Изглежда немислимо, но коалата - пухкавият талисман на Австралия, може да последва съдбата на друго емблематично животно от този регион - тасманийския вълк.
Оцеляването на това уникално двуутробно животно, срещано единствено на континента, останал изолиран милиони години, зависи от съхранението на естествената му среда, която е застрашена от все по-честите пожари и суша. А също и от опитите на местните власти и природозащитници да овладеят разпространението на полово предаваната болест хламидия, която превзема популацията.
Австралия и Тасмания още търсят изчезналия преди малко по-малко от век тасманийски вълк. Животното е избивано систематично от фермерите, които смятали, че напада овцете. Последният тасманийски вълк умира през 1936 г. в зоопарк в главния град на Тасмания Хобарт.
Оттогава периодично се появяват съобщения, че животното е видяно в дивата природа, но те не са потвърдени. От уникалния вълк са останали само няколко черно-бели снимки и видеа и запазени в спирт ембриони.
Колко близо е коалата до тази тъжна съдба? Опасно близо, оказва се.
Според Червената книга на Международния съюз за опазване на природата има между 100 хиляди и половин милион коали, което ги определя като "уязвими" за изчезване - най-вече заради загубата на хабитат. Според книгата това е едно от 10-те животни, най-уязвими на климатичните промени.
Първоначално ловувани зарази пухкавата си козина, сега коалите са изправени пред загубата на горите, където живеят - заради изсичането на дървета за използване на земята и пожарите.
А тези животни имат нужда от много място - на една-единствена коала са необходими 100 евкалиптови дървета, припомня National Geographic. Коалата може да изяде до килограм от отровните за повечето останали животни листа дневно. Тя обаче разполага със специален орган за храносмилане на фибрите от листата, който произвежда и химикал - антидот за токсините.
Повечето въглероден двуокис в атмосферата намалява и хранителната стойност на евкалиптовите листа, както и увеличава сушата. Това кара животните, които иначе живеят по дърветата, да слизат на земята в търсене на вода, което прави тромавите коали лесна плячка за хищници - кучета Динго и сови.
Името на животното - от изчезнал аборигенски език, идва именно от това, че не пие вода, а си набавя нужната хидратация от листата.
Според австралийската "Коала фондация" обаче положението е много по-обезпокоително и коалите в природата са едва 58 хиляди.
Заради разминаването правителството на държавата-континент отпусна близо 1,5 милиона долара за преброяване на животните.
Факт е обаче, че популацията пострада жестоко при пожарите в Австралия през 2019-2020 година, които унищожиха десетки хиляди квадратни километри земя, сред които и хабитати на коалите.
Отделно, по данни на WWF, бяха убити или засегнати над 3 милиарда животни, сред които и 60 000 коали - умрели от пожарите, загубили хабитат или увредени от пушек или травми.
Проблемът се усложнява неимоверно от епидемията от хламидия, която върлува сред животните. Това е полово предавана бактериална инфекция.
Тя е изключително разпространена и сред хората, а при коалите - при липса на лечение, води до подобни последствия - безплодие.
При животните се наблюдава и слепота, както и болезнени кисти в репродуктивната система, които могат да доведат до загуба на фертилност и дори смърт. Освен по полов път, майките коали могат да предадат болестта на малките.
Лечението също е опасно - антибиотици, които нарушават чревната флора на животните, те не могат да се хранят с евкалиптови листа и умират от глад.
Болестта се разпространява бързо. "През 2008 г. около 10% от популацията на коали в Гунеда, град в Ню Саут Уелс, беше заразена. До 2015 г. процентът вече е 60, а сега заразени са около 85 на сто", обяснява пред СиЕнЕн професорът по ветеринарна патология от университета в Синди Марк Крокенбергер.
А почти всяка заразена женска губи репродуктивните си способности след година до две - дори и да оцелеят, коалите не могат да се размножават.
По подобен начин стоят нещата и в останалите части на Австралия. Според университета в Сидни има популации, засегнати на 100% от инфекцията.
Обезлесяването и пожарите усложняват допълнително ситуацията. Все по-голямата вероятност не само от пожари, но и от суша и топли вълни прави коалите още по-податливи на болестта.
Те са изложени на стрес заради промяната в околната среда, което уврежда и отслабва имунната им система, което пък прави пораженията от инфекцията по-тежки, защото организмът няма достатъчно сили да се бори. Крокенбергер освен това е наблюдавал ефекта от топли вълни и суша върху популацията в Гунеда през 2009 и 2010 г. - случаите на хламидия са се удвоили.
В момента в Австралия се тества ваксина срещу хламидия и учените възлагат надежди тя да помогне поне за предотвратяването на тежкото протичане на инфекцията при животните и да ограничи нивата на разпространение.
Стига ваксината да се окаже ефективна и безопасна, тя ще бъде доставена в клиниките за диви животни, които да ваксинират всички коали, които се окажат при тях. Няма как обаче да се имунизират всички диви животни.
А каква е връзката с фермерите и тасманийския вълк? Видът хламидия, отговорна за тежките случаи на инфекцията сред коалите, вероятно идва от добитъка, донесен в Австралия от европейските колонизатори през 19 век.
Коалите може да изчезнат в рамките на три поколения, предупреждава Дебора Табарт, председател на "Коала фондация".
От там настояват за закон за опазването на този вид, който да включва защита и на хабитата им - подобно на закона за белоглавия орел в САЩ - националната емблема на Америка.
