За френския президент Еманюел Макрон терористичните атаки в страната през последните седмици отвориха нов фронт в политиката - борбата с радикалния ислям. Сега държавният глава си е навил на пръста да поведе битка срещу крайните ислямисти, живеещи във Франция, за да изтръгне подобна идеология от страната и да я върне по пътя на секуларизма.
И макар това да му спечели вече редица гневни реакции в мюсюлманския свят и дори предизвика нападение над френското посолство в Саудитска Арабия, Макрон няма никакво намерение да спира похода си срещу радикалния ислям. Дори напротив.
На официална среща в четвъртък президентът е говорил със Съвета на ислямската вяра във Франция, поставяйки им ултиматум до 15 дни да изготвят и приемат "Харта на републиканските ценности" като част от по-мащабните действия за ограничаване на религиозния радикализъм, съобщава France24.
На срещата в сряда вечерта са присъствали председателят на Френския съвет на ислямската вяра Мохамед Мусави и ръководителят на Парижката джамия "Шамс Ел Дин Хафез", както и представители на деветте федерации, съставляващи Френския съвет на ислямската вяра.
Макрон изисква от лидерите на мюсюлманската общност в страната да осигурят това в проповядването си към живеещите във Франция мюсюлмани имамите да придържат към хартата и да спазват предписанията в нея.
Какво обаче би представлявала тази "Харта на републиканските ценности"?
Според президента тя трябва да включва утвърждаване на френските ценности, които да са неделима част от проповядването.
Друг особено важен момент в нея пък трябва да бъде уточнението, че ислямът във Франция е религия, а не политическо движение, което цели да получи реална управленска власт, било то по мирен начин или с насилие.
Третият ключов елемент залага на това да се сложи край на опитите за намеса на чужди държави или елементи с принадлежност към чужди държави в проповядването на религията.
По тази точка на срещата се е обсъждало сформирането на нов орган - специален Национален съвет на имамите, който с дейността си да отговаря за одобрението на мюсюлманските духовници в страната.
За да получат такова, кандидатите ще трябва да отговарят на редица изисквания, включително владеене на френски на поне разговорно ниво, постигната академична квалификация на университетско ниво и други, в зависимост от ролята, която бъдещите проповедници ще играят.
В задълженията на новосъздадения съвет на имамите ще попада това да издават разрешителни за проповядване, но също така и да ги отнемат от онези, които действат в нарушение на поисканата от Макрон Харта.
Отнемане на правото да проповядват се предвижда и за близо 300 чуждестранни имами от Турция, Мароко и Алжир, като това трябва да се случи в рамките на 4 години според плановете на държавния глава. С тези си действия френският президент се надява да намали евентуалното чуждестранно влияние, които тези държави имат върху мюсюлманските общности в страната.
По време на срещата Макрон е заявил, че редица от присъстващите все още имат двусмислени позиции по тези въпроси, като е допълнил, че в момента има нужда "да се излезе от това объркване".
Той също така е предупредил, че "ако някои не подпишат тази харта, ние ще направим заключения". Президентът все пак е добавил, че предложенията и позициите на лидерите на мюсюлманската общност ще бъдат взети под внимание.
Паралелно със срещата със Съвета на ислямската вяра във Франция, Макрон също лансира и нови мерки за справяне с това, което той нарече "ислямистки сепаратизъм" във Франция.
Мерките включват широкообхватен законопроект, който има за цел да предотврати радикализацията на уязвими малцинствени общности. Идеята за новите текстове беше обявена в сряда, като в тях ще се включват редица мерки за ограничаване на възможното вредно влияние като ограничения за домашно обучение и по-строги наказания за тези, които заплашват държавни служители на религиозна основа.
В законопроекта се включва и идеята всяко дете в страната да получи идентификационен номер, който ще се използва, за да се гарантира, че посещава училище. Родителите, които нарушават закона, ще бъдат заплашени от ефективна присъда и затвор до шест месеца затвор, както и големи глоби.
Друг момент от текстовете включва криминализирането на това да се споделя лична информация за даден човек по начин, който позволява той (или тя) да бъде локализиран от хора, които искат да му навредят.
Законопроектът ще бъде обсъден от френския кабинет на 9 декември, но вече се чуват доста гласове срещу него, както и обвинения в ограничаване на гражданските свободи.
До тази рязка политика на френския президент се стигна след няколко атаки с нож в страната, извършени от радикални ислямисти.
При една от тях беше обезглавен учителят Самуел Пати, който дни преди това е показвал в клас карикатури на пророка Мохамед от сатиричнното списание "Шарли Ебдо" по време на урок за свободата на словото.
Тогава Макрон определи исляма като религия "в криза" и се застъпи за правото на списанията да публикуват карикатури, изобразяващи пророка Мохамед - нещо, което се разглежда като табу в исляма и се приема за обида. Президентът коментира, че разбира гнева на мюсюлманите спрямо подобни карикатури, но допълни, че в никакъв случай няма да толерира насилието на религиозна основа.
С тези си думи той предизвика остра реакция от мюсюлманите по целия свят, като мнозина го обвиниха в преследване срещу мюсюлманите във Франция, расизъм и дори фашизъм, след като властите в страната предприеха редица мерки срещу "сепаратизма" в някои изповядващи исляма общности.
Във Франция държавният секуларизъм е от основно значение за националната идентичност на страната. Свободата на изразяване в училищата и други обществени пространства е част от това и ограничаването ѝ, за да се защитят чувствата на определена религиозна общност, се възприема като подкопаване на националното единство.
Франция има най-голямото мюсюлманско население в Западна Европа.
