След като Нуртак Канан най-сетне успява да сложи край на 23-годишния си брак, бившият ѝ съпругът отива при нея и я прострелва пет пъти, след което я оставя да умре. В последните си мигове тя успява да надраска с кръвта си името на убиеца и думите "Аз съм свободна".
Въпреки тежката рана в артерията на крака, Нуртак успява да преживее атаката - за разлика от 63 други жени, убити в Турция само за последните два месеца. В почти всички случаи убийците са мъже - роднини или партньори.
Според данните на неправителствената организация, We Will Stop Femicides, занимаваща се с проследяване на насилието над жени в Турция, за 2019 г. броят на убийствата на жени достига 474 случая.
Отново основни заподозрени в почти всички от тези случаи са техни близки мъже. Тъй като турската държава не публикува официални данни за убийства, основани на полова основа, платформата съставя статистиката си предимно от съобщения в медиите за убийства. И самите те признават, че общият брой на тези случаи може да е дори по-голям.
През 2011 г. Турция става първата държава, ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция. Конвенцията, която влезе в сила през 2014 г., е първият обвързващ инструмент в света насочен към предотвратяване и борба с насилието над жени - от брачното изнасилване до осакатяването на половите органи при жените.
Днес, при близо четири пъти по-висок брой на убийствата на жени в Турция (отново по данни на We Will Stop Femicides) властите в страната активно обмислят изтеглянето от Истанбулската конвенция, като управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) е силата, която натиска към подобен ход.
Нещо повече - президентът Реджеп Таип Ердоган описва равенството между половете като нещо "против човешката природа". На фона на задълбочаващата се икономическа криза в страната от управляващата партия все повече се фокусират върху това, което наричат "защита на традиционните ценности и вярата".
В техните очи конвенцията противоречи на религиозния морал и с това го подкопава, насърчава разводите и ЛГБТ връзките и се противопоставя на традиционното семейство.
Заместник-председателят на ПСР Нуман Куртулмус вече се обяви за излизането от пакта, тъй като, по думите му, изискването за защита на жертвите, независимо от тяхната сексуална ориентация, насърчавало хомосексуалността. Един от депутатите от ПСР - Ахмет Хамди Камли - пък коментира, че тези, които се борят за равенство между половете, "извърши най-голямото зло".
Някои отиват много по-далеч. Абдулрахман Дилипак, журналист по една от проправителствените медии, в свой текст отправя редица обвинения към всички, които защитават конвенцията, включително и тези от ПСР, наричайки някои от жените дори "проститутки".
"Семействата се разпадат заради Истанбулската конвенция. Нашите млади не се женят, а брачните двойки се редят да се развеждат", пише още той в своя текст.
Всичко това е интересен завой за Ердоган, който на практика е един от инициаторите за създаването и приемането на Истанбулската конвенция. По думите на бившият депутат от ПСР и ръководител на турската делегация в Съвета на Европа Нурсуна Мемекан, която активно присъства при съставянето на ИК, цялата ситуация в момента с позицията на президента изглежда нелепо.
"Ердоган подкрепяше цялата ни работа по онова време, а сега има планове да се оттеглим от конвенция, носеща името на Истанбул. Това е трагикомично", каза Мемекан пред местното издание Gazete Duvar.
Макар този му първоначален тласък в подкрепа на конвенцията, президентът не прави след това нищо особено, за да приложе на практика предложенията ѝ, нито се застъпва за прилагане на последвалите закони, чиято цел е да защитават жените от домашно насилие. Според Сезин Оней, политолог и журналист от Истанбул, това е така, тъй като темата се явява доста деликатна за турците.
"Въпреки че насилието над жени е много разпространено и броят на фемицидите (убийствата на жени на полова основа - б.р.) е много голям, насилието над жени е червена линия за турското общество, тъй като мнозина не искат за да обсъждат темата. Хората, които възразяват срещу Истанбулската конвенция, са малка група, но имат достъп до правителството и могат да вдигнат шум", коментира Оней пред Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN).
Думите му се потвърждават и от социологическите изследвания по темата. Проучване от юли на изследователската агенция MetroPoll сочи, че в по-голямата си част турците са склонни да се придържат към конвенцията, докато само 17% са на мнение, че правителството трябва да се изтегли от нея.
Междувременно според проучване на университета Кадир 60 на сто от турците смятат домашното насилие за най-големия проблем, с който се сблъскват жените в Турция.
И това не е далеч от истината. Според доклад на ООН около 40% от жените в страната са подложени под една или друга форма на физическо насилие от своите партньори. За сравнение в ЕС този дял е средно около 25%.
