Вече повече от столетие подводниците представляват една много съществена част от военноморските сили на големите държави. Още от началото на 20-и век досега те изминават много дълъг път на технологична еволюция от нестабилни корита, за да се стигне до сегашните свръхмодерни ядрени чудовища.
В днешно време нито една държава не може да претендира за военно превъзходство по море, ако не притежава мощни подводници. Те обаче са изключително скъпи за разработване и поддръжка и по тази причина само най-богатите страни могат да си ги позволят.
Неслучайно и водещи в това отношение са традиционни морски сили като САЩ, Великобритания, Франция и Русия.
Те инвестират десетки милиарди в нови проекти и най-нови технологии. Затова тук сме ви приготвили и най-добрите техни щурмови подводници.
"Seawolf"
Подводниците от клас "Seawolf" към момента вероятно са най-добрите в технологично отношение, но без съмнение са и най-скъпите. Разработени са през 90-те като опит за отнемане на съветското технологично превъзходство в подводния флот и най-вече противодействие срещу щурмовите "Акула" и лов на балистичните от клас "Тайфун".
"Seawolf" обаче се оказват твърде скъпи, а пък разпада на Съветския съюз практически ликвидира нуждата от развитието на толкова мащабен проект с подводници, струващи по 3 милиарда долара всяка. Така в крайна сметка от общо 29 планирани се построяват само 3, а флотът предпочита да заложи на по-евтиния дизайн на "Virginia".
Смята се, че "Seawolf" са най-безшумните подводници в света, дори при движение с висока скорост. Докато повечето конкуренти трябва да поддържат 5 възела, за да останат напълно незабелязани, то "Seawolf" претендира, че може да се движи с цели 20. Те също така могат да достигат и до по-големи дълбочини, включително и под полярните шапки. Въоръжението също е впечатляващо, като то може да включи комбинация от общо 50 торпеда, крилати и противокорабни ракети.
"Virginia"
Това е последно четвърто поколение ядрени подводници, които през 2004 г. влизат на въоръжение, за да заменят постепенно предшествениците си от Студената война в клас "Los Angeles" Новите подводници са по-малки, по-евтини и с по-голяма вариативност при възможностите за изпълнение на различни задачи.
В момента от тях има активни общо 19 подводници, като в следващите години на вода ще бъдат пуснати още 11. Първите няколко от тях се оказват значително по-шумни от "Seawolf", но за следващите е приложено ново покритие на корпуса, шумоизолирани палубни конструкции, както и нова задвижваща система.
"Virginia" са първите в света подводници без перископ в традиционния смисъл на думата. Вместо това те разполагат със специална телескопична мачта, която не прониква в самия корпус на кораба.
Подводниците "Virginia" са проектирани да изпълняват широк набор от различни нападателни или разузнавателни мисии, както в дълбокия океан, така и в близост до крайбрежието. В този смисъл те могат да действат и като платформи за изстрелване на крилати ракети, през своите 12 вертикални силоза. В добавка към тях има и четири торпедни тръби за изстрелване на торпеда и противокорабни ракети.
"Ясен"/"Graney"
Първата подводница от този клас е "Северодвинск", която е спусната на вода още през 1993 г. Тежките финансови проблеми в руския флот обаче забавят развитието на проекта и в крайна сметка тя е приета на въоръжение чак през 2013 г. В момента има активна още една, а са планирани общо 10, като целта е да заменят съветските легенди от клас "Акула".
Специфичното тук е дизайнът, според който торпедата са разположени в страничната част на кораба, а не в предната. Друга характеристика е възможността за използване на различни видове крилати ракети. Докато американските конкуренти са ограничени до "Tomahawk", то "Ясен" могат да бъдат въоръжени с "Оникс", "Калибър", Х-55, а в бъдеще и свръхзвуковите "Циркон".
Проект "Баракуда"/"Sierra II"
Към момента има само две активни подводници от този клас, като в началото на 90-те е имало план за още една, но поради високата си цена тя е спряна. Корпусът на "Sierra II" е от изключително здрава титаниева сплав, която позволява достигането на по-големи дълбочини.
По време на Студената война съветската технология превъзхожда далеч американската в това отношение, но именно цената на корпусите в крайна сметка ограничава и броя на построените подводници. Смята се, че имат оперативна дълбочина от над 500 м, което е два пъти повече от почти всички останали, включително "Seawolf".
"Astute"
"Astute" е гордостта на британския флот, като подводниците от този клас влизат на въоръжение след 2010 г. До момента има планирани общо 7, като 4 от тях са напълно готови. Те представляват значително подобрение от предходния клас "Трафалгар" и акцентират най-вече върху въоръжението и стелт компонентите.
Новите модели практически не издават шум по време на движение, заради специално покритие, което поглъща вонарните сигнали. Смята се, че са особено ефективни при операции в близост до крайбрежието и дори в плитки води. Могат да бъдат въоръжени с различни комбинации от общо 36 торпеда, крилати и антикорабни ракети.
"Suffren"
Това трябва да представлява гръбнака на френския подводен флот за следващите четири десетилетия. Първата подводница в класа е пусната през тази година и се очаква до края на десетилетието напълно да бъдат готови още 5.
Въоръжението е сходно с това на "Astute" и включва френския еквивалент на "Tomahawk", но по отношение на оперативна дълбочина френската подводница при тестове може да достигне до 300 м.
"Soryu"
Японските "Soryu" са доказателство, че една подводница не е задължително да бъде ядрена, за да е качествена. Да, те отстъпват от по-големите си конкуренти, но много вероятно в класа на дизеловите подводници "Soryu" притежават най-добри качества. Задвижването им е независимо от снабдяването с въздух, което значително удължава възможностите им за престой във водата до няколко седмици.
В допълнение някои от тях имат и допълнително захранване от литиево-йонни батерии с двоен капацитет сравнено с батериите в други подобни подводници.
