Няма въпроси, които да са забранени на мъжките срещи, които шведът Йон Мореъс организира. Те обаче се са съвсем типични - в тях не само участват непознати, но и темите, около които разговорите се въртят, свързваме по-скоро с феминизма: половата идентичност, сексуалния тормоз или мизогинията.
Целта? Да се създадре среда, в която шепа мъже могат да обсъждат спокойно въпроси като "неравенството, патриархата и това как да бъдем по-добри хора".
Мъжките клубове за такива дискусии стават популярни в страната след случаи на посегателства над жени на музикални фестивали през 2016 г., които предизвикват сериозни дебати в социалните мрежи и карат мъжете да създадат частни групи, в които да обсъждат тези проблеми.
"Интересът беше огромен", казва Уиксъл Бухари пред Би Би Си. "Много мъже бяха разочаровани от обвинението, че са "отговорни" (като пол), без да могат да бъдат част от решението и да направят нещо по въпроса."
Бухари е основателка на неправителствената организация Make Equal, която има за цел да поставя въпроси относно равенството между половете. В нея обаче далеч не членуват само жени.
Напротив - хиляди мъже в Швеция през последните години се включват в събития на организацията, на които се обсъждат въпроси като влиянието на порноиндустрията, половата дискриминация или сексуалния тормоз.
Нещо повече - думата в тези дискусии не само е дадена и на мъжете, тя е единствено тяхна.
Възходът на движението Me Too също успява да задържи тази тема в светлината на прожекторите. Въпреки репутацията на Швеция като световен лидер в отстояването на правата на жените, всъщност се оказва, че в областта на правото, архитектурата и изкуството много жени са преживели сексуален тормоз и дискриминация.
Така постепенно в Швеция става популярен хаштагът #killmiddag (мъжки вечери), около който се акумулират подобни инициативи.
Такива събития в над 30 града в страната организира и фондацията MÄN. На тях се анализират и анонимни текстове от мъже, в които те разказват за проблемното си поведение, а целта им в крайна сметка е да се размишлява върху тези въпроси.
По думите на организаторите най-често мъжете, които участват за пръв път, казват, че никога не са говорили за тези неща с никого, дори с най-близките си приятели.
Същото споделя и Дейвид Мидхадж - 31-годишен строителен инженер, който е разбрал за тези срещи във Facebook.
"Отначало наистина бях скептично настроен, защото не е типично нещо за мъж да говори за тези чувства и преживявания", спомня си той. "Но се оказа доста успокояващо да разбера, че и другите имат подобни проблеми и са объркани по отношение на това какво могат или не могат да правят като мъже".
Той споделя също, че се е оказало по-лесно да споделя емоциите и преживяванията си с непознати, отколкото да нарушава нормите в своето приятелско обкръжение, в което чувствата или дебатите относно половата идентичност не са типични теми за разговор.
И въпреки всички положителни страни на тези срещи, не липсват и критици на инициативата.
Много хора например изразяват опасенията си, че в тези срещи всъщност не участват хората, които най-много се нуждаят от това, защото те няма как да отидат на тях доброволно.
Организаторите им обаче изтъкват, че все пак повечето участници имат "широк спектър" от професии и интереси, включително учители, политици, занаятчии и любители на спорта, "произхождащи от доста мъжка култура". Ето защо те се надяват, че концепцията за споделеност ще се разпространява и извън срещите и ще достигне до повече хора.
Анли Хайрен, учен в Центъра за наука на пола към университета в Упсала, пък смята, че тези срещи имат дори обратния ефект и подхранват негативната мъжественост.
По думите ѝ тези мъже, които не знаят точно къде лежи границата между допустимото и тормоза, може би ще се объркат дори повече. Ето защо за нея образованието и дискусиите в училищата и на работното място може би ще се окажат по-ефективни по отношение на равенството между половете.
Участниците в мъжките вечери обаче са убедени, че щом женските групи за взаимопомощ са полезно и безопасно пространство, на което да се водят продуктивни дискусии, мъжете също се нуждаят от подобна среда.
Дейвид Мидхадж обаче подчертава, че е важно тези срещи да се разграничат от радикалните групи за правата на мъжете и антифеминистките движения в Швеция.
Разбира се, не липсват и критици, според които подобни мъжки клубове подкопават традиционните представи за мъжественост, които трябва да бъдат запазени.
Ивар Арпи, който е писател и политически колумнист, например казва, че макар да няма "нищо против" онези, които искат да обсъдят чувствата си на вечеря, много хора не биха се почувствали комфортно с тази концепция и по-скоро биха възприели тактика като тази да канализират емоциите си в спорт.
"Не е универсално добра идея да се говори за тези неща. И не е задължително да откриете всички свои проблеми в мъжествеността си", аргументира се той.
Арпи посочва и изследване, според което фактори, различни от пола, също могат да играят роля при сексуалните посегателства и тормоза. Те включват злоупотреба с алкохол или наркотици, други престъпни дейности, разстройства на личността или собствени минали преживявания, свързани със сексуално насилие.
"Акцентът трябва да бъде върху тези групи мъже, които най-вероятно са извършили подобни престъпления, а не върху всички мъже. Подобни вечери карат участниците да се чувстват по-добре със себе си, но не успяват да постигнат нищо друго отвъд това", твърди той.
Въпреки това обаче бившият скептик Дейвид Мидхадж днес твърди друго: че колкото по-трудно ти е да говориш за някаква тема, толкова по-важно е да говориш за нея.
Логично, напоследък срещите все по-често се организират онлайн, а в дневния им ред влизат въпроси и за финансовите притеснения на мъжете, свързани с кризата, както и това как да се справят със своята несигурност.
Сред другите обсъждани теми например е и тази, че мъжете по-често пренебрегват препоръките за социална изолация от жените, което според Кристина Уиксъл Бухари се дължи на токсичната мъжественост и факта, че "силният пол" е възпитаван да бъде независим и да не прави неща за другите, пише Би Би Си.
"Всеки мъж може да стане по-добър в това да изразява и да управлява по-добре емоциите си, както и да разчита нуждите на останалите", заключва Бухари и добавя, че е важно всеки човек да разговаря за проблемите си, да получава помощ и да осъзнае, че няма нужда да бъде перфектен.
