Имран Хан - пакистанската спортна звезда, превърнал се в политик - пое властта в страната си през 2018 г. с много надежди и обещания за промяна, след десетилетия на управление на няколко политически фамилии.
Той се издигна до най-високите етажи на властта благодарение на харизматичното си поведение, статут на истинска звезда и най-вече тежките закани за борба с ендемичната корупция, които му осигуриха широка обществена подкрепа на фона на множеството социални, политически, религиозни и етнически разделения в Пакистан.
Четири години по-късно обаче Хан е свален от власт, а от харизмата му вече няма и следа.
През изминалия уикенд премиерът на Пакистан изгуби вот на недоверие в местния парламент и така се превърна в първия лидер в историята на страната си, който бива свален по подобен начин.
Самият вот бе внесен от опозиционните партии. Преди гласуването по него Върховният съд на страната обяви, че Хан е действал в разрез с Конституцията, защото е блокирал искането за вот на недоверие и е опитал да разпусне парламента. В крайна сметка опозицията осигури 174 гласа в 342-членната долна камара на Меджлиса и съумя да изхвърли Хан от властта.
Сега предстои гласуване за избиране на нов премиер, като очакванията са това да бъде Шебхаз Шариф от партия Пакистанска мюсюлманска лига, лидер на опозицията и брат на избирания три пъти за премиер Наваз Шариф.
От своя страна Хан още преди гласуването на вот на недоверие обяви, че няма да приеме подобно правителство, а пък в предишните седмици неколкократно обвини САЩ в организирането на конспирация за свалянето му от власт, заради добрите отношения на Пакистан с Китай и Русия, наред с отказа му да заеме позиции срещу тях.
Сега без значение дали приема, или не, той ще трябва да мине в опозиция, а партията му "Пакистанско движение за справедливост" (ПДС) вероятно ще остане в голяма степен изолирана в парламента до следващите избори през октомври 2023 г., когато ще има възможност да компенсира сегашната загуба.
Смята се, че текущото му падение се дължи на няколко фактора.
В рамките на парламента неговата ПДС загуби подкрепата на коалиционните съюзници, което доведе и до загуба на мнозинството, от което се нуждаеше, за да не мине вота на недоверие. Извън парламента Хан загуби и подкрепата на армията, за която опозицията твърди, че му е помогнала да спечели изборите през 2018 г.
От друга страна стоят и неуспехът в изпълнението на дадените обещания. През 2018 г. той пое властта с визия за "нов Пакистан" и образа на реформатор, който ще се бори с бедността и корупцията, изграждайки "ислямска социална държава", където богатството се споделя. Останалите му обещания включваха мащабни реформи на данъчната система и държавната бюрокрация.
Вместо това в момента инфлацията расте, паралелно с нивото на външния дълг, а валута се срина, разпалвайки критики за неправилно провеждане на икономически политики.
Въпреки заканите си да не търси помощ от Международния валутен фонд (МВФ), в крайна сметка му се наложи да договаря пакет от 6 милиарда долара заем за справяне с текущата криза.
Едва ли обаче преди няколко десетилетия някой си е представял, че Имран Хан би могъл да има каквато и да е политическа кариера.
Роден е през 1952 г. в заможно семейство от пакистанския щат Пенджаб, като има възможността да израсне в уважавана фамилия с влияние и да завърши престижни британски училища в Лахор. Именно там се проявява талантът му в крикета, който го отвежда до Оксфордския университет.
Цялата му изключително успешна спортна кариера продължава повече от 20 години и кулминира в световна титла през 1992 г. с националния отбор на Пакистан, чийто капитан е той. Това практически го превръща в абсолютна супер звезда за страна, където крикетът е почти религия за всички.
След световното първенство Хан се оттегля от спорта и започва да се занимава с благотворителност, като събира милиони долари за финансиране на ракова болница в памет на майка си.
Това го превръща в знаменитост и извън Пакистан, а личният му живот става обект на интерес и за световните медии, тъй като през 1995 г. се жени за милиардерската наследница Джемайма Голдсмит - дъщеря на един от най-богатите хора в света по това време сър Джеймс Голдсмит. Бракът им обаче приключва през 2004 г.
Някъде към средата на 90-те Хан решава, че може да използва популярността си и любовта на хората към себе си, за да стартира политическа кариера. Година след брака си с Голдсмит създава ПДС, но първите реални успехи на национално ниво идват едва през 2013 г.
В идеологическо отношение той залага на странна смесица от икономически либерализъм, пакистански национализъм, силна антизападна реторика и водеща държавна роля в социалната политика, основана на традиционни ислямски ценности.
По време на неговото управление се засили влиянието на талибаните в северната част на страната и в същото време се укрепи сътрудничеството с Пекин най-вече на базата на Китайско-пакистанския икономически коридор на стойност повече от 60 милиарда долара, с огромни инфраструктурни проекти като пристанище Гуадар, които дават директен достъп на Китай до Индийския океан.
По тази логика трудно може да се говори за евентуална чужда намеса в смяната на властта в Пакистан, погледнато от външнополитическа перспектива.
Каквото и ново управление да дойде, то няма да повлияе на отношенията между Китай и Пакистан, тъй като те са основани на дългосрочен споделен конфронтизъм с Индия и един вътрешнополитически консенсус, че Пекин е най-добрият възможен регионален партньор.
Неслучайно Пакистан винаги е получавал китайска подкрепа в конфликта в Кашмир, докато от Исламабад са отвръщали с признаване на китайските претенции спрямо Тайван.
Това са дългосрочни отношения, които са изграждани през последните десетилетия от другите две традиционни политически сили - Пакистанска мюсюлманска лига и Пакистанска народна партия, които най-вероятно ще се върнат като водещи фактори в управлението.
Така че думите на Хан за американска намеса изглеждат по-скоро опит да оправдае своите неуспехи, използвайки стария номер с външния враг.
