Някои хора ги наричат "призрачните офиси". Това са сгради, които се намират в безопасните покрайнини на големите градове и търпеливо чакат да им дойде времето да бъдат използвани, като понякога това отнема години.
Хората, които минават покрай тези сгради, често не им обръщат никакво внимание. По входовете няма табели или отличителни белези. Понякога все пак има висока ограда или охранителни камери.
Вътре обаче се намират редици с бюра и компютри, които само чакат да бъдат използвани, ако стане бедствие.
Тези "призрачни офиси" са безопасно място, където работата да продължи, ако стандартният офис е недостъпен или дори разрушен. Терористични атаки. Природни бедствия. И, да, пандемии. Това са само част от нещата, които могат да накарат дадена компания рязко да реорганизира дейността си и да се прехвърли в такъв резервен офис.
Сега за съжаление действително минаваме през такава криза. В отговор на новия и бързо разпространяващ се коронавирус редица фирми, сред които световни банки например, спешно активират подобни планове за действие при извънредни ситуации.
Идеята е, че ако вирусът удари централния офис на въпросната компания, персоналът ще бъде евакуиран и ще продължи дейността си. Това е алтернатива на работата от дома, която не е възможна за всички служители, като тези, които се занимават със строго секретна информация или данни например.
Някои компании дори държат картички с имената на служителите, за да може когато те пристигнат, веднага да знаят къде да седнат. В много случаи телефоните, компютрите и софтуерът също са напълно готови. Самите сгради понякога са направени да издържат урагани и земетресения.
Не всеки бизнес може да си позволи да поддържа такива обекти на свое разположение.
Резервните офиси обаче могат да се окажат от жизненоважно значение за оцеляването на компаниите и за тяхната сигурност. Често сътресенията траят едва няколко дена или седмици, но кризата с коронавируса може да продължи дори и през 2021 г. и има вероятност фирмите да разчитат на тези работни пространства за доста дълго време.
Патрик Морли е собственик на компания, която предлага именно такива резервни офиси. Той гарантира на клиентите си, че има готови помещения на разнообразни локации в САЩ, Великобритания и Индия.
Фирмите, с които работи Морли, наемат определен брой бюра в неговите сгради, които той гарантира, че са в пълна безопасност. Някои компании ще трябва да делят работното си пространство с други фирми, но най-високоплатените бюра гарантират работа на спокойствие.
Като разпръснат работната си сила на възможно най-много места, компаниите се надяват, че ще избегнат донякъде рисковете от COVID-19. Някои специалисти смятат, че работата от вкъщи е по-добрият вариант, вместо да се отварят нови и нови офиси, тъй като всяко работно място може да се превърне в развъдник на вируси.
Морли е категоричен, че хигиената в неговите помещения е изрядна и се следи дори още по-внимателно в създалата се ситуация.
Сега из сградите има разпределени дезинфектанти за ръце и са поставени знаци, които да напомнят на служителите да си мият ръцете. Морли е наел фирма за професионално почистване, която е на негово разположение непрекъснато.
Той уточнява, че най-често от неговите услуги се възползват банкови и финансови институции. Разбира се, има и други бизнеси, като например компании за продажба на недвижими имоти, застрахователни дружества и търговски дружества. Имената на тези сдружения не могат да бъдат разкрити от съображения за сигурност.
Въпреки това Морли разкрива някои детайли около дейността си. Той обяснява как един от клиентите му има наети 1700 бюра в сграда в Централен Лондон. При релокация на офисните пространства работодателят просто моли служителите си на следващия ден да се явят на работа на съвсем друго място. Понякога им се задава точна дата, на която да започнат дейността си от новите офиси.
Някои служители вече са виждали помещенията по време на тренировки и тестове за реакция при спешни ситуации. За други мястото ще бъде напълно непознато, но работодателите са се погрижили и за това. Някои компании оборудват резервните си офиси с познати на работниците неща като кафемашини и апарати за достъп до офисите.
Софтуерът и техниката, която е необходима на служителите, вече ги чакат напълно готови за работа.
Предизвикателство остава доставянето на храна, защото никой не знае кога точно резервните офиси ще бъдат нужни. Морли обяснява, че за такива ситуации той пази списък с кетъринг фирми, които да откликнат на нуждата от храна и напитки на клиентите му.
Пандемиите обаче са специфичен тип криза. Основната заплаха, за която са се подготвяли повечето компании през тези години, е масирана кибератака. Пандемиите досега оставаха на заден план, а едно от събитията, което направи резервните офиси толкова популярни, е 11 септември.
Ако се предполага, че заплахата е от терористична атака, то тогава най-вероятно компанията ще иска да изнесе дейността си някъде далеч от градския център. Защо обаче работодателите не помолят хората да работят от домовете си?
Секретната и чувствителна информация, с която някои служители боравят, е причината да не им бъде позволено да използват домашните си устройства. Затова фирмите приемат сигурността на данните си като нещо много сериозно. Освен това понякога изникват и други практични проблеми пред работата от вкъщи.
Немалко служители работят на десктоп компютри, които няма как да занесат у дома.
Морли обаче държи да подчертае, че пространствата, които отдава под наем, не са подходящи за постоянна работа. Той ги определя като тихи места, които нямат душа в себе си, но които понякога се налага да бъдат ползвани.
Сега покрай пандемията с COVID-19 тези офиси постепенно влизат в употреба, а някои фирми прибягват до тях за първи път в историята си. Единственият проблем е, че голям процент от тях никога не са тествали дали вариантът с резервните работни пространства ще се окаже полезен, или ще се превърне в провал.
Морли го сравнява с тренировките за пожарна безопасност, при които си проличава кой е подготвен и кой - не.
Засега, както посочва той, тези офиси могат да се окажат безопасен рай за тези, които не могат да работят от вкъщи. Но тепърва ще се види как тази пандемия ще се отрази на обществото в дългосрочен план и дали промените в работните навици няма да се окажат удивително постоянни.