Едно е ясно обаче - все повече жени отказват да търпят насилието. За последните месеци в Турция се проведоха няколко протеста срещу насилието над жени, провокирани от конкретни поводи. Един от последните беше след убийството на 27-годишната студентка Пинар Гюлтекин в егейската провинция Мугла предизвика вълна от гняв сред жените в страната.
Според аутопсията тя първо е била удушена, а след това извършителят се е опитал да изгори тялото ѝ в гората. След като не успял обаче, натикал тленните останки в една кофа за боклук и я залял с цимент.
Обвинен за убийството е бившият ѝ приятел. По време на разпитите мъжът признал, че е убил Пинар след скандал помежду им.
На 5 август хиляди жени от всякакви социални прослойки и политически виждания организираха едновременни протести в различни турски градове, включително най-големите градове Истанбул, Измир, Ескишехир и столицата Анкара, в подкрепа на конвенцията.
Протестиращите жени обвиняват държавата за липса на адекватна политическа и съдебна воля през последното десетилетие за прилагане на законите за защита на жените от домашно насилие. Същевременно с това те искат запазването на ИК като един от малкото механизми, които отговарят за борбата с домашното насилие и насилието по полов признак.
Според истанбулския адвокат Селин Накипоглу, която представлява жертви домашно на насилие, макар конвенцията да не се прилага ефективно, отказът от нея би имал лавинообрзен ефект върху това колко по-трудно би станало за жените в страната да се защитават.
"Ако държавата каже, че тази конвенция не е в съответствие с нашите ценности, тя значи казва, че насилието над жени е законно. Напускането на конвенцията дава смелост на потенциалните убийци", коментира Накипоглу.
Подобни коментари и протести не са нещо ново за страната, но властите гледат на тях все по-критично. Така например на един скорошен протест в Измир турската полиция се намеси, като арестува няколко активисти.
Арзу Серт, която присъства на протеста в Измир, коментира пред "Дойче Веле", че е била насилвана жестоко, докато е била в ареста на полицията. Тя разказва как след началото на протестния марш полицейските служители се опитали да блокират маршрута с барикади, а след като някои активисти са били задържани, те са били подложени на бой и малтретиране.
Според много правозащитни групи проблемите в Турция по отношение на насилието срещу жени само се задълбочават, тъй като властите правят все по-малко, за да решават случаите на насилие, преди те да са се превърнали в убийства. Паралелно с това адекватна помощ за жертвите и за жените в риск липсва.
"Има случаи, в които жени, които са били подложени на насилие, са търсили помощ, но така и нищо не се е случило след това", обяснява Мелек Йондер от иницитаивата We Will Stop Femicides, цитирана от Дойче Веле".
Ситуацията с насилието над жени разделя дори самата управляваща партия, тъй като кръгове от самата партия, както и организации за правата на жените, близки до правителството се обявяват в защита на Истанбулската конвенция.
Една от тези организации е Асоциацията на жените и демокрацията, KADEM, в чието ръководство членува дори самата дъщеря на Ердоган - Сумейе Ердоган-Байрактар, както и съпругата на неговия финансов министър Берат Албайрак.
Интересното в случая е, че за разлика от Сумейе, нейният по-голям брат Билал е на точно обратното мнение и е сред най-големите противници на ИК, настоявайки че излизането от конвенцията е акт в името на традиционното семейство. Самата тя обаче е активна застъпничка за правата на жените и изразява подкрепата си за документа.
"Въпреки че KADEM е инструмент на политиката за партията на Ердоган, жените там се озоваха пред дилема, тъй като ПСР планира да се оттегли от конвенцията, за която те сами са работили. Те виждат и гнева на женския си електорат. Ето защо те не са против конвенцията", коментира пред BIRN Севда Карака - активистка за правата на жените от групата "Роза и хляб".
Против излизането от конвенцията е и Нуртак Канан - жената, чийто живот за малко да бъде отнет от съпруга ѝ след развода им.
Тя все още чака да ѝ бъде извършена още една операция, която да отстрани и последния куршум от крака ѝ. Според нея излизането от ИК само ще даде грешно съобщение към нападатели като бившия ѝ съпруг.
"Държавата не може да ни защити у дома", казва тя. Нейният съпруг вече е обвинен в опит за предумишлено убийство. "Ако сега прекара остатъка от живота си в затвора, други мъже, които чуят за него, ще се страхуват твърде много да се опитват да направят същото", смята Нуртак.
