосили и ги комбинират с пълна реконструкция на различни регионални климатични зони от последните 1 милион години, за да разберат по какъв начин климатът е оказал влияние върху човешкия вид.
Така учените установяват, че температурата има пряко отношение към размерът на телата ни - по-студеният и суров климат е свързан с по-едри хора, докато по-топлият - с по-дребни.
"Колкото е по-студено, толкова по-едри ставаме", казва д-р Мануел Вил от Тюбингенския университет."Ако имате по-голямо тяло, произвеждате значително повече топлина, като в същото време губите по-малко", допълва още той.
Това заключение съвпада и с правилото на Бергман, според което животните в студени райони имат по-големи размери, отколкото техните близки видове, живеещи в горещи зони.
Теорията се обяснява с факта, че при животните производството на топлина зависи от обема на тялото и скоростта на пренос на топлина през неговата повърхност. Увеличавайки се по размер, обемът на тялото се повишава по-бързо от неговата площ, съответно, топлината се произвежда по-бързо, отколкото се губи.
В природата може лесно да се забележи, например при животни като мечките - белите мечки в арктическите региони са значително по-едри в сравнение с кафявите от умерените зони.
"Тази връзка е характерна за много животни и е видима дори при съвременните хора", заявява ръководителят на изследването проф. Андреа Маника от Кеймбриджкият университет. "Сега вече сме напълно сигурни, че климатът, и най-вече температурата, има основно влияние върху размера на човешкото тяло."
Изследването също така установява връзка между климата и размера на мозъка, но тя все още не е чак толкова ясна.
Хомо сапиенс се появява преди около 300 000 години в Африка, но други видове като неандерталците или живелите преди това хомо хабилис (сръчен човек) и хомо еректус (изправен човек) са били доста по-дълго на Земята, макар че така и не развиват мозъчния си капацитет до нашето ниво.
В сравнение с тях, нашите мозъци са 50% по-тежки и до три пъти по-големи като размер. Защо обаче се е получило това, все още не е твърде ясно.
За разлика от размера на тялото, този на мозъка не изглежда да се влияе по същия начин от температурните промени, което означава, че двете са се развили под влиянието на различни фактори.
"Колкото по-стабилна е околната среда, толкова по-голям е мозъка", пояснява Вил. "Нуждаете се от много енергия, за да поддържате голям мозък - в стабилна среда намирате повече храна, така че вероятно ще ви бъде значително по-лесно да си осигурите тази енергия", казва още той.
Учените виждат и други възможни индикатори, освен разнообразната диета, които вероятно са повлияли върху развитието на мозъка. Някои от тях са с чисто социален или пък технологичен характер като усложняване на социалния живот или пък въвеждането на нови начини за лов или защита от други животни. Това обаче са обосновани предположения, които тепърва ще бъдат подложени на тест.
Що се отнася до климатичните промени, които наблюдаваме в нашето съвремие, то те едва ли ще окажат каквото и да е влияние върху нас. Просто наблюденията от изследването показват вариации, които са се случили в рамките на стотици хиляди години и в този смисъл няколко десетилетия на промяна в климата няма как да окажат еволюционно влияние върху телата ни.
"Ако променяме климата, без да унищожаваме планетата - нещо, в което не се справяме особено добре, то тогава може би ще има значение в някакъв момент", посочва Вил.
"За щастие това е проблем, за който няма да ни се налага да мислим дълго време. Все пак миналото ни дава някои насоки за бъдещето и важно да се поучим от тях", завършва наблюденията си той.
