Учените отдавна са установили, че вечната замръзналост на Арктика е като фризер за вируси. В пермафроста в най-северните части на планетата дремят микроорганизми на хиляди години.
Това би могло да се окаже потенциален проблем при топенето на замръзналата почва заради затоплянето на климата.
Евентуалните непознати - или забравени - патогени обаче не са единственото, което северната Кутия на Пандора крие.
Замръзналата почва е богата на още нещо - живак.
Топенето ѝ пък го разнася в реките и земята и заплашва северните райони с екологична катастрофа.
Изследователски екип от Университета на Южна Калифорния е открил живак в река Юкон в Аляска. Реката отмива и разнася вечната замръзналост край бреговете си и така във водите ѝ попада живакът от пермафроста.
Освобождаването на метала носи риск за около 5 млн. души, които живеят в зоната на Арктика, гласи проучването, публикувано в Environmental Research Letters.
Над 3 млн. от тези хора живеят в райони, където се очаква вечната замръзналост да изчезне напълно до 2050 г. "Там може би огромната бомба от живак в Арктика чака да избухне", коментира един от съавторите на изследването Джош Уест, професор от Университета на Южна Калифорния.
Отдавна се знае, че в замръзналите почви в Арктика има по-високо съдържание на живак. Причината е, че в резултат от естественото движение на атмосферата към по-високите ширини на планетата отиват повече замърсявания. Там живакът се абсорбира от растенията. След като умрат, те стават част от почвата и съответно - пермафроста в Арктика.
Така след хиляди години концентрацията на живак в почвата се увеличава значително.
Ако земята е замръзнала постоянно, това не е проблем, тъй като и отровният метал остава там. Ако започне да се топи обаче, той се освобождава.
Учените са категорични, че именно това се случва в Арктика - пермафростът започва да изчезва, а районът се затопля около 4 пъти по-бързо от останалите части на планетата.
И така живакът се оказва в реките и морето.
"Пермафростът е поел толкова много живак, че наличните количества в океаните, почвите и атмосферата в момента може да изглеждат малко", предупреждава Уест.
Досега при опити да се оцени какво е наличието на живак във вечната замръзналост се вземани проби от най-горните 3,5 метра на повърхността на почвата. При новото проучване учените са решили да копаят по-дълбоко, в речния бряг и в пясъчните наноси.
Открили са нива на живак, които отговарят на най-високите предходни оценки и прогнози.
В момента те са такива, че не представляват сериозна заплаха за хората в тези райони. Рискът от натравяне от питейната вода също е минимална според учените.
Проблем обаче е храната и живакът, който може да се поема чрез нея.
А очакванията са нивата на метала тепърва да се покачват и да засегнат рибата и дивеча, а оттам и консумацията им.
"След десетилетия излагане на живак, и с увеличаването на концентрацията му, може да се стигне до огромни щети за околната среда и здравето на тези, които живеят в засегнатите райони", смятат учените.
