Когато попаднеш за пръв път в Швеция, едно от нещата, които ще ти направят най-силно впечатление е начинът, по който изглеждат хората. Шведите като цяло са високи, атлетични, спокойни, уверени и любезни. Очаквано, те не преливат от емоции, но неочаквано - не демонстрират и студенина.
Постепенно започваш да разбираш как страната им и те като нация са в челните места не само на Световния доклад за щастието, но и в статистиката за очаквана продължителност на живота в Европа.
На място виждаш и усещаш знаменития принцип lagom, който от столетия е начин на живот за шведите. Той определя балансирания им подход към всичко - от храна до емоции - и обяснява успеха им като нация с дълъг и качествен живот.
Lagom означава "нито повече, нито по-малко", "точното количество". Или с други думи - да не се лишаваш, но и да не прекаляваш с абсолютно нищо. Да знаеш кога да спреш и да бъдеш умерен във всеки аспект от живота.
Да хапнеш вкусна канелена кифличка, но не и втора; да купуваш само колкото ти е необходимо, без да изхвърляш; да не парадираш с пари - дори и да ги имаш; да не носиш крещящи дрехи; да не се опитваш да изпъкваш с екстравагантно поведение.
Да работиш здраво и ефективно, но да цениш и оползотворяваш почивката си, да спазваш баланса между работа и личен живот.
В поредицата "Живот до 100" поглеждаме към нации, които са на челните места в класациите за щастие и дълголетие. Разказваме ви как намаляват вредата- балансират, минимизират или компенсират някои вредни навици, вместо да се отказват напълно от тях.
Lagom или умереност е и шведският подход към тютюнопушенето, който може да бъде своеобразен урок за целия свят. Той се базира на идеята, че намаляването на вредите върши по-добра работа от забраните, т.е. фокусът е върху прагматичното и балансираното.
Данните на Шведската агенция за обществено здраве от края на 2024 г. сочат, че Швеция вече може официално да се нарече страна без тютюнев дим. Процентът на пушачите там е 4,5%.
Прието е, че за да може една държава да се обяви за свободна от тютюнопушене, делът на пушачите трябва да падне до 5 на сто или по-малко. Подобна цел си е поставил и целият Европейски съюз - пушачите да намалеят до 5% към 2040 г.
Засега обаче ЕС изостава - средно в блока делът на хората, които пушат, е 24 на сто, а има и страни, които вероятно няма да постигнат целта и към 2024 г., ако темпът на намаление се запази. Сред тях е и България, с близо 30% пушачи.
Швеция постига забележителния си успех доста по-рано благодарение на разумния си балансиран подход към по-безопасните алтернативи на цигарите.
При тях това е снус.
В средата на 60-те години на миналия век над половината от мъжете в страната пушат. За да предотврати криза в общественото здраве, заради свързаните с този навик заболявания, Швеция се опира на умереността и започва да провежда политика, която е доста по-различна от обичайния контрол над употребата за тютюн.
Десетилетия наред, там не залагат на строги и пълни забрани и рестрикции на всички никотинови продукти, а на диференциран подход, базиран на идеята за намаление на вредата.
Страната е единствената в Европейския съюз, където традиционният за Скандинавия снус не е забранен. Снусът е тютюн за смучене - малки пликчета, които се поставят над горната устна. Преди десетилетия ЕС приема, че този продукт представлява опасност за здравето и той е забранен в целия блок, като изключение се прави единствено за Швеция.
И очевидно не е нито случайност, нито грешка.
22 на сто от мъжете и 10% от жените в страната използват снус, сочат данните за 2024 г. от Националния доклад за общественото здраве на Агенцията по обществено здраве на Швеция. Именно с достъпността на този продукт се обяснява и намаляващият през годините брой на пушачите.
Появата и на съвременните алтернативи като вейпове и никотинови паучове през миналото десетилетие дава допълнителен тласък на процеса по отказ от тютюнопушенето и процентът на пушачите пада с цели 55 на сто само за периода от 2012 до 2022 г.
Което води и до крайната цел - днес данните в страната сочат, че Швеция има най-ниския процент на свързани с употребата на тютюн заболявания в ЕС, и 41% по-ниска честота на рак.
Това не е случайно - според британския Кралски медицински колеж електронните цигари са с 95% по-малко вредни от традиционните, а при оралните никотинови продукти вредата е дори още по-ниска.
Изборът на шведите обаче не се дължи единствено на съзнателно решение за минимизиране на вредите. Той е плод и на активни регулаторни и правителствени мерки за различно третиране на различните продукти, което съответно да стимулира или ограничава избора на хората.
В страната се прилага различна данъчна политика по отношение на цигарите и продуктите с намален риск. Те не са приравнени и дори акцизът върху снус беше намален в края на 2024 г., докато този на цигарите беше увеличен, което директно влияние върху цените и съответно - потреблението.
"Докато Швеция празнува този исторически успех, повечето от останалите нации остават далеч от целите си за отказ от тютюнопушенето", коментира д-р Делън Хюмън, консултант в областта на здравеопазването, който е изпълнявал и ролите на генерален секретар на Световната медицинска асоциация и на съветник на генералния директор на Световната здравна организация.
"Техните строги политики на забрани ограничават достъпа до по-безопасни никотинови алтернативи, включително орални никотинови продукти и електронни цигари. Подобни мерки отблъскват пушачите от потенциално животоспасяващи средства и възпират напредъка към намаляване на вредите от тютюна", допълни той.
Постижението на Швеция е и поредното, което показва, че lagom, златната среда и умереността работят - и в личен, и в обществен план.
Може би е време всички да се научим как да не прекаляваме в нито една посока. Да не се отказваме от нищо приятно и любимо, но и да знаем кога и как да спрем. Защото рецептата доказано работи.
Още от поредицата "Живот до 100":
Френският парадокс, или как да се радваме на храната без лишения
